Определение № 429 от 08.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5436/2015 г.

Производството е образувано по касационна жалба на А. В. П., [населено място], приподписана от адвокат Л. В., срещу въззивно решение № 274 от 03.06.2015 г. по гр. дело №92/2015 г. на Врачанския окръжен съд. Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], оспорва жалбата като недопустима на основание чл. 280, ал. 2 ГПК и евентуално като неоснователна Третото лице помагач на [фирма], [населено място], Р. С. М., [населено място], оспорва жалбата. Ответниците Ц. Б. Ц. и В. Б. Ц., и двамата от [населено място], не са заявили становище по жалбата. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІV г.о. констатира следното: Въззивното решение е постановено по иск на А. В. П. срещу Ц. Б. Ц., В. Б. Ц. и [фирма] за нищожност на договор за ипотека върху ½ идеална част от имот с площ от 2, 424 дка с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 167 ЗЗД. Цената на предявения иск е определена по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК във връзка с т. 2 ГПК в размер на 108, 72 лв., колкото е данъчната оценка на целия имот. Оттук следва, че ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение на въззивен съд по иск с цена до 5000 лв.. Според разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК производството по такива спорове е двуинстанционно. Касационната жалба следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол. Трето лице помагач Р. С. М. е поискала заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение пред касационна инстанция, но съобразно разпоредбата на чл.78, ал.10 ГПК такива не се дължат. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.