Определение № 4376 от 03.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 760/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 195/20.11.2023 г. по гр.д. № 308/2023 г., с което Апелативен съд – В., потвърждавайки решение № 140/17.05.2023 г. по гр.д. № 831/2022 г. на Районен съд – Варна, е отхвърлил иска на „Сочи Стар“ ЕООД срещу С. Р. С. с правна квалификация чл. 441 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 17 400 евро – обезщетение за имуществени вреди от наложени обезпечителни мерки в явно нарушение на изискването за съразмерност по чл. 442а ГПК по изп.д. № 20167390400290 по описа на ответника, в качеството на ЧСИ с рег. № 739 от регистъра на КЧСИ с район на действие Окръжен съд - Добрич. Решението се обжалва от „Сочи Стар“ ЕООД с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните въпроси (уточнени и конкретизирани съгласно т. 1 ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС): 1. Налице ли е незаконосъобразно принудително изпълнение поради нарушение на изискването за съразмерност по чл. 442а ГПК, когато частният съдебен изпълнител е наложил възбрани върху пет имота на длъжника, всеки един от които е на стойност, надвишаваща размера на задълженията по изпълнителното дело? 2. В установяване на критериите по чл. 442а ГПК длъжен ли е съдебният изпълнител да съобрази, че длъжникът е предявил срещу взискателя иска, предвиден в чл. 124, ал. 5 ГПК - за престъпно обстоятелство по делото по влязлото в сила съдебно решение, установяващо задължението по изпълнителното дело, с цел решението да бъде отменено по реда на глава Х. ГПК? 3. В установяване на поведението на длъжника – критерии по чл. 442а ГПК, имат ли значение издаваните по искане на длъжника и впоследствие отменяни обезпечителни заповеди за спиране на изпълнението, забавили събирането на задължението по изпълнителното дело, или това, че длъжникът – дружество с предмет на дейност изграждане на имоти с цел продажба, е извършвал разпоредителни сделки със свои имоти, включително с такива, които ЧСИ е освобождавал от наложени възбрани, но не е платил дълга? 4. За извода, че е налице незаконосъобразно принудително изпълнение от явно нарушение по чл. 442а ГПК, има ли значение, че в хода на производството по иска по чл. 441 ГПК ЧСИ е вдигнал наложената възбрана върху имота, за който длъжникът е поискал това с възражението по чл. 442а, ал. 2 ГПК? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване – общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, и твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Позовава се и на очевидна неправилност в смисъла по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. По същество се оплаква, че въззивният съд е приложил неправилно чл. 442а ГПК. Претендира разноските по делото. Ответникът ЧСИ С. С., ответник и по касация, възразява, че въпросите нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Помагачът на ответника „Лев Инс“ АД не изразява становище по касационната жалба. Въззивният съд е приел, че с предявения иск ищецът обосновава качеството си на кредитор със следните твърдения: 1) той е длъжник по изп.д. 20167390400290 по описа на ответника, ЧСИ с рег. № 739 РКЧСИ с район на действие ОС - Д.; 2) на 01.12.2021 г. е поискал от ЧСИ да вдигне наложена възбрана на един от апартаментите на длъжника в [населено място]; 3) мотивирал се е с това, че всеки от другите четири апартамента, за които по изпълнителното дело са наложени възбрани, е на стойност, надхвърляща общия размер на дълга – сбор от непогасената част от задължението по изпълнителния лист, което кредиторът по листа е прехвърлил на взискателя „Златна Палма“ ЕООД, от публичните задължения, поради които държавата е конституирана като присъединен взискател, и от дължимите такси към ЧСИ; 4) уведомил е ЧСИ за предварителен договор, с който длъжникът и трето лице са си обещали в срок до 15.01.2022 г. да сключат окончателен за покупкопродажба на апартамента в [населено място] на цена 174 000 евро, уговаряйки 10 % неустойка в обезщетение на вредите от неизпълнението на задължението ищецът да прехвърли апартамента без облигационни и вещни тежести, ипотеки, възбрани или вписани искови молби; 5) с постановление от 10.01.2022 г. ЧСИ отказва да вдигне възбраната върху този апартамент, въпреки че наложените възбрани върху петте имота са явно несъразмерни с размера на задължението, и 6) незаконосъобразният отказ на ЧСИ е причината ищецът да претърпи вреда – със сключения окончателен договор по н.а. № 71/15.02.2022 г. страните по договора са изявили съгласие за цена 156 600 евро, равна на разликата между уговореното с предварителния договор и задължението за неустойка 17 400 евро, което купувачът по предварителния договор прихваща. За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е приел, че деликтното вземане не е възниквало. Не са осъществени две предпоставки/правопораждащи юридически факта по чл. 45 ЗЗД: 1) процесуална незаконосъобразност на действията на ответника ЧСИ по изпълнителното дело, изразена в допуснато явно нарушение на изискването за съразмерност по чл. 442а ГПК и 2) вреда по причина на отказа на ЧСИ с постановлението от 10.01.2022 г. за вдигане на възбраната върху апартамента, обект на предварителния договор. За да изключи извода за явна несъразмерност на петте наложени възбрани въззивният съд е приел, че чл. 442а ГПК изисква преценката за съразмерност, а с това – и контрола за законосъобразност на отказа на ответника ЧСИ с постановлението от 10.01.2022 г., да се извърши не само чрез съпоставка на размера на дълга и стойността на възбраненото имущество на длъжника, а е необходимо да се отчетат всички данни и обстоятелства по изпълнителното дело, процесуалното поведение на длъжника и възможността дългът да остане несъбран. Приел е, че по делото няма спор, че стойността на петте възбранени апартамента значително надвишава дълга – непогасената част от задълженията по изпълнителния лист, публичните задължения, поради които държавата е присъединена като взискател, и дължимите такси към ЧСИ, но поведението на длъжника разкрива намерението му да не плати, макар задължението по изпълнителния лист да е установено със сила на пресъдено нещо, доколкото е възпрепятствал многократно принудителното осребряване на неговото имущество по изпълнителното дело и многократно е получавал плащания от трети лица, достатъчни за да се издължи. Въззивният съд се е мотивирал с това, че последователно насрочваните публични продани са били осуетявани от длъжника чрез налагани по негово искане обезпечителни мерки – спиране на изпълнението, включително в обезпечение на бъдещи искове, които втората инстанция е приемала за недопустими, отменяйки издаваните обезпечителни заповеди или които съдът е отменял поради непредявяване на бъдещия иск. Наред с това, длъжникът се е разпореждал със свои имоти (първоначално наложените възбрани са били върху единадесет апартамента) незабавно след вдигнатите възбрани от ЧСИ, като така е намалил своите активи, затруднил е удовлетворяването на взискателя „Златна Палма“ ЕООД и доброволно не се е издължил. Добавил е, че за три от петте възбранени апартамента към искането на длъжника от 01.12.2021 г., респ. към отказа на ЧСИ с постановлението от 10.01.2022 г., има вписани възбрани в полза на други взискатели, неприсъединени по изпълнителното дело. Длъжникът не е плащал и публичните си задължения, чийто общ размер е нараснал след присъединяването на държавата. Управителят на „Сочи Стар“ ЕООД с обясненията по чл. 176 ГПК е признал, че купувачът по окончателния договор е превел авансовата част от цената на апартамента в [населено място] по негова лична сметка, а не по сметката на дружеството-длъжник, т.е. с тези действия длъжникът е осуетил възможността тя да бъде събрана от запорираните банкови сметки на длъжника, заявил е, че оспорва задължението, макар и установено със сила на пресъдено нещо, и че няма намерението да плати. При тези мотиви въззивният съд е достигнал до извода, че прилагайки критериите по чл. 442а ГПК, не намира наложените възбрани върху петте апартамента да засягат непропорционално/прекомерно имуществената сфера на длъжника, включително в смисъла по чл. 1 от Допълнителен протокол 1 към КЗПЧОС. За да изключи причинно-следствената връзка на отказа на ЧСИ с постановлението от 10.01.2022 г. и вредата, чието обезщетяване се претендира, въззивният съд е приел, че авансово платената част от цената за сумата 134 031 лв., е достатъчна за погасяване на задълженията по изпълнителното дело. При нареждането на длъжника купувачът да я плати по специалната сметка на ЧСИ, а не по личната сметка на управителя, изпълнителното производство би се приклило – чл. 433, ал. 2 ГПК, ЧСИ би бил длъжен да вдигне наложената възбрана върху апартамента – чл. 433, ал. 3 ГПК, а обезпеченото чрез неустойка задължение по предварителния договор – би било изпълнено. Въззивният съд е заключил, че вредата е по причина на поведението на длъжника/на продавача по предварителния договор, а не на отказа на ЧСИ с постановлението от 10.01.2022 г. В своята практика Върховният касационен съд изяснява, че отговорността на частния съдебен изпълнител за вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение е деликтна – изрично чл. 441, ал. 1 ГПК, а и чл. 74 ЗЧСИ, т.е. тя се ангажира при кумулативните предпоставки по л. 45 ЗЗД. Всички повдигнати от касатора въпроси са все по прилагането на чл. 441, ал. 2 ГПК, т.е. в изясняване на критериите за съразмерност по чл. 442а ГПК. Доколкото искът е отхвърлен при изключена причинно-следствената връзка на отказа на ЧСИ с постановлението от 10.01.2022 г. и понесената загуба от неизпълненото задължение на длъжника по предварителния договор, обезпечено с неустойката за 17 400 евро, а въззивният съд е приел, че неизпълнението е по причина на поведението на длъжника, в обосноваване на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол са необходими въпроси, свързани и с тези мотиви на решението. Такива повдигнати въпроси обаче няма, а втората група мотиви – за липсващата причинно-следствена връзка, са достатъчни за отхвърляне на иска. Настоящият състав намира също, че начинът, по който въпросите са формулирани в обосноваване на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, сочат на очаквания настоящият състав да тълкува чл. 442а ГПК в смисъл, който задължава съдебният изпълнител, когато установи несъразмерност, да вдигне обезпечителната мярка, така както е поискал длъжникът във възражението си по чл. 442а, ал. 2 ГПК. Критериите по чл. 442а ГПК, които са изброени примерно от законодателя, целят да не се ограничава прекомерно правната сфера на длъжника чрез предприетите изпълнителни способи и/или обезпечителните мерки, но също така да се избегне възможността изпълняемото право да остане неудовлетворено. При спазване на съразмерността по чл. 442а ГПК съдебният изпълнител е длъжен да проведе тази колизия на права на насрещните страни по изпълнителното дело, основана все на неприкосновеността на частната собственост (чл. 17, ал. 3 КРБ) – на длъжника, чиято правна сфера е обременена с действията по принудително осребряване на неговото имуществото, но и на взискателя, който разчита на държавната принуда за удовлетворяване на своето вземане. Дори когато наложените обезпечителни мерки са явно несъразмерни с дълга, съдебният изпълнител не е обвързан от искането да вдигне избрана от длъжника обезпечителна мярка – арг. и от буквалния прочит на чл. 442а, ал. 2, in fine ГПК. Съдебният изпълнител е длъжен да вдигне наложената от него обезпечителна мярка по неосъществения изпълнителен способ – разгледаният случай е такъв, когато взискателят, а не длъжникът е поискал това при зачитане на правата и интересите на другите присъединени кредитори (чл. 6, ал. 2 и чл. 8, ал. 1 ГПК), или когато изпълнителното производство е приключено поради погасяването на дълга (чл. 433, ал. 2 и ал. 3 ГПК). Основанието за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК също е изключено. За това е достатъчно да се посочи, че мотивите, които изключват причинно-следствената връзка на вредата, чието обезщетяване длъжникът претендира, са категорични, логични и съответни на практиката на Върховния касационен съд по исковете в ангажиране на деликтна по характера си отговорност. При този изход и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора/на ищеца са сторените от ответника разноски пред касационната инстанция. Те се изразяват в уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение. При тези мотиви, съдът