Определение № 4368 от 02.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2818/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. С определение № 3508/08.07.2024г., постановено по настоящото дело, Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване на въззивно решение № 463 от 28.03.2023 г. по в. гр. д. № 629/2022 г. Окръжен съд – Бургас С въззивното решение е потвърдено решение № 46 от 25.08.2008 г. по гр. д. № 195/2007 г. по описа на Районен съд – Царево. С последното е отхвърлен като неоснователен предявеният от Г. Р. Б. против В. Р. М. /починала в хода на производство и заместена от своите наследници Д. К. М., Ф. К. М. и Я. К. М./ иск за обявяване нищожността като привиден на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 17, том VІІ, н.д. № 2877/1981 г. на нотариус при БРС, с който Г. Б. е продала на своите родители Р. Г. Р. и Ф. С. Р. недвижим имот, представляващ дворно място с площ от * кв. м., находящо се в [населено място], съставляващо парцел *, в кв. * по действащия план на града с подробно описани граници и построените в него сгради. При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК е осъдена Г. Р. Б. да заплати на Ф. К. М. направените разноски за касационното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лева. С молба вх. №12731 от 15.07.2024г., подадена чрез адв.Б., касаторката Г. Р. Б. е поискала ВКС да измени определението си в частта за разноските, като намали като прекомерни извършените такива в производството пред ВКС за адвокатско възнаграждение от ответницата по касационната жалба. Ответната по молбата страна Ф. К. М., чрез адв. Т. в представен писмен отговор с вх.№ 13915 от 09.08.2024г., взема становище за неоснователност на молбата. Молбата е допустима - подадена е от легитимирано лице и преди изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Определението, чието изменение се иска, е постановено в закрито заседание, поради което възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение не е преклудирано. По същество, молбата е неоснователна по следните съображения: Основното производство по настоящото дело е образувано по касационна жалба на Г. Р. Б., чрез адв. Н., срещу въззивно решение № 463 от 28.03.2023 г. по в. гр. д. № 629/2022 г. на Окръжен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 46 от 25.08.2008г. по гр. д. № 195/2007 г. на Районен съд – Царево, с което е отхвърлен предявеният от Г. Р. Б. против В. Р. М. /починала в хода на производство и заместена от своите наследници Д. К. М., Ф. К. М. и Я. К. М./ иск за обявяване нищожността като привиден на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 17, том VІІ, н.д. № 2877/1981 г. на нотариус при БРС, с който Г. Б. е продала на своите родители Р. Г. Р. и Ф. С. Р. недвижим имот, представляващ дворно място с площ от * кв. м., находящо се в [населено място], съставляващо парцел *, в кв. * по действащия план на града с подробно описани граници и построените в него сгради. В изложението към касационната жалба касаторката сочи основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и е поставила множество въпроси, обобщени от настоящия състав на съда, както и е посочила множество решения на ВКС, на които смята, че решението на въззивния съд по посочените въпроси противоречи. Посочени са и са развити подробни доводи за очевидна неправилност на въззивното решение. От ответницата по касационната жалба Ф. К. М., чрез нейния пълномощник адв. Т. е постъпил отговор, в който по всички въпроси и доводи в изложението към касационната жалба и в самата касационна жалба от ищцата е подаден писмен отговор и е заявено становище. Приложени са също както относима според страната съдебна практика, така и пълномощно и договор за правна защита и съдействие за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение от 1 200лв. в полза на адв.Т.. В конкретния случай договореното адвокатско възнаграждение в размер на 1200лв. е за изготвяне и депозиране пред съда на отговор на касационната жалба и за представителство пред ВКС. С оглед на изхода на спора и неоснователност на касационната жалба в тежест на страната предизвикала правния спор следва да се възложат разноските, направени от ответната страна, така както са направени. С оглед на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК по искане на насрещната страна ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. За преценката за прекомерност на адвокатското възнаграждение е от значение сложността на делото и не е обвързана с нормативно предвидения минимален размер на адвокатските възнаграждения, съгласно даденото задължително тълкуване с решение на СЕС по дело С-438/22, поради противоречие на НМРАВ с правото на ЕС. В случая възражението за прекомерност от молителката касаторка при съобразяване на конкретните данни по делото и разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно. Делото се отличава с фактическа и правна сложност, с голям обем доказателства, оспорени множество експертизи, като също така касационната жалба и изложението към нея са с множество въпроси и цитирана съдебна практика, и в тази връзка е извършен подробен анализ и са развити доводи от пълномощника на ответницата по всеки от въпросите в писмения отговор на касационната жалба. Уговореното адвокатско възнаграждение се явява разумно и справедливо и е в пряка връзка със защитата на страната по правен спор продължил повече от десет години. Предвид изложеното адвокатското възнаграждение, присъденото в полза на ответната страна не е прекомерно и искането за намаляването му е неоснователно. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,