Определение № 107 от 26.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 955/2021 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, предл. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна (неточно наименована „касационна“) жалба с вх. № 260893/10.02.2021 г., подадена от ищеца по делото Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) срещу определение № 260043/25.01.2021 г., постановено по частно възз. гр. дело № 1/2021 г. на Варненския апелативен съд. С обжалваното определение е оставена без разглеждане частна жалба с вх. № 260003/04.01.2021 г., подадена от жалбоподателя срещу определение № 260648/05.11.2020 г. по гр. дело № 2289/2020 г. на Варненския окръжен съд. За да постанови обжалваното определение № 260043/25.01.2021 г., апелативният съд е установил, че обжалваното пред него определение № 260648/05.11.2020 г. на първоинстанционния съд е постановено на основание чл. 631 от ГПК във връзка с преюдициално запитване, повдигнато с определение от 02.04.2019 г. по гр. дело № 704/2017 г. на Софийския градски съд (СГС), и по което е образувано дело № С-319/2019 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС). При тези данни, въззивният съд е изтъкнал, че разпоредбата на чл. 631, ал. 1 от ГПК императивно предвижда, че производството по делото се спира, като определението не подлежи на обжалване. По тези съображения апелативният съд е намерил, че частната жалба срещу това първоинстанционно определение е процесуално недопустима. Частната жалба с вх. № 260893/10.02.2021 г., по която е образувано настоящото частно гр. производство пред ВКС, съдържа оплакване за неправилност на обжалваното определение № 260043/25.01.2021 г. Като неправилен се сочи изводът на въззивния съд, че определението за спиране, постановено от първоинстанционния съд, е необжалваемо съгласно чл. 631, ал. 1 от ГПК. Жалбоподателят излага доводи, че съдебното определение, с което се спира производството по делото, независимо от основанието за това, като преграждащо развитието на делото, подлежи на обжалване с частна жалба съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка жалбоподателят се позовава на задължителните разяснения, дадени в мотивите към тълкувателно решение № 5/12.07.2018 г. на ОСГТК на ВКС. Наред с това, в частната жалба се излагат и подробни съображения за неправилност на спирането на исковото производство, постановено от първоинстанционния съд, които доводи нямат никакво отношение към правилността на обжалваното пред настоящата инстанция определение, постановено от въззивния съд. Ответникът М. П. Д. в отговора си излага становище за недопустимост, евентуално – за неоснователност на частната жалба с вх. № 260893/10.02.2021 г. Във връзка със становището за недопустимост, обаче се излагат единствено съображения, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответницата А. И. К. не е подала отговор на частната жалба с вх. № 260893/10.02.2021 г. Частната жалба с вх. № 260893/10.02.2021 г., с която е сезиран настоящият съдебен състав на ВКС, е процесуално допустима. Същата е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на апелативния съд, преграждащо по-нататъшното развитие на образуваното пред него частно въззивно гр. производство. Както е посочено и по-горе, тази частна жалба е такава по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, предл. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК, а не е частна касационна жалба по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Поради това, в настоящото производство пред ВКС, което не е касационно (а по своята същност е въззивно) производство, не подлежат на изследване предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 за допускане на касационно обжалване, респ. – приложеното в тази връзка изложение на жалбоподателя не следва да се обсъжда; напълно несъстоятелни са и доводите на ответника Д., с които той обосновава становището си за „недопустимост“ на частната жалба. Разгледана по същество, частната жалба с вх. № 260893/10.02.2021 г. е неоснователна по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, на обжалване пред по-горната съдебна инстанция подлежат определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото. Определението за спиране на производството по делото несъмнено е преграждащо по-нататъшното му развитие по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК – в този смисъл са както сочените от жалбоподателя, задължителни разяснения, дадени в мотивите към тълкувателно решение № 5/12.07.2018 г. на ОСГТК на ВКС, така и задължителните указания и разяснения, дадени с т. 5 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС. С разпоредбата на чл. 631, ал. 1, изреч. 2 от ГПК обаче законодателят изрично е установил необжалваемост на определението за спиране на производството поради отправено преюдициално запитване до СЕС. Предвид тази изрична процесуалноправна норма, това определение не попада в приложното поле на посочените тълкувателни решения, макар също да е преграждащо по-нататъшното развитие на делото по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК – законодателят със специална процесуалноправна норма (чл. 631, ал. 1, изреч. 2 от ГПК) изрично е въвел отклонение от общото правило (чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК). Като е приложил изричната специална процесуална разпоредба на чл. 631, ал. 1, изреч. 2 от ГПК, в случая апелативният съд правилно е приел, че е процесуално недопустима и е оставил без разглеждане частната жалба с вх. № 260003/04.01.2021 г., подадена от жалбоподателя срещу необжалваемото определение на окръжния съд, с което първоинстанционното производство по делото е спряно на основание чл. 631, във вр. с чл. 633 от ГПК – до приключване на делото пред СЕС, образувано по отправено до него преюдициално запитване. Както вече беше посочено, останалите доводи на жалбоподателя касаят единствено правилността на това необжалваемо първоинстанционно определение и нямат никакво отношение към правилността на обжалваното пред настоящата инстанция определение на апелативния съд, преграждащо развитието на производството пред последния. По изложените съображения, обжалваното определение № 260043/25.01.2021 г. следва да бъде потвърдено. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение