Определение № 377 от 03.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1074/2017 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от процесуалния пълномощник на Н. М. Г. срещу определение №98/15.03.2017 на АС-Велико Търново по в.ч.гр.д. № 109/17 г., с което е потвърдено първоинстанционното определение № 191/07.02.2017 г. по гр.д.№ 958/16 на ОС-Русе за прекратяване, поради липса на активна процесуална легитимация,на производството по иска на Г. срещу ЗК [фирма], предявен на основание чл.226 КЗ/отм./, за присъждане на обезщетение в размер на 165 000 лева за неимуществени вреди от смъртта при ПТП на нейната внучка. В частната касационна жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение. Като основание за допускане до касация се сочи чл.280 ал.1,т.1ГПК/ред. преди изм.в ДВ. бр.86/17/ - противоречие със задължителна практика на ВКС:цитираните решения на ВКС по чл.290 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3 т.1 ГПК. За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд се е позовал на задължителните указания по прилагане на закона в ППВС 4/61 и ППВС 6/69 и ППВС 2/84, според които в кръга на лицата имащи право на обезщетяване за неимуществени вреди от загубата на близки роднини не влизат възходящите от втора степен, а само родителите. Производството по настоящата частна жалба е било спряно, с оглед висящността на производството по тълк.дело №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС по посочения в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК правен въпрос: легитимиран ли е възходящ роднина на загиналия при ПТП по права линия от втора степен да предяви иск за неимуществени вреди. С ТР №1/2016 г. от 21.06.2018 г. по цитираното тълк.дело на ОСНГТК ВКС се е произнесъл в насока, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление No 4 от 25.V.1961 г. и Постановление No 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. От произнасянето с горното ТР следва, че производството по делото следва да се възобнови, а доколкото материалноправната легитимация, предполага наличието и на процесуална такава, то обжалваното въззивно определение и потвърденото с него първоинстанционно следва да се отменят като незаконосъобразни и делото да се върне на първоинстанционния съд за извършване на последващи процесуални действия за разглеждане и произнасяне по същество на спора. С оглед изложеното, съдът