Определение № 1283 от 27.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 462/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Юробанк България“АД против решение № 1309/30.10.2023 г. по гр.д№ 392/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив, както в частта му, с която е отменено решение № 3478/26.10.2022г. по гр.д.№ 1640/2022г. на Районен съд – Пловдив и вместо това е уважен предявения от касатора против И. И. Н. иск, по реда на чл. 422 ГПК, като е установено вземане на ищеца от същата в размер на 4 484,77 лева – дължима главница по сключен между праводателя на ищеца „Алфа Банк„АД и ответницата договор за потребителски кредит № CL209708/2015, така и в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение, за отхвърляне предявените от банката против И. И. Н., по реда на чл. 422 ГПК, искове за признаване за установено по отношение на ответницата съществуването на вземане на банката за: 1/ разликата над сумата от 4 484,77 лева до размера от 9 447,91 лева - дължима главница по сключения договор за потребителски кредит № CL209708/2015; 2/ сумата от 73,63 лева - възнаградителна лихва за периода 03.01.2021г. – 29.03.2021г.; 3/ сумата 267,99 лева – дължима мораторна лихва за периода 03.01.2021г. – 18.05.2021г.; 4/ сумата от 60 лева - разноски за връчване покана за изпълнение на длъжника, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, по ч.гр.д.№ 12671/2021 г. на Районен съд - Пловдив. Касаторът оспорва правилността на решаващия извод на въззивния съд - за непредявена на длъжника предсрочна изискуемост на кредита след подаване на заявлението по реда на чл.417 ГПК. Неправилно, според касатора, съдът е отказал да приеме предявяването й с исковата молба, в евентуалност с въззивната му жалба, в които изрично се е позовал на последиците на предсрочната изискуемост. Страната намира това за напълно достатъчно, да се приеме, че предсрочната изискуемост е надлежно релевирана на длъжника и съобразима, след като по делото се установяват и обективните предпоставки за това. Настъпилите след подаване на заявлението по реда на чл. 417 ГПК предпоставки за предсрочна изискуемост на кредита са съобразими в качеството на новонастъпили обстоятелства, от значение за изхода на спора, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК и отказа за това съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. На самостоятелно основание касаторът акцентира на обстоятелството, че междувременно - към момента на произнасяне на касационната инстанция - е настъпил и последния падеж на задължения по договора за кредит, т.е. и извън последиците на предявена предсрочна изискуемост, изискуемост е настъпила за всички задължения на ответницата по договора. На същото основание – чл. 235, ал. 3 ГПК – настоящият съд следва да съобрази и постанови уважаването на исковете в пълен размер. Ответната страна - И. И. Н. – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради неудовлетворен общ селективен критерий за това, тъй като нито в исковата молба, нито във въззивната жалба на банката има изявление на ищеца до ответницата, за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност, настоящият състав съобрази следното: Със заявлението по реда на чл. 417 ГПК „Юробанк България „ АД се е позовала на предявена – с предходно достигнала до ответницата, на 30.03.2021г., покана за изпълнение - предсрочна изискуемост на кредита, считано от същата дата. В съответствие с искането, заповедният съд е издал заповед за изпълнение на изискуеми парични задължения по договора за потребителски кредит, сключен от праводателя на ищеца „Алфа Банк„ АД и ответницата Н., за сумите :1/ 9 447,71 лева – главница, ведно със законната лихва върху същата от 09.06.2021 г. до окончателното плащане; 2/ 73,63 лева - възнаградителна лихва за периода 03.01.2021 г. – 29.03.2021 г.; 3/ 267,99 лева – дължима мораторна лихва за периода 03.01.2021 г. – 18.05.2021г.; 4/ 60 лева - разноски за връчване поканата до длъжника. Не се оспорват процесуалните предпоставки за допустимост на иска по чл. 422 ГПК. Ответницата е оспорила предпоставките за предсрочна изискуемост на кредита към 30.03.2021г., предвид извършени на 29.03.2021г. частични погашения по кредита. Поради неустановени изискуеми и непогасени задължения на същата към ищеца към 30.03.2021г., първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло предявените искове. Въззивният съд е коригирал частично правния резултат, като е приел, че действително не са били налице предпоставките за предсрочна изискуемост на кредита към 30.03.2021г., позовавайки се на задължителните указания в ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС- т.18, според които предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника изричното изявление на кредитора, че ще счита непогасения остатък от кредита / т.е. и за вноските с ненастъпил падеж / за предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Приел е, че по делото е налице едно единствено изявление на кредитора с такова съдържание – отправеното с поканата за изпълнение, предходно на заявлението по реда на чл. 417 ГПК, към който момент,обаче, не са били налице обективните предпоставки – изискуеми, но непогасени вноски по кредита. Отказал е да приеме, че изрично изявление с последиците на предявяване на предсрочна изискуемост се съдържа в исковата молба, с оглед което е приел за неоснователни наведените с въззивната жалба доводи в този смисъл. За разлика от първоинстанционния, въззивният съд е приел, че независимо от недоказаната предсрочна изискуемост към 30.03.2021г., исковете следва да бъдат уважени за междувременно настъпилата / в хода на исковото производство / изискуемост на вземанията от главницата по кредита, в качеството на новонастъпило обстоятелство от значение по спора и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, поради което частично е уважил иска за същата до размера от 4 484,77 лева, съгласно заключение на приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, във варианта установил изискуеми и непогасени задължения към датата на изготвянето й, в същия размер дължими и към датата на устните състезания във въззивна инстанция. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът формулира следните въпроси: 1/ Претендиране последиците на предсрочната изискуемост по договор за банков кредит, в това число използваната, но невърната главница, в нейния пълен размер, представлява ли изявление за предсрочна изискуемост на кредита, съгласно чл. 60, ал. 2 ЗКИ и с връчване на исковата молба става ли кредитът изцяло и предсрочно изискуем, вкл. по установителен иск по чл. 422 ГПК ?; 2/ Изричното позоваване на предсрочна изискуемост по банков кредит в нарочна молба по делото, както и във въззивната жалба, респективно в нарочна молба пред въззивния съд и съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, следва ли да бъде взето предвид от съда и представлява ли изявление за пресрочна изискуемост по кредита, съгласно чл. 60, ал. 2 ЗКИ, респ. с връчването на препис от посочените книжа вземанията на кредита стават ли изцяло и предсрочно изискуеми и съдът – първоинстанционният или въззивният следва ли да съобрази настъпилата предсрочна изискуемост в хода на процеса, вкл. по установителен иск по чл. 422 ГПК ?; 3/ Когато крайният срок на договора за банков кредит ще настъпи след допускане на касационното обжалване по делото и при неговото разглеждане по същество, с оглед което вземането ще стане изискуемо в пълния му размер, като падежирало, Върховният касационен съд следва ли да допусне на това основание касационно обжалване и да присъди вземането по кредита в неговия пълен размер, като вземане с настъпил падеж ? Всички въпроси са обосновавани в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с формално позоваване на разпоредбата, а без относимост към конкретен от формулираните въпросите, общо са посочени, в обосноваване на допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, постановените по реда на чл. 290 ГПК решения по т.д. № 772/2020 г. на І т.о., т.д. № 16/2019г. на ІІ т.о., т.д.№ 2118/2019г. на І т.о., гр.д.№ 1306/ 2016 г. на ІV г.о. и гр.д.№ 6836/2013 г. на ІІІ г.о. на ВКС. Исковата молба не съдържа изявление на кредитора / предявимо единствено като евентуално - в случай, че не би била приета за настъпила предсрочна изискуемост към датата на заявлението по чл. 417 ГПК /, че междувременно – след подаване заявлението по реда на чл. 417 ГПК и до предявяване на исковата молба - са настъпили обективните предпоставки за предсрочна изискуемост от друга, по – късна дата, ведно с изрично волеизявление на кредитора исковата молба да се счита за предявяване предсрочната изискуемост на длъжника – ответник, в условия на евентуалност с вече предявената с покана, предходно на заявлението по чл. 417 ГПК. Във въззивната жалба също се навеждат единствено факти, относими към обективните предпоставки за предсрочна изискуемост от по-късна, спрямо датата на заявлението по чл. 417 ГПК, дата, но предхождаща исковата молба / непогасени задължения на ответницата, с настъпила изискуемост в периода април – юни 2021 г. /, поради което не би могла да бъде зачетена като нововъзникнало обстоятелство, позволяващо и събирането тепърва на доказателства, при условията на чл. 266, ал. 2, т. 2 ГПК. С формулираните от касатора първи и втори въпроси по същество се пита позоваването единствено на обективните предпоставки за обявяване на предсрочна изискуемост, достатъчно ли е, в производство по установителен иск по чл. 422 ГПК, същата да се счете за надлежно предявена на длъжника – ответник, нещо повече – възможно ли е да бъде зачетено такова позоваване, направено за пръв път с въззивната жалба. Доколкото въззивният съд изрично е отрекъл подобна възможност с исковата молба, първият от въпросите удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, но не и допълнителния такъв, с цитираната практика. Отговор на въпроса е изводим от мотивите на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, възпроизведено и в решението по т.д.№ 16/2019г. на ІІ т.о. на ВКС, посочено от касатора. Обявяването на предсрочната изискуемост на длъжника е задължително упражнимо изрично потестативно право на кредитора, с последиците на изменение на договора, макар по волята само на едната страна по същия. Неустановяване надлежното й предявяване, преди подаване заявлението по реда на чл. 417 ГПК, предпоставя отхвърлянето му, както е прието в мотивите на същото ТР. При неустановено надлежно упражняване на потестативното право на кредитора, не настъпват последиците на предсрочната изискуемост, поради което и с последващото ТР № 8/02.04.2019 г. по тълк.дело № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС е възприето разрешението междувременно настъпилата изискуемост на вземания по договора за кредит да се съобразява в качеството на новонастъпило – но само съобразно уговорените при сключването на договора за кредит падежи – обстоятелство. Позоваването единствено на факти, относими към обективните предпоставки за предсрочна изискуемост от по-късна, спрямо датата на заявлението по чл. 417 ГПК дата, е позоваване само на едно от двете, кумулативно изискуеми условия, за настъпване последиците на предсрочната изискуемост, съгласно преждепосоченото ТР, приемането на което обективно изключва обосноваване на допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Решенията по т.д.№ 772/2020 г. на І т.о. и т.д. № 2118/2019г. на І т.о. на ВКС са неотносими, като постановени по осъдителни искове за вземания, основани на договор за банков кредит. По първото дело е уважен осъдителен иск за изискуеми, при условия на обявена предсрочна изискуемост с исковата молба, задължения по договор за банков кредит, предявен в евентуалност спрямо установителен иск по чл. 422 ГПК за същите, който установителен иск е отхвърлен точно поради непредявена предсрочна изискуемост преди заявлението по реда на чл. 417 ГПК, доколкото ищецът е поддържал настъпване последиците й автоматично – с факта на неизпълнение на изискуеми задължения от длъжника. С решението по второто дело, възможността за предявяване на предсрочната изискуемост с исковата молба отново е коментирана съобразно предходно формирана и споделена от състава съдебна практика по осъдителни искове. При това, съдът се позовава на „обективирано изявление на банката – ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем„. Не могат да се споделят за относими решенията по гр.д.№ 1306/ 2016г. на ІV г.о. и гр.д.№ 6836/2013г. на ІІІ г.о. на ВКС, в които е прието, че потестативното право да се развали договора може да се упражни и с исковата молба по осъдителен иск и дори се приема за надлежно упражнено,ако с петитума на иска се претендират последиците на развалянето. Аналогично приложение на възприетото в тези решения в производството по установителен иск по чл. 422 ГПК е невъзможно. При развалянето се заличава с обратна сила облигационната връзка между страните и момента на неговото упражняване е без правно значение за последиците от развалянето – предмет на иска. При предсрочната изискуемост, имаща последиците на изменение на договора относно падежа на задълженията, правните последици от предявяване предсрочната изискуемост от кредитора биха били различни, спрямо конкретното неизпълнение на длъжника, на което се позовава и на което основава упражняване на потестативното си право кредиторът / различен размер на дължима главница, недължима възнаградителна лихва и други акцесорни вземания, такси и пр. за последващ предсрочната изискуемост период / Обхвата на претендираните от кредитора правни последици, с предявяване на предсрочна изискуемост обусловена от конкретно неизпълнение на длъжника, предопределя и обхвата на защитата на последния, който не може да се защитава абстрактно срещу всяка, възможно да бъде предявена в хода на производството, предсрочна изискуемост, но непредявена такава, доколкото претендиране на последиците й изцяло зависи от волята на кредитора. От това изхождат и мотивите към т. 1.2 на ТР № 8/2019 г. по тълк.дело № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС. В преобладаващата си част вторият въпрос възпроизвежда смисъла на първия, поради което важат гореизложените мотиви. Изначално неясно е коя нарочна молба касаторът има предвид, нито има произнасяне на въззивния съд по претендираното от ищеца значение на такава, извън исковата. От друга страна въззивният съд не е възприел да е сезиран с довод на ищеца със смисъла, че въззивната жалба инкорпорира предявяване на предсрочната изискуемост, а единствено с довод за неправилност на първоинстанционното решение, отказало да съобрази последици на предявена с исковата молба предсрочна изискуемост. Непроизнасянето по въззивен довод на страната обаче би предпоставил формулирането на процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 269, пр. второ ГПК. При това, съгласно ТР № 8/02.04.2019 г. по тълк.дело № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, с което въззивният съд изцяло се е съобразил, обективните предпоставки на предявима предсрочна изискуемост действително са факти, спрямо които – като нововъзникнали в хода на производството – би намерила приложение разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, но – както се посочи по-горе – с въззивната жалба не се твърдят настъпили след предявяването на иска по чл. 422 ГПК / считано от датата на заявлението по чл.417 ГПК / факти за предявяване на предсрочна изискуемост, а настъпили предходно / април - юни 2021г. /. В този смисъл, дори да би се приело за надлежно предявено с въззивната жалба волеизявление на кредитора, че обявява предсрочната изискуемост считано от този, предхождащ инициирането на заповедното производство момент, то не би могло да се счете за новонастъпило обстоятелство и установявано тепърва във въззивна инстанция. Следователно, в частта касаеща позоваването на въззивната жалба, въпросът не удовлетворява изискването за правен - отговор на същия не е от естество да промени сам по себе си правния резултат. Третият въпрос също не удовлетворява изискването за правен – не е свързан с решаващ извод на въззивния съд, а с факт, възникнал след приключване на устните състезания във въззивна инстанция, към който момент, обаче, се формира силата на пресъдено нещо. Поради това, този факт не би бил съобразим в производство пред настоящата инстанция, дори да би било допуснато касационното обжалване. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение