Определение № 2565 от 09.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 507/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ответника по делото „БИО ГАЗ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД против решение № 288/19.10.2023г. по в.т.д. № 242/2023г. на Апелативен съд - Варна, в частта, с която е потвърдено решение № 3/11.01.2023г. по т.д. № 160/2021г. на Окръжен съд - Добрич в частта му, с която е обявен, на основание чл.647, ал.1, т.3 ТЗ, за недействителен по отношение на кредиторите на „Сънфлаурс БГ Продукт“ ООД /н/ на договор за покупко-продажба от 04.03.2020г., предмет на които са отделни движими вещи, за всяка от които е договорена отделна продажна цена,, а именно: автомобилна везна с павилион (с цена 1 900 лв. без ДДС); машина за шиене на чували Н600А (с цена 130 лв.), парно отоплителна система (с цена 530 лева), опаковъчна машина ЕККО101 с цена (1 320 лв.); климатична система (с цена 800 лв.), везна 600/1500НЛ (с цена 580 лв.), котел биомаса 35 кв. (с цена 3 000 лв.) и три броя зърнотоварачи шнек (с цени 1 100 лв., 1 450 лв. и 1 850 лв,) сключен между „Сънфлаурс БГ Продукт“ ООД, като продавач, и „Био Газ България“ ЕООД, като купувач, по иска на синдика на „Сънфлаурс БГ Продукт“ ООД /н/, като на ответника са възложени и разноските по делото, съобразно потвърдената част от решението. Въззивният съд е счел, че с договора страните са постигнали съгласие за продажба на движими вещи - машини и съоръжения, индивидуализирани по вид, инвентарен номер и единична цена на всяка вещ в приложение № 1, неразделна част от договора, на обща стойност 24 050 лв. без ДДС. Съобразно уговорките в чл.1 и 1.1 от договора и приложение № 1 към него, съставът на въззивния съд е намерил, че предмет на договора за продажба не е съвкупност от 13 движими вещи за обща цена, а предмет са отделните машини и съоръжения, за всяка от които е договорена отделна продажна цена. Поради това е прието, че съпоставката между договорената и пазарната цена следва да бъде извършена за всяка от продадените вещи поотделно, като за продажбата на две от вещите - система за видеонаблюдение и зърночистачна машина, исковете по чл647, ал.1, т.3 ТЗ са счетени за неоснователни и са отхвърлени, като по отношение на тях решението е влязло в сила. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е недопустима, тъй като решението на Апелативен съд - Варна не подлежи на касационно обжалване. С нормата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК е въведен обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване, а именно – не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева за граждански дела и до 20 000 лева за търговски дела. В настоящия случай въззивно решение в обжалваната част е постановено по търговско дело по чл.365, т.4 ГПК, чийто предмет са обективно съединени искове по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ за обявяване за относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на покупко-продажби на отделни движими вещи, за които е договорена отделна цена, при липса на продажба на съвкупност от вещи (за което обстоятелство е формирана и сила на пресъдено нещо, с оглед влязлото в сила решение за отхвърляне на част от исковете по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ относно продажбите на две от движимите вещи), при цена на всеки от обективно съединените искове под 20 000 лева, поради което обжалваното решение, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК, не подлежи на касационен контрол. С оглед изложеното, подадената касационна жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Водим от горното, съдът: