Определение № 651 от 06.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 2095/2025 г.

Производството е образувано по касационна жалба на „И. марин“АД срещу решение №4399/07.07.2025г. по в.гр.д.№875/24г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение №12075/08.07.2023г. по гр.д.№27693/21г. по описа на Софийски районен съд, с което дружеството е осъдено да заплати на Д. Л. Н. сумата 4000 шв.фр., представляваща възнаграждение за периода 20.04.2018г.-20.05.2018г. по договор за управление на клон на дружеството в Швейцария,сключен между страните на 26.03.2018г.,ведно със законната лихва. В писмен отговор ответната по касационната жалба страна Д. Л. Н. е възразила срещу допускането й до разглеждане по същество и срещу основателността й. Претендира направените разноски за касационното производство, представляващи платено адвокатско възнаграждение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, в състав на Второ отделение, след като обсъди данните по делото, намира касационната жалба за недопустима на основание чл.280 ал.3 т.1 пр.2 ГПК. Искът, с който е бил сезиран районният съд, е за заплащане на възнаграждение по договор за възлагане управлението на клон на търговско дружество с материален интерес 4000 шв.фр., чиято левова равностойност към датата на подаването на исковата молба – 17.05.2021г. е 7120 лв. Разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 пр.2 ГПК установява минимален размер на цената на исковете по търговски дела - 20 000 лв., под който не може да бъде надлежно сезирана касационната инстанция. Съгласно мотивите към ТР №3/23.02.2022г. по тълк.д.№3/2019г. на ОСГТК на ВКС при съпоставяне на съдържанието на понятията „търговско дело“ и „търговски спор“ се установява, че те не се припокриват, като първото е с по-широк обхват, защото обхваща и споровете, разглеждани от районния съд по реда на общия исков процес. Търговски са както делата, образувани по търговските спорове, изрично посочени в чл.365 ГПК,така и делата, имащи за предмет спорове относно обезпечителни права, отнасящи се до търговска сделка, както и делата, при които е налице функционална обвързаност на предмета на правния спор с търговското качество на страните. Делото, образувано пред Софийски районен съд е с търговски характер, тъй като предметът му касае възникнало по реда на Търговския закон правоотношение между страните по възлагане управлението на клон на търговското дружество- ответник по делото. В практиката си,формирана с определение №361/28.11.2014 г. по т.д.№3470/2014 г. на ІІ т.о. на ВКС, определение №141/14.03.2016 г. по ч.т.д.№201/2016 г. на ІІ т.о. на ВКС, определение №91/19.02.2018 г. по ч.т.д.№275/2018 г. на І т.о. на ВКС, определение №60180/27.08.2021 г. по т.д.№1885/2021 г. на І т.о. на ВКС и др., спор за вземания, основани на договор за възлагане на управлението на търговско предприятие /който се сключва за целите на извършваната от търговското дружество търговска дейност/, обуславя търговски характер на делото, като определящи за това са търговското качество на ответника по исковете и целта на договора. Поради това следва да се приеме за приложимо ограничението на чл.280 ал.3 т.1 пр.2 ГПК. Касае се за иск, който е с цена под 20 000 лв. Последното обуславя извод за недопустимост на депозираната пред ВКС касационна жалба срещу решението на Софийски градски съд. Поради това същата следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство – да се прекрати. В полза на ответницата по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски в размер на 562,42 евро /с равностойност 1100 лв./. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение