Определение № 593 от 12.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3497/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от ЗАД “АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд решение № 1558/15.12.2022 г. по гр.д. № 2225/2022 г., поправено с определение № 654/09.03.2023г., с което е отменено решение № 260711 от 25.02.2022 г. по гр.д. № 8162/2020 г. на СГС, І- 23 състав, поправено с решение № 261709/23.05.22 г. и с решение № 261918/08.06.22 г., в частта, с която предявеният на осн. чл.432 КЗ иск е отхвърлен за сумата над 20 000лв. до претендирания размер от 50100 лв., както и в частта на разноските и вместо него е постановено друго, с което на осн. чл. 432 КЗ е присъдена допълнително сумата от 30 100 лв. или общо 51 100 лв.- обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 03.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 11.11.2019 г. до окончателното издължаване, с присъждане на разноски. В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение с оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основание за допускане на касационно обжалване се сочи наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: 1/. “Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички доводи и възражения на страните, както и да обсъди в тяхната взаимна връзка събраните по делото доказателства за фактите от значение за правния спор?“; 2/. „Може ли съдът да обоснове решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди всички доказателства по делото и следва ли да изложи мотиви на какво основание оставя без обсъждане част от доказателствата?“; 3/.„Длъжен ли е въззивният съд да обсъди възраженията, с които ответникът провежда защитата си срещу иска и е обосновал оплакване в отговор на въззивната жалба?“. В писмения си отговор А. С. Н. изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като твърди и че не са налице твърдените от касатора основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. ВКС, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. За да постанови решението си, Софийският апелативен съд е приел, че за да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на делинквента по чл. 432 КЗ следва да се установят две групи факти: наличието на застрахователно правоотношение между ответника, в качеството на застраховател, и прекия причинител на увреждането, в качеството на застрахован и кумулативното наличие на всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл.45, ал.1 от ЗЗД: виновно извършено от делинквента противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно - следствена връзка вреди за пострадалия от сочения вид и в търсения размер. Застрахователят отговаря в обема и до размера, в който отговаря застрахования водач. Счел е, че настъпването на ПТП, противоправното поведение на водача, наличието на негова валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество към датата на ПТП, травмите на пострадалата ищца и причинната им връзка с ПТП, са установени пред първата инстанция и са безспорни пред настоящата, като спорен е единствено въпросът за размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, за установяването на които вреди по делото са събрани писмени доказателства, изслушана е комплексна медицинска и автотехническа експертиза, като пред въззивната инстанция е разпитан и свидетел. От заключението на комплексната СМЕ и АТЕ, част медицинска, неоспорено от страните, се установявало, че в резултат на процесното ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания: закрито счупване на горния край на лявата лакътна кост; закрито счупване на двата глезена на лявата подбедрица; кръвонасядане на главата - теменно в ляво; кръвонасядания на двете коленни области; счупване н а VII-мо ляво ребро. Претърпяла е болки с много голям интензитет непосредствено след ПТП за 4-5 дни, болки с голям интензитет за 20-30 дни, болки с умерен интензитет за 3-4 месеца, след което интензитетът на болките е намалявал до около 6 месеца след ПТП. Възстановителният период от получените увреждания е около 5- 6 месеца. Ищцата е провела и лечение: болнично - от 03.04. 2019 г. до 09.04. 2019 г. - 6 дни и от 10.05.2019 г. до 16.05.2019 г. - 6 дни и от 14.11.2 0 19 г. до 18.11.2 0 1 9 г.- 4 дни или общо 16 дни; домашно - амбулаторно - от 09.04.2019 г. до 09. 05. 2019 г. - 1 месец и от 16. 05. 2019 г. до 13.11.2019 г. - 6 месеца и от 18.11.2 0 1 9 г. за 1 месец. По време на болничното лечение е оперирана както следва: на 04.04. 2019 г.- открито наместване и фиксация на лявата лакътна кост и открито наместване и фиксация на двата малеола на левия глезен; на 15.11.2019 г.- изваждане на металните импланти от левия глезен. В периода от 10.05.2019 г. до 16.05.2019 г. е провела болнично лечение с физиотерапия и рехабилитация. Разпитаният свидетел- син на ищцата, е посочил, че след инцидента заедно с баща му отишли в Пирогов, където заварили майка му на инвалиден стол и в шок. След катастрофата била оперирана, като й поставили два пирона в глезена и един в лакътя. След изписването й от Пирогов имала дискомфорт при дишането, заради пукнатото ребро. Свидетелят изцяло се грижел за майка си, като цял месец тя не можела да се движи, била в гипс. Погагал й за всичко, свързано с тоалета й, до елементарни нужди като преобличане или измиване, като на ищцата й било много неудобно. Чувствала срам, че синът й се грижи за хигиената й и я води до тоалетна. Изпаднала в депресивно състояние. Тя била изпаднала в такова и по-рано, след смъртта на дъщеря си, тъкмо започвала да се възстановява от това и се случило ПТП, което задълбочило депресивното й състояние. Казвала, че иска вече да се маха, да не товари близките си, да отиде при дъщеря си. Преди катастрофата активно спортувала, ходела да плува. Движела се с градски транспорт или карала колело. Сега вече изпитвала страх, не ходела и да плува. Към момента не може да стои изправена за дълъг период, все искала да сяда. При смяна на времето изпитвала болки. Инцидентът се отразил трайно на психическото й състояние. Не била вече същия човек. За да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът се е позовал на дадените с ППВС № 4/23.12.1968 г. разяснения и константната съдебна практика на ВКС обективирана в посочените от него решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК, като съобразявайки установените увреждания и последиците от тях, свързаните с тях физически и психически болки и страдания, техния вид, интензитет и продължителност, обусловени от вида и тежестта на уврежданията, възрастта на ищцата при ПТП- 67 г., която се характеризира с все още динамичен начин на живот, а и в случая и че тя е била доста активна и дори е спортувала, като е ходела да плува; обстоятелството, че въпреки това ежедневието на ищцата е било рязко променено – получила счупване на ляв глезен, лява лакътна кост и на едно ребро, които счупвания са наложили общо три операции; ищцата е била на постелен режим поне месец, като през цялото това време е зависела от помощта от сина си дори за елементарни хигиенни нужди, което я е карало да се чувства засрамена и в тежест на семейството си; първата седмица е имала много интензивни болки, които с времето са намалявали, но дори и сега се проявяват при смяна на времето; провеждала е неколкократно рехабилитация; основният възстановителен период е приключил за около шест месеца, през които ищцата е търпяла сериозно ограничение в ежедневието си като и сега ищцата не може да стои дълго време права, не ходи вече да плува; инцидентът се отразил сериозно на психическото състояние на ищцата, като е възвърнал депресивното й състояние, получено по-рано от смъртта на дъщеря й и е предизвикал у нея чувство за вина пред близките й заради проблемите, които им създава; както и лимитите на застрахователните обезщетения и икономическите условия в страната към 2019 г. и принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, е намерил, че размера на адекватната обезвреда на претърпените от ищцата неимуществени вреди от ПТП не е по-малък от претендираните 50 100 лв., поради което е заключил, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът е отхвърлен за сума над 20 000 лв. до претендираните частично 50 100 лв., и на ищцата се присъди сумата от ще 30 100 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 11.11.2019 г. По частната жалба, въззивнитя съд е приел, че с оглед изхода на спора пред СГС, уважен за сумата от 20 000 лева или за 39.92%., дължимото адв. възнаграждение на ищцата е в размер на 811.57 лева., поради което и обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, в която на адв. Н. В. е присъдено адвокатско възнаграждение над 811.57 лв. По основанията за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на ІV гр. отд., намира че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по обобщения правен въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички доводи и възражения на страните, както и да обсъди в тяхната взаимна връзка събраните по делото доказателства за фактите от значение за правния спор относно възражението за допринасяне на вредоносния резултат от пострадалото лице. Така поставеният въпрос е от значение за крайния изход на делото и е обусловил решаващите изводи на въззивният съд, поради което и осъществява общото основание за допускане на касационно обжалване по см. на чл.280 ал.1 ГПК. По въпроса е налице и въведената допълнителна предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, чието приложно поле е обосновано от касатора с ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС и каузалната практика на ВКС. Ето защо по така поставения в изложението правен въпрос следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Воден от изложеното, съдът