Определение № 3165 от 12.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2962/2025 г.

Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.

Подадена е касационна жалба от „КТ интернешънъл“ ЕАД, чрез юрисконсулт К. С., срещу решение № 507 от 29. 04. 2025 г. по в. гр. д. № 577/2024 г. на Пловдивския окръжен съд, потвърждаващо решение № 260697 от 2. 10. 2020 г. по гр. д. № 12005/2019 г. на РС – Пловдив, с което е признато за установено, по предявения от Община – Пловдив против „КТ интернешънъл“ ЕАД, по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, отрицателен установителен иск, че „КТ интернешънъл“ ЕАД не е собственик на поземлен имот с идентификатор *по КККР на [населено място], с площ от 195 кв.м., при граници: поземлени имоти с идентификатори *, *и *. Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК.

Подаден е отговор на касационната жалба от Община – Пловдив, чрез юрисконсулт Р. И.-Б., с който се твърди липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе по наличието на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

Правният интерес от предявяване на отрицателния установителен иск е обоснован с твърдението на Община – Пловдив, че е собственик на процесния имот, като го е придобила на основанията по пар. 7, ал. 1, т. 3 ЗМСМА и пар. 42 ПЗР ЗОС.

Ответното дружество е заявило като придобивно основание способът по чл. 17а ЗППДОП /отм./.

Въззивният съд е възприел изцяло изводите на първоинстанционния съд от фактическа и правна страна.

Приел е, че Община – Пловдив е установила правния си интерес от предявяване на отрицателния установителен иск, тъй като е доказала, че е собственик на 1/2 идеална част от имота на основание пар. 42 ПЗР ЗОС, по следните съображения:

Цитираната разпоредба предвижда застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините.

В случая е установено, че към 1991 г. (влизане в сила на пар. 7 ЗМСМА през 1991 г.) държавата, а не търговско дружество, е притежавала собствеността върху целия процесния поземлен имот, като го е придобила на основание проведено през 1967 г., спрямо М. И. М. (собственик на жилището на втория етаж от двуетажната жилищна сграда и на 1/2 идеална част от дворното място) и М. И. М. (собственик на жилището на първия етаж от двуетажната жилищна сграда и на 1/2 идеална част от дворното място), отчуждително производство, с изплащане на дължимите обезщетения. Отчуждените собственици са били придобили отчуждените обекти на основание договор за покупко-продажба, сключен в нотариална форма през 1951 г., и делба, извършена 1963 г. Отчуждителното производство е било проведено поради предвиждане на имота по регулационния план за изграждане на административна сграда на Цигарена фабрика „Родопи“ - Пловдив. Съставен е АДС № 2190/8197 от 24. 08. 1967 г.

Мероприятието, заради което е отчужден имотът, не е реализирано, като същевременно е определен друг терен за разширение на фабриката (писмо от 22. 02. 1969 г.от директора на ДП „Цигарена фабрика Родопи“ - Пловдив) и през 1969 г. Процесният имот със сградите, държавна собственост, е предаден за стопанисване и управление на СП „Жилфонд“ – Пловдив към Градски народен съвет – Пловдив, на основание ПМС № 202/25. 10. 1961 г. Прието е, че по силата на цитираното постановление, стопанисването и управлението на предадените от учреждения или предприятия на народните съвети и стопанските предприятия „Жилфонд“ към тях имоти, е предоставено на народните съвети, които са имали задължението за тяхната поддръжка, запазване, използване по предназначение чрез отдаването им под наем, както и правото на разпореждане с тях, като съдът се е позовал и на решение № 7 от 24. 02. 2024 г. по гр. д. № 4147/2013 г. на ВКС, 2 г.о. Със Заповед № 215/07.06.1969г. на председателя на ГНС - Пловдив е назначена комисия с представители на цигарената фабрика и на общината за предаване и приемане на имота в срок до 14. 06. 1969 г. С протокол от 14.06.1969г. комисията е приела процесния недвижим имот от Тютюнев комбинат „Родопи“ – Пловдив (имотът е описан в точка 2 и точка 4 -„Заб.“ от протокола). Съобразно раздели VI и VII от протокола, Тютюневият комбинат „Родопи“ – Пловдив се е задължил да отпише, а ГНС – Пловдив - да запише процесния имот като актив на СП „Жилфонд“.

Няма данни след 1969 г. имотът отново да е предоставен за стопанисване и управление на Цигарена фабрика „Родопи“ – Пловдив или правоприемник на това предприятие.

При тези данни е направен извод, че към 1991 г. процесният имот не е бил предоставен за стопанисване и управление на Тютюнев комбинат „Родопи“ – Пловдив (образуван от обединяване на Цигарена фабрика „Родопи“ – Пловдив и ДП „Тютюнева промишленост“ - Пловдив) към Стопанско обединение „Булгартабак“, нито е включено в капитала на „Булгартабак-холдинг“ЕАД и в неговите дъщерни дружества, в които „Булгартабак-холдинг“ ЕАД има акционерно участие (учредени чрез преобразуването на Стопанско обединение „Булгартабак“), сред които и „Пловдив – БТ“ АД. Не е представен и разделителен протокол, от който да е видно каква част от имуществото на СО „Булгартабак“ и кое имущество е включено в капитала на „Пловдив – БТ“ АД. Наименованието на „Пловдив – БТ“ АД е променено на „Кингс табако“ ЕАД, „Кингс Табако Интернешънъл“ ЕАД и „КТ Интернешънъл“ ЕАД.

През 1993 г. е отменено отчуждаването на втория етаж от къщата и на 1/2 идеална част от дворното място по искане на М. М.. През 1997 г. наследниците на М. М. продали реституирания имот на Г. Х. Ш., а през 2014 г. наследниците на последния дарили 1/2 ид.ч. от имота на „Е. пластикс“ ЕООД. С оглед отмяната на отчуждаването на 1/2 ид.ч. от поземления имот и втория етаж от двуетажната жилищна сграда през 1993 г., държавата е останала собственик само на 1/2 идеална част от процесния поземлен имот, за която отчуждаването не е било отменено.

Прието е, че общината е придобила собствеността върху 1/2 идеална част от поземления имот на основание пар. 42 ПЗР ЗОС, тъй като към 1991 г. и към 1999 г. е действал регулационен план, одобрен със заповед №1155/29.11. 1982г., съгласно който процесният имот с пл. №*попада в парцел *. – За жилищно застрояване. Вещото лице по допуснатата съдебнотехническа експертиза е разяснило, че записът със син цвят върху плана показва, че е за жилищно застрояване (с червен цвят е за обществено-обслужващи дейности). Планът не е предвиждал запазване на съществуващото застрояване, а е предвиждал ново средно застрояване на "новопроектирани жилищни сгради". Има две изменения на плана от 1982 г. Първото, от 2004 г., не засяга описания парцел. При второто изменение, от 2015 г., се намалява площта на УПИ *, като се образува нов УПИ *, в състава на който влизат ПИ 56784.522.689 (процесният) и 56784.522.3638 и се изключват имоти с пл. №930 и 693 (последните два имотни номера са от плана от 1982г. са отразени в КК като ПИ *, стар номер *и ***). Процесният имот е само за жилищно застрояване, а не и за производствените или други стопански нужди на ответното дружество „КТ Интернешънъл“ЕАД.

С АЧОС № 504/01.09.2000г. е актуван като частна общинска собственост първият етаж от двуетажната жилищна сграда, ведно с 1/2 идеална част от процесния имот пл. № *, включен в парцел *, кв.*-нов, *-стар, по плана на ЦГЧ, одобрен със Заповед № 1155/82г. Като бивш собственик е записан М. М., а като съсобственик Г. Х. Ш.. В т.6 е записан по-рано съставеният АДС № 2190/24.08.1967г.

Със Заповед № РД-02-51/08.02.2002г. на кмета на район Централен (л. 17) е наредено премахването на процесните сгради, тъй като са негодни са обитаване, опасни от самосрутване, вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да бъдат поправени или заздравени, в срок от три месеца от влизане в сила на заповедта. Със Заповед № ОА-2328/08.12.2005г. ( л.18) е констатирано, че процесната жилищна сграда, с пристройка към нея, и едноетажен магазин с килер под терасата на втория етаж, са съборени на основание заповедта от 2002 г. и, поради събарянето им, първият етаж от двуетажната жилищна сграда е отписан от имотите общинска собственост, като е отбелязано, че останалата 1/2 ид.ч. от актувания имот е общинска собственост. В АЧОС №1381/16.08.2021г. е описана като частна общинска собственост 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор ***.

В представената скица № 13645/18.05.2011г. на поземлен имот с идентификатор * /л.21/ като съсобственици на имота са вписани Община-Пловдив и Г. Ш., с дялове по 1/2 ид.ч. Представена е и комбинирана скица /л.22/ и заповед № 15 - ОА-3003/02.11.2015г. за одобрение проект за изменение на ПУП-ПРЗ на част от кв.*-нов /***стар/ по плана на ЦГЧ -Пловдив.

Прието е, че ответното дружество не е придобило собствеността върху имота на основание чл. 17а ЗППДОП /отм./ по следните съображения:

Според цитираната разпоредба, при преобразуването на държавните предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество, предоставеното на тези предприятия за стопанисване и управление държавно имущество, с акта за преобразуването, се включва в капитала на търговското дружество, освен ако в акта не е предвидено друго, от който момент имуществото преминава в собственост от държавата на търговското дружество. Правоприемството изисква държавата да е предоставила определено имущество на държавно предприятие за стопанисване и управление и преобразуване на това предприятие в търговско дружество. Когато от едно държавно предприятие се образуват няколко еднолични търговски дружества и те получават в собственост части от предоставеното на държавното предприятие за стопанисване и оперативно управление имущество, то това имущество трябва да бъде индивидуализирано и конкретно, за да е ясно кое дружество какво имущество получава в собственост.

В случая, през 1969 г. процесният имот е бил предоставен за стопанисване и управление на СП „Жилфонд“ – Пловдив към Градски народен съвет – Пловдив и предаден от Цигарена фабрика „Родопи“ – Пловдив на ГНС – Пловдив, СП „Жилфонд“ – Пловдив. След 1969 г. няма данни имотът да е предоставян отново за стопанисване и управление на Цигарена фабрика „Родопи“ – Пловдив, Тютюнев комбинат „Родопи“ – Пловдив, Стопанско обединение „Булгартабак“, съответно да е включен в капитала на „Булгартабак-холдинг“ЕАД или „Пловдив – БТ“ АД. Прието е, че осчетоводяването или отразяването в баланс, инвентарна книга и/или друг подобен регистър, воден от държавното предприятие (амортизационен и инвентаризационен опис - л.86 и л.87) не е елемент от фактическия състав нито на предоставянето на държавното имущество за стопанисване и управление, нито на уредения в чл.17а от ЗППДОбП /отм./ придобивен способ, поради което не може да се наложи извод за преминаването на 1/2 идеална част от имота в патримониума на ответното дружество. Заприходяването само по себе си не може да породи право на собственост, ако лицето не е придобило собствеността върху имота въз основа на съответен придобивен способ на вещни права /сделка, придобивна давност или др./. То може да има само непряко доказателствено значение за доказване на факта на предоставяне на имота за стопанисване и управление на държавното предприятие, но тази хипотеза в случая не е налице, предвид цитирания протокол за предаване на имота за стопанисване и управление на СП „Жилфонд“ – Пловдив към ГНС - Пловдив.

В изложението към касационната жалба се поставят следните въпроси във връзка с основанието по чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК:

1. При отрицателен установителен иск за собственост какви са правните последици, ако ищецът не докаже, че притежава правото на собственост върху вещта, за защита на което е предявил отрицателния установителен иск за собственост – да прекрати исковото производство или да разгледа спора по същество.

Твърди се разрешаването му в противоречие с ТР № 8/2013 г. по т.д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС и на постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС.

2. При заявен от ищеца по отрицателен установителен иск за собственост, предявен за защита правото на собственост на ищеца върху недвижим имот, и на друг придобивен способ, наред с първоначално посочения, длъжен ли е съдът да предостави възможност на ответника да представи доказателства във връзка с по-късно заявения от ищеца придобивен способ.

Твърди се разрешаването му в противоречие с постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС – решение № 72 от 3. 07. 2018 г. по гр. д. № 3005/2017 г. на ВКС, 2 г.о.

Касаторът се позовава и на очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

В останалата част изложението и касационната жалба съдържат оплаквания за неправилност на решението поради постановяването му при съществено процесуално нарушение, допуснато при обсъждане и преценка заключението на съдебнотехническата експертиза.

Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първия въпрос.

Въпросът е бил обсъден от касационната инстанция при първото разглеждане на делото от ВКС, във връзка с касационна жалба на ищеца Община – Пловдив срещу първото въззивно решение, с което е било постановено обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството по делото поради липса на правен интерес за общината от предявяване на отрицателен установителен иск. Разяснено е, че когато ищецът по предявен отрицателен установителен иск поддържа, че е собственик на спорния имот, доказването принадлежността на спорното право на ищеца е въпрос на материална, а не на процесуална легитимация на ищеца – въпросът за титулярството на правото на собственост обуславя произнасянето по съществото на спора, тъй като собственическите права на ищеца изключват тези на ответника върху същия имот. Въззивното решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от въззивната инстанция, с указания за разглеждане на спора по същество.

След като съществувалият между страните процесуалноправен спор е разрешен със сила на пресъдено нещо с решението на ВКС, недопустимо е същият процесуален спор отново да се поставя за разглеждане в рамките на същото дело.

На следващо място, въпросът не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд – въззивният съд е приел, че Община – Пловдив е собственик на процесния имот на основание пар. 42 ПЗР ЗОС, а не че не е доказала твърдението си да е придобила собствеността на посоченото основание.

Вторият въпрос не е разрешен в противоречие с посочената в изложението практика на ВКС. В цитираното от касатора решение № 72 от 3. 07. 2018 г. по гр. д. № 3005/2017 г. на ВКС, 2 г.о., е прието, че съдът дължи разпределяне на доказателствената тежест за нововъведено обстоятелство, дори същото да не е изрично посочено в исковата молба, ако прецени, че не е налице преклузия. В случая, още първоинстанционният съд, с доклада по делото, е разпределил правилно доказателствената тежест, като е указал на страните, че в тежест на ищеца е да установи правото на собственост на държавата върху 1/2 ид.ч. от имота към влизане в сила на ЗМСМА през 1991 г., а в тежест на ответника е да установи предоставянето на имота за стопанисване и управление на Цигарена фабрика „Родопи“ – Пловдив, сливането й с „Тютюнева промишленост“ – Пловдив в Търговски комбинат „Родопи“ – Пловдив и преобразуване на предприятието в търговско дружество.

На следващо място, във връзка със заявеното основание по пар. 42 ПЗР ЗОС въззивният съд, при повторното разглеждане на делото, е уважил доказателственото искане на общината за допускане на съдебнотехническа експертиза със задачи, свързани с отрежданията за имота по регулационния план, действал към 1991 г.

Не е налице очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Очевидната неправилност предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само при допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи с доказателствата и правилата на логиката и науката.

Не следва да се разглежда оплакването на касатора за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, допуснати при обсъждане заключенията по основната и допълнителна съдебнотехническа експертиза и при преценка на обосноваността им. Както бе изложено по-горе, в производството по чл. 288 ГПК е недопустимо да се обсъжда правилността на обжалвания съдебен акт и да се преценява основателността на въведените от касатора оплаквания за постановяване на решението при допуснати съществени процесуални нарушение, необоснованост или нарушения на материалния закон.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане до касационен контрол на въззивното решение.

При този изход на делото жалбоподателят „КТ Интернешънъл“ ЕАД следва да бъде осъдено, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Община – Пловдив юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба в поискания размер – 25, 56 евро (равностойността на 100 лв.)

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,