Определение № 50117 от 13.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2868/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С. М. Г. чрез процесуалния представител адв.Н.Г. е обжалвала въззивното решение на Окръжния съд –К. № 29 от 22.02.2022г. по гражданско дело № 330/2021г. В касационната жалба са въведени доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. В изложението за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси, по които се поддържат основанията на чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Ответникът Д. С. Н. е подал писмен отговор, в който изразява становище, че не е налице нито една от предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационното обжалване. Касационната жалба е допустима – подадена е в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.3 ГПК поради предмета на делото – иск за собственост. С обжалваното решение Кюстендилският окръжен съд е потвърдил решенията на Кюстендилския районен съд №365 от 15.06.2020 г., и № 260331 от 13.05.2021г. /допълнително/, постановени по гр.д.№1188/2019г., с което са отхвърлени исковете, предявени от С. М. Г. против Д. С. Н. за обявяване за недействителна на публична продан, извършена по изп.д.№145/2003 г. по описа на ДСИ при РС – Кюстендил на недвижим имот с идентификатор ..... по КККР на [населено място] и за установяване по отношение на Д. С. Н., че не е собственик на посоченияимот и е уважен предявеният от ответника насрещен ревандикационен иск за същия имот. Въззивният съд е приел за недоказано твърдението в исковата молба на ищцата, че е придобила по давност собствеността на втория етаж от жилищната сграда, построена в имот ....... Според въззивния съд дори да се приеме, че след възлагане на имота на ответника по реда на чл. 384 ГПК /отм./, С. М. Г. лично или чрез своята майка, е извършвала владелчески действия, то от придобиване на имота чрез публичната продан през м.10.2004г. до смъртта на майката на ответницата по насрещния иск през 2012г., не е изтекъл периодът на придобивната давност при наличие на действия на ответника Д. С. Н., с които е осъществявал фактическа власт - огледи заедно с потенциални купувачи – през 2013г.-2014 г. с цел продажба на имота, както и последващи посещения през 2014-2015г. Според въззивния съд е доказано придобиването на процесния имот чрез публична продан от ищеца по насрещния иск – ответник по първоначалния, поради което първоначално предявеният отрицателен установителен иск е отхвърлен, а насрещният иск, предявен от Д. С. Н., е уважен. При тези мотиви на въззивния съд, поставените от касаторката правни въпроси в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не са обуславящи за делото по следните съображения: 1. Правният въпрос /дословно/: Ползва ли се постановлението за възлагане на недвижим имот на Д. С. Н. със сила на пресъдено нещо по правото на собственост върху продадения чужд имот – изпълняемо право и противороставимо ли е на действителни собственик ? не е изведен от решаващите изводи на съда, защото съдът не е приел, че възлагателното постановление се ползва със сила на пресъдено нещо. С такава сила се ползват само съдебните решения съгласно чл. 296 и сл. ГПК, поради което поставеният правен въпрос няма значение за решаване на спора по настоящото дело. Отделно от това въпросът съдържа фактическа неточност, че е продаден чужд имот, а не този на длъжника, защото вещото лице е установило, че е налице идентичност между имота по нот.акт № ..../1990г., с който С. М. Г. е закупила имот пл.№ ...., заедно с полумасивната жилищна сграда в него и стопанската постройка и имотът по постановлението за възлагане. Съгласно чл. 384 ГПК /отм./, при действието на който е приключила публичната продан, от деня на постановлението за възлагането, купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Ищцата С. М. Г. е длъжник в изпълнителното производство и не може да оспорва вещноправното действие на влязлото в сила възлагателно постановление. Правният въпрос: Поражда ли възлагането на имота за привидния кредитор Д. С. Н. вещноправни последици? не е стоял за разглеждане от въззивния съд, защото ответникът не е привиден кредитор, той е образувал изпълнителното де ло въз основа на издаден изпълнителен лист и по делото няма никакви данни вземането му да е отречено с влязло в сила решение. Правният въпрос дали е идентифициран имотът по КК в постановлението за възлагане, също не обуславя приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК, защото не е правен, а фактически въпрос за съдържанието на възлагателното постановление. От друга страна, въпросът не е от значение за делото, защото кадастралната карта има само регистриращо по отношение на собствеността значение. Номерът на имота по кадастралната карта не е елемент от съдържанието на възлагателното постановление, когато имотът е индивидуализиран с други признаци. В случая не би било и възможно да бъде посочен номер на възложения от публична продан имот по кадастралната карта, защото от представените скици се изяснява, че КККР на [населено място] са одобрени със заповед РД -18-96-от 28.10.2008г., четири години след възлагателното постановление. Правният въпрос: Кой е носител на правото на собственост към момента на възлагането? е въпрос по съществото на спора, не е правен по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК според разясненията в ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГТК. Правният въпрос: По какъв начин е изяснено правото на собственост от взискателя, какви документи са използвани в изпълнителното производство? също не е правен, а фактически въпрос, не е и от значение за делото, защото съдът не го е обсъждал поради липса на доводи във въззивната жалба по аргумент от чл. 269 ал.2 ГПК. В изложението се съдържат и доводи за неправилност на обжалваното решение, но те не са относими за производството по чл.288 ГПК по селектиране на касационните жалби, според разясненията в ТР 1/2009г.на ВКС, ОСГТК. По тези съображения касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество. Разноски на ответника не следва да се присъждат, защото не е доказано да са направени. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение