Определение № 250 от 31.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3296/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Детска градина „Св.Св.Кирил и Методий“, гр.Главиница, представлявано от Й. Р. – директор, чрез процесуален представител адв.Б., срещу решение от 08.07.2020г., постановено по в.гр.д.№190/2020г. на Окръжен съд - Силистра, с което е потвърдено решение от 27.01.2020г. по гр.д.№138/2019г. на Районен съд - Тутракан за уважаване на предявения от И. Й. Д. иск с правно основание чл.222, ал.3 КТ. Жалбоподателят счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба И. Й. Д., чрез процесуален представител адв.П., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира: С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявения от И. Й. Д. срещу Детска градина „Св.Св.Кирил и Методий“ иск с правно основание чл.222, ал.3 КТ за заплащане на сумата 9772.25лв. – неизплатен остатък от обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 32, т. 2, б. „б” от Колективен трудов договор за системата на народната просвета от 19.06.2016 г., вр. с чл. 222, ал. 3 КТ, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане. За да постанови този резултат въззивният съд е приел за установено по делото, че И. Д. отговаря на условията, визирани в чл.32,ал.2 КТД, поради което и има право и на 10,5 работни заплати обезщетение при пенсиониране, две от които са й изплатени. Съгласно чл. 32, т. 2, б. „б” КТД, на педагогически специалисти, членове на синдикалните организации, страни по договора, когато през последните 10 г. от трудовия им стаж преди придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст са работили в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на образованието, се изплаща обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 10,5 брутни работни заплати от 01.01.2017 г. Въззивният съд е приел за неоснователно възражението на работодателя, че по отношение на ищцата не е изпълнено условието да е работила в сферата на образованието през последните десет години преди пенсионирането й, тъй като съгласно § 8, ал. 1 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за народната просвета /ДВ, бр. 105 от 2006г., отм./ считано от 1 януари 2007 г. държавните и общинските обслужващи звена със социално предназначение - домове за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, се преобразуват от обслужващи звена в системата на народната просвета в специализирани институции за предоставяне на социални услуги - домове за деца, финансирани като делегирана от държавата дейност на общината, на чиято територия се намират. Съдът е посочил, че първоначалната месторабота на Д. като детски учител в Дом за деца, лишени от родителски грижи - [населено място], действително попада в системата на социалните услуги, но в случая, следва да се има предвид чл.19, ал.4 НПОС/ДВ, бр. 17 от 19.02.2008 г., доп. бр.1 от 2009 г./, съгласно който за учителски стаж се зачита и осигурителен стаж, положен след 01.01.2007 г. в домовете за деца, лишени от родителски грижи. Съдът се е позовал на тази разпоредба, както и на практиката на ВКС - решение № 140/18.01.2019 г. по гр. д. № 2809/2017 г. на ВКС, III, г. о., за да приеме, че ищцата е заемала длъжност в сферата на образованието и в периода, когато е работила в Дома за деца, лишени от родителски грижи в [населено място]. Намерил е за неоснователен доводът на работодателя, че Д. не е работила при един и същ работодател през последните десет години, поради което въззивникът счита, че не той дължи обезщетението, по съображение, че КТД в чл.32, ал.2 изисква единствено стажът да е в сферата на образованието, а не при един и същ работодател, каквото изискване е въведено в ал.3 на същия текст, но касае непедагогическия персонал, което не касае настоящия случай. Съдът е пиел за неоснователно и възражението на работодателя, че престоят на Д. от три месеца през 2010 г. на борсата, поради съкращение в щата, следва да се счита за прекъсване на десетгодишния период в сферата на образованието. Посочено е, че не се касае за промяна на сферата на образованието или дори промяна на работодателя. Основанието за уволнението е съкращение в щата, което не може да с вмени като виновно поведение или липса на качества у служителката, поради което и не води до прекъсване на ангажираността й в образователната сфера. Въззивният съд се позовал и на приетото с решение № 140/18.01.2019 г. по гр. д. № 2809/2017 г. на ВКС, III, г. о., че: „Във всеки отделен случай съдът е длъжен да анализира и съобрази конкретните обстоятелства по делото, за да не се допусне приложение на по-неблагоприятна трудовоправна норма и неравно третиране на педагогическите кадри в областта на трудовите им права /така, както например, законът и практиката признават правото на обезщетение по чл. 1, ал. 2 ПМС № 31/1994 г. на медицинските кадри за работа на длъжности в сферата на здравеопазването и в тази на социалните грижи“. И аналогично на настоящия казус в решението на ВКС се посочва, че „тъй като Бюрото по труда не е работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, това време не се счита за прекъсване на трудовия й стаж и не се отразява на правото на лицето да получи увеличен размер на обезщетението при пенсиониране“. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, евентуално по т.3, по въпроса: дали моментът на придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст е от значение за правото на обезщетение по чл. 32, т. 2, б. „б” от Колективен трудов договор за системата на народната просвета от 19.06.2016 г., вр. с чл. 222, ал. 3 КТ. Неоснователни са доводите на касатора за противоречие на въззивното решение с решение по гр.д.№2520/2015г. на ВКС, ІІІг.о. В настоящия случай, за разлика от разгледания по приложеното решение на ВКС, ищцата не е придобила право на обезщетение по чл.222, ал.3 КТ при предходно прекратяване на трудовото правоотношение. По делото не е било спорно, а и видно от данните по делото /допълнително споразумение от 2017г. към трудов договор №130/13.09.2010г., допълнително споразумение от 2018г. към трудовия договор, отбелязванията в трудовата книжка на ищцата/, трудовото правоотношение на ищцата, възникнало по силата на трудовия договор от 2010г. е прекратено през 2018г. Релевираното от работодателя обстоятелство, че през 2014г. ищцата е придобила право на пенсия е без правно значение за правото й на обезщетение по чл.222, ал.3 КТ, след като трудовото й правоотношение не е било прекратено тогава. Не е налице и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване и по поставения въпрос за приложението на чл.222, ал.3 КТ, чиято норма не е неясна или противоречива, и по приложението й има съдебна практика, която не се нуждае от промяна. В съдебната практика се приема, че за правото на обезщетение на посоченото основание е необходимо работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо на каква възраст и независимо от основанието за прекратяване. При наличие на тези предпоставки тъй има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от два месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж- на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца и това обезщетение е допустимо да се изплаща само веднъж. Предпоставките за придобиване право на обезщетение по чл.222, ал.3 КТ са: прекратяване на трудовото правоотношение, независимо на какво основание и към момента на прекратяването работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Размерът на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ се прилага, доколкото в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор не са предвидени по-големи размери – чл.228, ал.2 КТ. В съответствие с практиката на ВКС - решение по гр. д. № 2809/2017 г. на ВКС, III, г. о., въззивният съд е приел, че през последните 10г. от трудовия й стаж преди придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст И. Д. е работила в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на образованието, вкл. периода, когато е работила в Дома за деца, лишени от родителски грижи в [населено място], поради което отговаря на условията, визирани в чл.32,ал.2 от действащия КТД към момента на упражняване правото на обезщетение по чл.222, ал.3 КТ. В съдебната практика няма колебание, че по аргумент от чл.228, ал.3 КТ размерите на плащането, установени в чл.222, ал.3 КТ, са минимални. С оглед на изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато. На основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 400 лв. – за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение