Определение № 365 от 05.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2818/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Обжалвано е Oпределение № 162 от 17.08.2020 г., постановено по в.ч. гр.д. № 204/2020 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е отменено Определение № 661 от 01.07.2020 по гр.д. № 356/2020 г. на Окръжен съд – Плевен, в частта с която е оставена без уважение молбата на ищцата за допускане на обезпечение на обезпечение на предявените от нея искове по гр.д. № 356/2020 г. на ОС – Плевен срещу „Боян 82“ ООД с правно основание по чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и е допуснато обезпечение на предявените искове при условие, че ищцата внесе по сметка на АС – Велико Търново гаранция в размер на 15 000 лв. Частният жалбоподател Е. Л. П., чрез процесуалния си представител адв. Г. П. – С. от САК, поддържа доводи за неправилност на определението и сочи, че касационно обжалване на определението следва да се допусне по поставените в изложението въпроси. Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Частната жалбоподателка е предявила искове срещу „Бояна 82“ ООД, на основание чл.59 ЗЗД за сумата 200 000 лева и на основание чл.86 30 000 лева, като е поискала да бъде допуснато обезпечение на същите чрез налагане запори на вземанията на дружеството във всички банки на територията на РБ. С определение от 01.07.2020 по гр.д. № 356/2020 г. на Окръжен съд – Плевене оставил без уважение молбата за допускане на обезпечение. За да допусне исканото обезпечение и да постанови обжалваното определение, въззивният съд приема, че вероятната основателност на заявените от ищцата искови претенции следва да бъде обоснована с внесена парична гаранция от страна на ищцата, която да обезпечи евентуалните вреди, които ответната страна може да претърпи в следствие на наложеното обезпечение на исковете /чл. 391,ал.2 и ал.3 ГПК/, доколкото заявените в исковата молба претенции не са подкрепени с убедителни писмени доказателства и размерът на претендираните обезщетения е предполагаем. Въззивнитя съд приема, че исканата обезпечителна мярка е адекватна на заявените от ищцата искови претенции и следва да бъде допуснато обезпечение чрез налагане на запор върху вземания на ответника по всички банкови сметки открити във всички банки на територията на Република България в посочения размер, но при условие, че бъде внесена определената от въззивния съд гаранция в размер на 15 000 лв. В приложено към жалбата изложение по чл. 274, ал. 3, вр. чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в своето определение въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос от значение за спора: Ако ищец по делото е освободен от задължението за внасяне на държавни такси и съдебни разноски за производството, поради материалната му затрудненост, допустимо ли е обезпечението на иска му, приет за вероятно основателен, да бъде опуснато при внасяне на гаранция, значително по – висока по размер от дължимите такси и разноски в производството? Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд по поставения въпрос и на соченото основание. Съгласно т. 4 на ТР № 1 от 19.02.2010 г., по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая е налице е ясна законова регламентация в разпоредбите на чл.391 и сл. ГПК за предпоставките за допускане на обезпечение, а разяснения по прилагането им са дадени в т. 5 от Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. по ТД№6/2013г. на ВКС, ОСГТК - предявеният иск да е допустим, вероятно основателен и да е налице обезпечителна нужда, като законът задължава съда да допусне обезпечение винаги, когато искът е допустим и е налице обезпечителна нужда, а вероятната му основателност може да бъде базирана върху изразената от ищеца готовност да внесе гаранция за евентуалните преки и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи, ако обезпечението е неоснователно (чл. 391, ал. 3 от ГПК). Освобождаването от държавна такси и разноски по реда на чл. 83 ГПК осигурява на страната -ищец, която е в затруднено материално положение, достъп до правосъдие, а що се касае до допускане обезпечение на иска й със задължение да бъде предоставена и гаранция, то това задължение се поражда поради преценка на съда, че искът е допустим и е налице обезпечителна нужда, но липсата на убедителни писмени доказателства следва да се компенсира от изразената от ищеца готовност да внесе гаранция за евентуалните вреди, които ответникът ще претърпи, ако обезпечението е неоснователно. Законодателят не е предвидил възможност размерът на гаранцията да се поставя в зависимост от материалните възможности на ищеца, а единствено от евентуалния размер на вредите, които може да претърпи ответника. Ето защо не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения за разглеждане въпрос с оглед точното приложение на закона и развитие на правото - чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Предвид изложените съображения съдът: