Решение № 372 от 14.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3228/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Д. Г. Д. от гр. Ямбол против решение №203 от 10.02.2025г., постановено по адм.д. № 396 по описа за 2024г. на Административен съд – Ямбол. Релевира оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Ответникът - Държавен фонд „Земеделие“ не изразява становище. Представителят на Върховната касационна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. С обжалваното решение Административен съд – Ямбол разгледал по същество и се е произнесъл с обжалвания съдебен акт по реда на чл.1 ЗОДОВ, вр. чл. 203 и сл. АПК, като е отхвърлил предявения от касационния жалбоподател иск против Държавен фонд „Земеделие“ за заплащане на обезщетение за понесени имуществени вреди в размер на 110 000лв. за периода 01.07.2024г. до предявяване на иска, изразяващи се в невъзможност за получаване на заявеното финансово подпомагане по схема „Еко БЖ“ в резултат от незаконосъобразни действия и бездействия на служители те на ДФ „Земеделие“-Тополовград. Ищецът твърди, че от незаконосъобразните действия и бездействия на служителите на ответника, отговорни за правилното и изправно функциониране на администриращата система „ИСАК“ по повод на нейната база данни, алгоритми и функционалности и които следва да отговарят на съответните изисквания за законосъобразно администриране и контрол при обработката на заявленията, се е стигнало до технически неизправности по функциониране на системата и е загубил реалната възможност да получи подпомагане във връзка с подаденото заявление за кампания 2024г. по схема“ЕКО БЖ“ в размер на 110000лв. От вредоносните действия и бездействия по поддържане на системата в изправност се е създала ситуация на „фатална грешка“, която е попречила на ищеца да заяви участие по посочената схема на всички свои животни, които отговарят на изискванията за подпомагане и притежават сертификат от Био регистър. Посочва се в исковата молба, че системата е приела за вписване по схемата само 16 броя животни, като за останалите 15 броя животни под сертификационен контрол системата е посочила наличие на „фатална грешка“, което не позволява да се приключи общото заявление за подпомагане, касаещо всички останали заявени интервенции за кампания 2024г. Ищецът е бил принуден да приключи заявлението за подпомагане за 2024г. без да има възможност да заяви всички свои сертифицирани животни, отговарящи на условията за подпомагане. Освен това, според ищеца, служителите на Общинска служба „Земеделие“ Тополовград не са отворили заявлението за подпомагане за 2024г. за да се допълнят и останалите животни от стопанството, което е преминало така за последваща обработка. Първоначално делото е образувано пред Административен съд – Хасково, който с определение №4950 от 21.11.2024г., на осн. чл. 135, ал.2 АПК, го е прекратил и изпратил по подсъдност на АС – Ямбол. С разпореждане № 1457 от 06.12.2024г. АС – Ямбол е оставил без движение исковата молба за уточнение на фактическото основание на иска, за конкретизацията на действията и бездействията на административния орган, както и посочване какви вреди се претендират от тях, а също и за уточнение на пряката причинно-следствена връзка между всяко едно от действията, респ. бездействията и вредоносния резултат. С молба от 19.12.2024г. дадените указания от съда са изпълнени, а с молба от 23.01.2025г., подадена на ищеца, искът е насочен и срещу втори ответник – Общинска служба „Земеделие“ – Тополовград. Уточнява се, че вредите са причинени от действия, респ. бездействия на служителите на същата. В открито съдебно заседание, проведено на 24.01.2025г. административният съд е докладвал искането на ищеца за привличане на втори ответник – ОС „Земеделие“- Тополовград и с определение го е отхвърлил, с мотив за липса на предпоставки по чл. 205, ал.1 АПК, доколкото общинската служба не притежава правосубектност на юридическо лице. В същото съдебно заседание съдът е приел писмените доказателства, приложени към преписката и е приключил събирането им, като е дал ход на делото по същество. Ищецът е неговият процесуален представител, редовно призовани, не са взели лично участие в заседанието, като са изразили писмено становище по съществото правния спор. С решението си съдът е отхвърлил исковата претенция, като е приел, че същата е неоснователна и недоказана. Съдът е посочил в мотивите си, че липсва първата от изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата по чл.1 ЗОДОВ, а именно незаконосъобразно действие или бездействие на длъжностно лице на държава при или по повод изпълнение на административна дейност. Съдът е приел, че твърденията в исковата молба сочат на наличие на технически проблем, който по своята същност не е административна дейност, а неговото отстраняване не е свързано с упражняване на властнически функции чрез действие или бездействие. Посочил е, че възникналата невъзможност за вписване е в резултат на обективно препятствие, което не зависи и не може да бъде повлияно от действията или бездействията на служителите на Общинска служба „Земеделие“- Тополовград. Поради липсата на функционалност на „ИСАК“ към момента на подаване на заявлението длъжностните лица не са можели да отворят повторно заявлението за да бъдат добавени всички налични животни. Развити са съображения, че неизпълнението на задълженията за правилното и изправно функциониране на системата „ИСАК“ отговарящи на Регламент /ЕС/2021/2116 и Регламент /ЕС/ 2022/1173, се явява общо и абстрактно и при непосочване на конкретни задължения пряко довели до възникването на техническия проблем, не обосновава носенето на имуществена отговорност. Съдът се е мотивирал и с това, че действията и бездействията не са отменени като незаконосъобразни по съответния ред. Според съда липсва задължителното изискване претендираните вреди да са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното бездействие, в допълнение се сочи, че е установен и размерът на твърдените от ищеца имуществени вреди. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но е неправилно поради нарушение на материалния закон и е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е разгледал исковата претенция по същество, като е направил правна квалификация на иска по чл.1 ЗОДОВ. От гледна точка на фактическия състав на отговорността на държавата за вреди от незаконосъобразна административна дейност – чл.1 и чл.4 ЗОДОВ, съдът е извършил своя правен анализ за наличие или липса на елементите на отговорността. Съдът е игнорирал посоченото в първоначалната исковата молба и уточнението към нея, че исковата претенция се основава на нормата на чл. 2в ЗОДОВ, установяваща ред за разглеждане на исковете, чрез които се реализира отговорност на държавата за вреди от нарушение на правото на ЕС. Не са изложени мотиви и не е направен анализ за това дали исковата претенция е свързана с твърдение за вреди от имуществен характер, произтичащи от нарушение чрез акт, от действие или бездействие на орган на държавата на норма от първичното или вторичното право на ЕС. Съдът дължи отговор на въпроса дали твърдените фактически обстоятелства сочат на прилагане на разпоредби от правото на ЕС, установяващи права на частноправните субекти, респ. кореспондиращи им задължения на държавен орган по прилагане на правото на ЕС. Що се отнася до конкретните твърдения, съдът не посочил в мотивите си, ако земеделието е област на компетентност на ЕС и подпомагането на зеделеските производители се подпомага чрез финансиране на ЕС, дали е налице задължение за поддържане на системата „ИСАК“ в изправност и от какъв нормативен акт произтича това задължение, налице ли е алтернатива в начина на заявяване за подпомагане или електронното заявяване е единствената техническа възможност за това. Основният въпрос е свързан с това кой е носител на задължението за поддържане на системата „ИСАК“ в състояние да регистрира заявленията на земеделските производители, в какъв срок могат да емеделските производители, кандидатстващи за подпомагане. От фактическа страна съдът не е дал отговор на въпроса приема ли за доказано твърдението на ищеца, че системата „ИСАК“ му е дала така посочената в исковата молба „фатална грешка“ и не го е допуснала да регистрира всички сертифицирани животни, кога и при какви обстоятелства системата заявява наличие на такава. В писмените си становища ответникът – ДФ „Земеделие“ също не дава отговор на този въпрос. Поради липса на изясняване на този въпрос не може да се отговори и на въпроса дали т.нар. „фатална грешка“ е резултат от обикновена техническа неизправност в системата или същата е резултат от правно несъответствие на заявеното с изискванията за подпомагане. Видно от представените по делото доказателства и съдебния протокол, ищецът не се е явил в открито съдебно заседание, нито е изпратил процесуален представител. Неговата защита се е осъществила изцяло с писмени становища. Следва да се посочи и това, че ответникът също е проявил процесуална пасивност за установяване посочените по-горе обстоятелства, като се вземе предвид обстоятелството, че системата се обслужва именно от служителите на ответната страна. С оглед на горното, доколкото обстоятелствата, посочени по-горе, относими към основанията за търсене на отговорност на държавата за вреди от нарушение на норми на правото на ЕС, не са били обсъдени в мотивите на съдебния акт, същият следва да се квалифицира като неправилен, постановен в нарушение на материалния закон и необоснован. Изложеното налага неговата отмяна и връщане на делотоза ново разглеждане от друг състав на съда. Водим от изложеното, Върховният административен съд