Определение № 379 от 19.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 909/2012 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба вх. № 2457/08.VІ.2012г. на адвокат Н. като процесуален представител на [община] срещу въззивното решение на Габровския окръжен съд /ГОС/ от 23.ІV.2012г. по в.гр.д. № 41/2012г. Ответникът по касационната жалба В. Г. И. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК е заел становище за нейната недопустимост на основание чл.280 ал.2 ГПК, евентуално за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок, но същата е процесуално недопустима, съображенията за което са следните: С атакуваното решение ГОС е отменил частично решението на Дряновския РС от 08.ХІІ.2011г. по гр.д. № 247/2011г. и вместо него е постановил друго, с което е развалил сключения между В. И. и [община] договор № **/22.VІІ.200*г. за отстъпване на право на строеж на 40.54 кв.м в общински имот в [населено място], подробно индивидуализиран, на една гаражна клетка № *от шест гаражни клетки, осъдил е Общината на основание чл.55 ал.1 ЗЗД да заплати на И. 3733.20лв., представляващи стойността на заплатеното право на строеж, както и 62.22лв. платени режийни разноски по договора, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане /с това двете парични претенции, както и тази за разваляне на договора, са уважени изцяло/, и е потвърдил първоинстанционния съдебен акт в частите му, с които са отхвърлени предявените от И. срещу Общината искове за присъждане на 712лв., представляващи лихва за забава върху платената по договора цена на правото на строеж за период до завеждане на делото, и за присъждане на 600лв., представляващи пропуснати ползи за период до завеждане на делото. При тези обстоятелства се налага извод, че въззивното решение не подлежи на касационен контрол. Това следва от разпоредбите на чл.280 ал.2 /в редакцията й след изменението, публикувано в ДВ бр.100/2010г./ във връзка с чл.69 ал.1 т.1 и т.4 от ГПК, тъй като цената на всеки от предявените искове е под 5000лв. По изложените съображения касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане. На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ответника по касационната жалба разноски не се присъждат, тъй като той не е представил доказателства да е направил такива за настоящата инстанция. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,