Определение № 477 от 02.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1230/2018 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 8740 от 21.12.2017г. по гр.д. № 8284/2012г. на Софийски градски съд, ІІІ-в състав, с което е отменено първоинстанционното решение на Софийски районен съд по гр.д. № 3498/1993г. и вместо това е постановено ново за намаляване на основание чл 30, ал.1 ЗН на завещателното разпореждане на наследодателя М. А. С., починал на 01.09.1992г., извършено със саморъчно завещание от 08.07.1992г. в полза на Д. М. С., с 1/6 ид.ч. и възстановяване на запазената част на Х. М. А. от наследството на баща й М. А. С. в размер на 1/6 ид.ч. Касационната жалба е подадена от ответника Д. М. С. чрез пълномощника му адв. С.. Твърди се, че е нарушен материалния закон, тъй като съдът не е извършил остойностяване на масата по чл. 31 ЗН независимо от универсалния характер на завещанието. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се повдига въпроса дали следва да се формира наследствена маса по чл. 31 ЗН, ако запазената част е накърнена с универсално завещателно разпореждане, но са налице и извършени от наследодателя дарения в полза на наследника със запазена част. Твърди се, че въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС или евентуално е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. На второ място се поставя въпроса дали искът по чл. 30 ЗН е оценяем, като се прави аналогия с приетото в Тълкувателно решение №4/2016г. на ОСГК относно иска по чл. 42 ЗН. Навежда се довод, че ако искът е оценяем, то ищцата дължи довнасяне на държавна такса. Ответницата по жалбата не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Предявен е иск по чл. 30, ал.1 ЗН за възстановяване на запазена част, накърнена със саморъчно завещание. Страните са деца на М. А. С., починал на 01.09.1992г. Със саморъчно завещание от юли същата година той се е разпоредил с цялото имущество в полза на сина си Д.. Поради това ищцата Х. счита, че запазената й част е накърнена. По делото са събрани доказателства за притежаваните от наследодателя недвижими имоти и е приета експертиза за оценката им към момента на смъртта му. Установено е, че приживе наследодателят е извършил дарение в полза на ищцата Х. А. на гараж и на 3% ид.ч. от дворно място; дарение е извършено и в полза на дъщерята Р. С.. За да уважи иска въззивният съд е приел, че когато завещателят се е разпоредил с цялото си имущество или дробна част от него, не е необходимо остойностяване на масата по чл. 31 ЗН, тъй като е ясно, че не остават свободни имущества, от които лицата със запазена част да се удовлетворят. В този случай за преценката дали е накърнена запазената част е ирелевантно какви конкретни имущества се включват в наследството. Затова не се образува наследствена маса и възстановяването се извършва чрез дробта по чл.28, ал.1 ЗН, съставляваща размера на запазената част. При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира, че такива са налице. Поставеният правен въпрос дали следва да се формира наследствена маса по чл. 31 ЗН, ако запазената част е накърнена с универсално завещателно разпореждане, но са налице и извършени от наследодателя дарения в полза на наследника със запазена част и на други лица, е от значение за изхода на спора. Според установената съдебна практика когато запазената част е накърнена с универсално завещателно разпореждане, намаляването на завещанието и съответно възстановяването на запазената част се извършва в дробна част, равна на запазената част на наследника / Решение № 187 от 20.04.2011г. по гр. д. № 1780/2009г. на І г.о. и др./. Тази практика разглежда посочената хипотеза в нейния чист вид. В настоящия случай наследодателят е извършил както универсално завещание, така и дарения. За такава хипотеза липсва създадена практика. Въпросът е от значение за точното прилагане на закона и по-точно на разпоредбата на чл. 31 ЗН, която изисква да се формира маса от притежаваните от наследодателя имущества и към нея да се прибавят даренията. С оглед на това касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1,т.3 ГПК. Повдигнатият въпрос дали искът по чл. 30 ЗН и оценяем с оглед на това дали ищцата е внесла пълният размер на дължимата държавна такса, не може да обуслови достъп до касационен контрол. Спор за цената на иска може да се повдига до края на първото заседание в първата инстанция - чл. 70, ал.1 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.