Определение № 1300 от 17.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 585/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. С определение № 5696 от 19.12.2025 г. по ч. гр. д. № 2559/2025 г. на Варненски окръжен съд е потвърдено определение № 8507 от 23.06.2025 г. и определение № 14096 от 15.10.2025 г., постановени по гр. д. № 4456/2024 г. на Варненски районен съд. С първото определение на районния съд е прекратено производството по делото в частта по предявения от Х. Д. Х. срещу С. С. П. евентуален положителен установителен иск за собственост на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ върху ПИ с идентификатор [№] по КККР на [населено място], район А., кв. Г., местност „Зеленика“. Въззивният съд е потвърдил извода на първата инстанция, че този иск е процесуално недопустим, тъй като спорът за собствеността на същия имот между същите страни е разрешен с влязло в сила решение № 774 от 11.04.2013 г. по в. гр. д. № 3014/2012 г. на Варненски окръжен съд, с което настоящият ищец Х. Д. Х., както и В. Х. Д. и К. Х. Д., са осъдени да предадат на основание чл.108 ЗС на владението на имота на С. С. П. и Т. М. П.. Прието е, че тъй като ревандикационният иск има за предмет както правото на собственост на ищеца на претендираното основание, така и правото му да получи владението върху вещта, то на основание чл.298, ал.1 и ал.2 ГПК обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението безусловно обхващат въпроса за собствеността на ищеца, при това по непререшаем начин – чл.299 ГПК. В настоящото производство ищецът би могъл да претендира право на собственост, придобито единствено въз основа на юридически факти, осъществили се след приключване на съдебното дирене по предходно дело. Това условие в случая не е налице. Дори в предходното дело ответниците, включително Х. Х., да не са се позовали на придобивното основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, което всъщност са сторили, с влизане в сила на решението по това дело са преклудирани както въведените, така и пропуснатите възражения. С второто определение на районния съд е оставена без уважение молба на Х. Д. Х. за поправка на очевидна фактическа грешка в първото определение. Въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че в това определение не е налице несъответствие между формираната действителна воля в мотивите и нейното външно изразяване в диспозитива на съдебния акт. Срещу въззивното определение е подадена частна касационна жалба от Х. Д. Х.. Докладчикът по делото констатира, че двама от членовете на настоящия състав са се произнасяли в производство по чл.288 ГПК по касационна жалба на Х. Д. Х. срещу решение на Варненския окръжен съд по иск с правно основание чл.109 ЗС, при което е било подложено на преценка влязлото в сила решение № 774 от 11.04.2013 г. по в. гр. д. № 3014/2012 г. на Варненски окръжен съд и по-конкретно – дали с него е формирана сила на пресъдено нещо между същите страни за собствеността на същия имот. Така в определение № 5268 от 19.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 498/2024 г., I г. о., постановено с участието на съдиите Гълъбина Генчева и Светлана Калинова, е прието, че с втория въпрос по чл.280, ал.1 ГПК на практика жалбоподателят се стреми да предизвика повторна проверка на реституционното решение по ЗСПЗЗ за земята, издадено в полза на наследниците на М. С. П., един от които е ищецът С. С. П.. Прието е, че такава проверка вече е извършена с решението по чл.108 ЗС / става въпрос за решението по в. гр. д. № 3014/2012 г. на ОС-Варна/ и въпросът за собствеността на земята не може да бъде пререшаван в настоящото дело заради формираната сила на пресъдено нещо, която не може да бъде преодоляна. По този начин в определението по чл.288 ГПК е взето становище по въпрос, който се поставя и по настоящото дело, а именно какви са обективните и субективните предели на силата на пресъдено нещо на решение № 774 от 11.04.2013 г. по в. гр. д. № 3014/2012 г. на Варненски окръжен съд. Наличието на формирано и изразено становище по този въпрос в предходното дело е основание за отвод на съдиите Гълъбина Генчева и Светлана Калинова от разглеждането на настоящото частно производство. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,