Определение № 189 от 21.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3622/2021 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/, чрез гл.юрк. Г. В. срещу решение № 590/03.06.2021 г. по в.гр.д.№ 191/2021 г. на Апелативен съд София, с което се отменя решение № 260081 от 05.11.2020 г. по гр.д.№ 366/2019 г. на Окръжен съд София в частта, в която е отхвърлен иска на В. С. К. по чл.2а ЗОДОВ за обезщетение на неимуществените вреди над 8000 до 15 000 лева и е уважил претенцията със законната лихва от 30.10.2015 г. до изплащане на сумата. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по въпросите относно критериите, по които следва да се определи размера на обезщетението за неимуществени вреди и как се прилага критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД; за необходимостта да бъде доказана причинната връзка между действията на Комисията и причинените вреди; обвързано ли е понятието „справедливост“ с всички обективно съществуващи обстоятелства при определяне размера на обезщетението и има ли значение дали в производството по ЗОПДИППД (отм.) ответникът е „проверявано лице“ или „свързано лице“. Според касатора, първият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а останалите въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. От В. С. К. чрез адвокат А. Ч. от АК-Р. е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите като счита, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване и претендира сторените разноски в касационната инстанция. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на държавата по чл.2а ЗОДОВ, тъй като са били предприети действия на КПКОНПИ за налагане на обезпечителни мерки въз основа на решение на Комисията от 30.05.2012 г. и внасяне на мотивирано искане за отнемане на имуществото на неговата майка (призната за виновна с влязла в сила присъда) и свързаните с нея лица – съпруг и три деца, между които В. К., на обща стойност 350 839,45 лева. По делото са били наложени повторно обезпечителни мерки, вкл. възбрана върху жилището на ищеца, но производството е прекратено поради отказ от иска на Комисията /в сила от 29.10.2015 г./. Съдът е установил, че в продължение на три години и пет месеца са проведени незаконни действия на Комисията спрямо ищеца по делото, от което са му причинени неимуществени вреди – изживян стрес и притеснения, накърняващи професионалната чест и достойнство, като служител в МВР, При тези релевантни за спора обстоятелства, съобразявайки степента на въздействие върху физическото и емоционално състояние на ищеца от преживения стрес и напрежение, въззивният съд е приел, че справедливото обезщетение за причинените неимуществени вреди е в размер на 15 000 лева. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по материалноправния въпрос относно критериите, по които следва да се определи размера на обезщетението за неимуществени вреди съгласно чл.52 ЗЗД. Поставеният въпрос обуславя изхода на спора и крайните изводи на съда, но е разрешени в противоречие с практиката на Върховния съд и Върховния касационен съд, формирана с ППВС № 4/68 г. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение