Определение № 826 от 23.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 307/2011 г.

Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Окръжна прокуратура [населено място] както и по касационна жалба на Областна дирекция на МВР [населено място], срещу решение №173 от 13.10.2010г по гр.дело № 254/2010г. на Габровски окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение на С. реаонен съд №223 от 02.07.2010 по присъдено обезщетение за неимуществени вреди до размера на сумата 15000 лева солидарно от двамата ответници, по иск на Ц. С. С. от [населено място] на основание чл. 2 ал.2 от ЗОДОВ. В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на Прокуратурата се посочва ,че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, обоснован като необсъждане на всички конкретни обстоятелства от значение за размера на присъденото обезщетение ,определено в нарушение на критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД в конкретния случай, поради завишаване .Поддържа се основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК порди противоречие с ППВС № 4/1968г С довод за липса на мотиви за причинно следствена връзка се изтъква противоречие на обжалваното решение с указанията по т.11 от ТР №3/2005г на ОСГК и т. 19 от ТР №1 / 2001г ОСГК В изложението на касатора Областна дирекция на МВР [населено място] като основание са посочени критериите на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК, доколкото по прилагането на чл. 52 от ЗЗД се изтъква довод за противоречиви решения във връзка с индивидуалното определяне на вредата по критерия за справедливост ,дадени по други конкретни дела при сходни случаи. Приложени са решения № 382 от 2009 на ВКС ІІ г.о, реш. № 35 от 2009г на І г.о на ВКС ,Р.. № 4 от 2005г ІV г.о и др., приложено е и решение № 391 от 16.06.2010г ІІІ г.о на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК. По цитираните дала на същото или други основания за отговорност по ЗОДОВ обезщетения са определени в по-ниски размери, при отчитане на същите или сходни обстоятелства. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по двете жалби. Не се аргументира основание по чл. 280 ал.1т. 1 или т.2 от ГПК по общо формулирания в изложението и на двамата касатори правен въпрос ,свързан с критерия за справедливост и прилагането на чл. 52 от ЗЗД. По този въпрос е дадено разрешение в постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС ,предвид реш. № 532 ат 2010 гр.д№ 1650/2009 ІІІ г.о ,реш. № 377 от 22.06.2010г гр.д №1381/2009 ІV г.о ,реш. от 06.04.2011 гр д.№951/2010 ІІІ г.о, реш.№ 149 от 2011 д.№574/10г ІІІ г.о ,на които обжалваното решение не противоречи. Справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател, именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики. Тази преценка не липсва в обжалвания акт. Д. на Прокуратурата за противоречие на решението с указанията по ППВС № 4/1968г. не е привързан към конкретни фактически и правни изводи на въззивния съд и е голословен. На стр.- 5, стр. 6 от съобразителната част на решението съдът е посочил кои конкретно обстоятелства мотивират определения размер на присъденото обезщетение, освен тежестта на обвинението и неговата продължителност ,в случая е изтъкнато влошеното здравословно състояние на ищеца в резултат на психическо пренапрежение,тежката депресия ,обществената изолация общественият отзвук на обвинението в [населено място] и неговите последици - все обстоятелства, съобразени от въззивния съд като мотив при определяне на обезщетението в конкретния случай, обобщени от съображението ,че ищеца Ц. е останал един оневинен, но смачкан човек. Основание по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК не е налице. Несъстоятелно е изтъкваното от страна на Прокуратурата на противоречие на решението със задължителното указание да се формира извод за наличие или липса на причинна връзка, като този извод бъде и мотивиран. Освен собствени изводи за наличието на причинна връзка, въззивният съд е препратил и към мотивите на първоинстанцинното решение по този въпрос, така че мотиви не липсват. Върховен касационен съд не приема и довода за основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК. Множеството приложени съдебни актове, в които на основание чл. 52 от ЗЗД са определи различни по размер обезщетения, не са аргумент за противоречие. Не се касае за разлика в критериите за определяне на обезщетението ,а следователно и за противоречиво прилагане на един и същи институт или правна норма. Приложените към изложението на касатора ОД на МВР съдебни решения поначало не обосновават противоречие по правен въпрос, а и такъв въпрос не е изрично, конкретно привързан към определени предпоставки на преценката, обективирана в обжалваното решение. Различните по размер обезщетения за различните случаи не са приемлив довод за наличие на хипотеза ,въздигната от закона като изискване за допустимост в т.1 - 3 на чл. 280 ал.1 от ГПК. Не са такъв довод и общите, бланкетни касационни оплаквания за неправилни изводи относно причинната връзка ,липсата на мотиви и пр. Воден от горното, Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.