Определение № 5291 от 18.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4230/2025 г.

Производство по чл.278, вр. чл.274, ал.2, изр.ІІ ГПК. Образувано по частна жалба от 10.06.2025 г. на С. Д. П. срещу определение № 2626/22.05.2025 г. по гр.д.№ 808/2025 г. на ВКС, IV г.о., с което се оставя без разглеждане молбата му за отмяна на влязлото в сила определение № 412/16.05.2024 г. по гр.д.№ 345/2024 г. на Окръжен съд Хасково. Частната жалба сдържа доводи, че постановеното определение от друг състав на ВКС е неправилно, необосновано и противоречи на повелителните разпоредби на закона. Според жалбоподателя, касационната инстанция е сезирана с искане за разглеждане на въпроса за валидността на влязъл в сила съдебен акт, за постановяването на който липсва законово основание, поради което не може да се определи като решение или определение, за да се приложат постановките на ТР № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Отделно се прави особено искане за сезиране на Конституционния съд на Република България, на основание чл.150, ал.2 КРБ, по въпроса: „Противоречи ли на принципа на чл.4, ал.1 от КРБ атакуваният в настоящото производство акт на ОС-Хасково постановен по искане на лице, което не е страна, както по гр.дело, така и по изпълнително дело, който е основан на ТР № 6/14.03.14 г. по т.д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както противоречи ли този акт и на разпоредбите на чл.117, ал.2, чл.119, ал.3, чл.121, ал.3 КРБ?“. От М. К. А., чрез адвокат Г. Г. от АК – Хасково, е постъпил писмен отговор на частната жалба, в който оспорва доводите в нея, като счита, че са неоснователни, липсват предпоставките за сезиране на Конституционния съд и претендира разноски в производството. От ТД НАП Пловдив, офис Хасково също е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в частната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение. Настоящият състав на Върховния касационен съд, намира частната жалба за редовна и допустима, но по същество е неоснователна поради следното: За да постанови обжалваното определение, друг състав на ВКС е приел, че е подадена молба по реда на чл.303 ГПК за отмяна на влязло в сила определение, което е било постановено в обезпечително производство и с което се отменя наложената обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по конкретно изпълнително дело. Според мотивите на съда, постановеният съдебен акт не подлежи на отмяна по реда на Глава 24 ГПК, поради което подадената молба за отмяна следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима. Определението на Върховния касационен съд е правилно и съобразено със задължителната съдебна практика по тълкуване и прилагане на процесуалния закон. Според дадените разяснения по т.6 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК, производството по реда на чл.303-309 ГПК е средство за извънинстанционен контрол на неправилни съдебни решения. Този характер на производството обуславя приложимостта му не към всички актове на съдилищата, а само към определена категория съдебни актове - решения, ползващи се със силата на пресъдено нещо и определения, имащи техните правни последици, каквито представляват определенията за прекратяване на делото поради отказ от иска. В случая, обаче, оспорваният съдебен акт, чиято отмяна се иска по чл.303 и сл.ГПК, не разрешава със сила на пресъдено нещо възникналия правен спор. Ето защо, изложените съображения за нищожност на определението, постановено в обезпечително производство, също не могат да бъдат преценявани като основание за отмяна по реда на извънредния извънинстанционен контрол Глава 24 ГПК, тъй като при твърдения за съществен порок на съдебния акт е предвидена защита по общия исков ред. Неоснователно е искането за сезиране на Конституционния съд, след като не са налице предпоставките по чл.150, ал.2 КРБ, за установяване на противоречие на конкретна правна норма с конституционна разпоредба при решаване по същество на възникнал правен спор. От М. К. А., чрез адвокат Г. Г. от АК – Хасково и ТД НАП Пловдив, офис Хасково са поискали присъждане на разноски,, които с оглед изхода да делото следва да се присъдят, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК, съответно в размер на 1000 лева за М. А., по договор за правна защита и съдействие от 22.07.2025 г. и юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева за ТД НАП Пловдив, офис Хасково. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение