Определение № 365 от 23.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3019/2022 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. Б. И. срещу определение № 1577 от 15.06.2022 г. по ч. гр. д. № 1625 по описа за 2022 г. на Софийския апелативен съд, ТО, с което е отменено определение № 261967 от 25.03.2022 г. по гр. д. № 1195 по описа за 2021 г. на Софийския градски съд и е постановено друго за отмяна на решението по делото в частта за разноските и за осъждане на И. Б. И. да заплати на А. К. Х. 4 500 лв. разноски за адвокатско възнаграждение. Частният жалбоподател твърди, че определението е незаконосъобразно, поради което моли да бъде допуснато до касационно обжалване и да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което да му бъдат присъдени 4 000 лв. разноски по делото. А. К. Х. застъпва становището, че няма основания за допускане на определението на Софийския апелативен съд до касационно обжалване, като оспорва частната жалба и по същество. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становищата на страните, приема следното: С влязло в сила решение № 260283 от 21.01.2022 г., постановено по гр. д. № 1195 по описа за 2021 г. на Софийския градски съд, I ГО, е признато за установено, че ищецът А. К. Х. не дължи на И. Б. И. 65 000 евро главница и 6 142,58 лв. разноски по изпълнително дело № 20128390400339 на ЧСИ И. М.-К., като ищецът е осъден да заплати на ответника 4 000 лв. разноски. Молбата на ищеца за изменение на решението в частта за разноските е оставена без уважение с определение № 261967 от 25.03.2022 г. по същото дело по съображения, че ответникът е признал иска и с поведението си не е дал повод за завеждането му. Софийският апелативен съд е приел, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на иск и с оглед уважаването на този иск разноски му се дължат. Ето защо е отменил първоинстанционното определение и решението на Софийския градски съд в частта за разноските и е присъдил разноски на ищеца вместо на ответника. Така постановеното въззивно определение противоречи на практиката на ВКС по поставения от касатора въпрос кой дължи разноските по делото, ако ответникът признае иска и с поведението си не е дал повод за завеждане на делото/чл.78, ал.2 от ГПК/. Тази практика се съдържа в цитираните от касатора определения № 66 от 12.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4770/2017 г.на III ГО на ВКС, № 300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на IV ГО на ВКС и № 75/21.04.2017 г. по ч. гр. д. № 1371/2017 г. на I ГО на ВКС и се отнася до случаите на предявен отрицателен установителен иск на длъжника, че не дължи вземането, заради което е образувано изпълнителното дело, тъй като е изтекла погасителната давност. Тогава решението, с което искът е уважен, формира сила на пресъдено нещо върху това, че кредиторът не притежава право на принудително изпълнение за своето вземане срещу длъжника, но задължителната сила на решението не рефлектира върху предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК. Затова ответникът има право на разноски и при уважаване на този отрицателен установителен иск, ако не е дал повод за завеждането на делото и ако е признал този иск. Ето защо на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК трябва да бъде допуснато касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд и това определение трябва да бъде отменено поради противоречие с чл.78, ал.2 от ГПК. Съгласно тази разпоредба ответникът не дължи разноски, тъй като е признал, че не се дължи принудително изпълнение на вземането, което е погасено както по давност, така и на основание чл.739, ал.1 от ТЗ и след изтичане на давността не е предприел никакви действия по принудително изпълнение. След отмяната на обжалваното определение следва да се постанови друго, с което ищецът да бъде осъден да заплати сторените от ответника разноски в размер на 4 000 лв. При този изход на спора А. К. Х. дължи на частния жалбоподател 1000 лв. разноски за настоящото производство. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение