Определение № 50333 от 04.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2957/2022 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Енерго-Про Продажби“АД гр.Варна, подадена чрез процесуалния представител на дружеството адв. Л. М. от АК-Варна срещу Разпореждане № 2864/10.06.2022 г. постановено по в.гр.дело № 1841/2021 г. на Варненския окръжен съд, с което е върната касационна жалба вх. № 7224/24.03.2022 г. подадена от Енерго-Про Продажби“АД гр.Варна против решение № 117/28.01.2022 г по в.гр.дело № 1841/2021 г на Варненски окръжен съд. Правят се доводи, за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното разпореждане. Сочи се, че производството по делото е образувано по предявен от ищеца В. М. К. иск срещу „Енерго - Про Продажби“ АД с предмет установяване на недължимост на вземане в размер на 5118,16 лв., като при повторното разглеждане на делото от въззивен съд, след връщането му с отменително решение на ВКС, ищецът е направил пред ВОС частичен отказ от иска за сумата над 4950 лв. до общо претендираните 5118,16 лв., на основание чл.233 ГПК. Според касатора това не препятства допустимостта на касационното обжалване на постановения въззивен акт, а изводът на въззивния съд за недопустимост на касационната му жалба е неправилен. Сочи се, че частичния отказ от иск не влияе върху стойността на спорното право, в качеството му на предмет на делото. Ответникът по жалбата в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени данните по делото, приема следното: С обжалваното разпореждане Варненският окръжен съд е приел, че касационна жалба вх.№7224/24.03.2022 г., е недопустима, тъй като искът с пр. осн. чл.124 ГПК предмет на делото, след надлежно извършен от ищеца частичен отказ от иск, е в размер на 4950 лв., т.е. в размер под 5000 лв. и подлежи на връщане на основание чл.286 ал.1 т.3 ГПК. Предмет на образуваното Тълкувателно дело № 4/2021 г. по описа на ВКС, ОСГТК е приемане на тълкувателно решение по въпросите: 1. Допустимо ли е касационно производство, останало висящо след частичен отказ по чл. 233 ГПК от спорното право пред ВКС, в резултат на което процесуално действие цената на предявения иск е под прага, установен в чл. 280, ал. 3, т.1 ГПК? и 2. Какви са правните последици при частичен отказ от иск, заявен по реда на чл. 233 ГПК в касационното производство, относно частта от спорното право, с разглеждането на която съдът е десезиран, и останалата част от спорното право, по отношение на която не е налице десезиране със спора?, поради което настоящият състав намира, че производството по делото следва да бъде спряно на основание чл. 292 ГПК до постановяване на Тълкувателно решение по тълк. д. № 4/2021 г. по описа на ОСГТК на ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение