Определение № 2653 от 16.09.2025 г. на ВКС по т. д. № 2527/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК Образувано е по касационна жалба на К. Й. С. срещу решение №440/05.07.24г. по т.д.№413/24г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение №260018/23.01.24г. по т.д.№206/21г. по описа на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от него срещу сдружение „Българска федерация по автомобилен спорт“ искове по чл.25 ал.4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решения на ОС на членовете на ответното сдружение от 02.12.2020г. и по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ за прогласяване нищожност на тези решения и за несъществуване на вписаните във връзка с тях обстоятелства. В касационната жалба са наведени оплаквания за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения с липса на произнасяне по наведените от касатора доводи,че първоинстанционният съд е разгледал направените от ответното дружество след настъпила преклузия оспорвания, както и с препращане към мотивите на първата инстанция,без излагане на такива от въззивния съд и произнасяне по наведените във въззивната жалба оплаквания и доводи. Поддържа се,че изводите на съда за законосъобразност на взетите решения са направени в противоречие с процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон, без обсъждане на събраните по делото доказателства. Излага съображения по основателността на предявените от него искове. По подробно изложени в касационната жалба съображения касаторът прави искане за отмяна на въззивния акт и уважаване на предявените от него искове. Претендира разноски за всички инстанции. В приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа основание за допускане на касационния контрол по чл.280 ал.2 предл.2 ГПК – вероятна недопустимост на въззивното решение, което обосновава с доводи за произнасянето на съда в противоречие с практиката на ВАС /вероятно се има предвид ВКС/, без изследване на спецификата на конкретния казус и при липса на извършена инстанционна проверка. Наред с това сочи,че съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси, които е разрешил в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: 1.1. Допустимо ли е вписване в ТРРЮЛНЦ на подлежащи на вписване обстоятелства /състав на управителния съвет и представляващ/, при положение,че е налице спряно регистърно производство за тези обстоятелства и от дневния ред на ОС става ясно,че се цели освобождаване на лицата, които са в процедура по вписване и за които именно е спряно регистърното производство?; Не се ли нарушава по този начин изискването на чл.19 ал.1 ЗТРРЮЛНЦ за поредност на разглежданите заявления по реда на постъпването им и не се ли допуска заобикаляне на силата на пресъдено нещо на съдебното решение, с което впоследствие са потвърдени като законосъобразни решенията за избор на УС и представляващ, обезсмисляйки регистърното производство?; Може ли да се презюмира, че дейността на сдружението е затруднена при условие,че по партидата на сдружението в ТРРЮЛНЦ има вписан състав на УС и представляващ? Като практика на касационната инстанция, на която противоречат дадените от въззивния съд разрешения на тези въпроси касаторът сочи решение №109/15.07.2015г. по т.д.№258/14г. на І т.о. на ВКС и решение №176/24.11.2017г. по т.д.№389/17г. на І т.о. на ВКС. 1.2.От кой момент членовете на сдружение са обвързани с избора на нов председател и нов управителен съвет от Общото събрание – от момента на провеждане на ОС или от вписването на решението в ТРРЮЛНЦ и в този смисъл до кого членовете на сдружението следва да отправят покана по чл.26 ал.1 изр.2 ЗЮЛНЦ – до новоизбрания, но все още невписан в ТРРЮЛНЦ управителен съвет или до освободения с решението на ОС състав на УС, който, поради допуснато спиране на регистърното производство, все още е вписан по партидата на сдружението; какви са правомощията на новоизбраните, но невписани членове на УС по отношение на дейността на сдружението и вътрешните отношения между членовете и органите на сдружението и кой следва да бъде приет като легитимен представляващ и легитимен състав на УС? /противоречие с определения по т.д.№649/19г. на І т.о. на ВКС и т.д.№154/23г. на ІІ т.о. на ВКС/; 1.3. В противоречие с практиката на ВКС и по-конкретно: определение №457/27.02.2024г. по ч.т.д.№175/2024г. на ВКС и определение №731/23.03.2024г. по ч.т.д.№220/2024г. на ІІ т.о. на ВКС в производството по чл.25 ал.4 ЗЮЛНЦ въззивният съд е приел,че са били налице предпоставки за свикване на ОС от съда, без да извърши инстанционна проверка на посочените от доверителя ми пороци и без да изследва дали в действителност тези предпоставки са били налице; 1.4 Налице ли е порок при свикване и провеждане на ОС ако в поканата за свикване мястото на провеждане на ОС не е достатъчно индивидуализирано, което позволява събрание да се проведе на различно място, но на същия адрес? Налице ли е порок на проведеното ОС ако събранието е проведено на място, различно от първоначално посоченото, но на същия адрес? Могат ли непредвидени обстоятелства като противоепидемичните мерки да санират порок, че събранието не е проведено на първоначално определеното за това място? /противоречие с решение №135/10.03.2021г. по т.д.№1653/19г. на І т.о. на ВКС/; 1.5 Необходимо ли е да бъде инициирано нарочно производство по оспорване на частен свидетелстващ документ /протокол от Общо събрание/, когато оспорването се отнася не до автентичността на документа, а до истинността на съдържанието му и при условие,че в конкретния случай са налице официален свидетелстващ документ, издаден от държавен орган, който опровергава съдържанието на протокола и събрани по делото гласни доказателства в същия смисъл?; 1.6 Длъжен ли е въззивният съд, макар потвърждавайки първоинстанционното решение, да мотивира своето решение,съобразно разпоредбите на чл.235 ал.2 и чл.236 ал.2 ГПК и да изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора? /противоречие с ТР №1/2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС и решения по т.д.№1245/13г. на І т.о. на ВКС, т.д.№674/14г. на ІІ т.о. на ВКС, т.д.№3734/13г. на І т.о. на ВКС и т.д.№1544/14г. на ІІ т.о. на ВКС/. Касаторът се позовава и на самостоятелното основание за достъп по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК, поддържайки,че въззивното решение е очевидно неправилно, тъй като не е изследвана спецификата на конкретния казус; не е извършена инстанционна проверка на пороците при свикването на събранието; не са обсъдени представените пред първата инстанция документи; не се е произнесъл по наведените с исковата молба и въззивната жалба основания за незаконосъобразност на взетите от ОС решения; формирал е извода си,че всеки член на сдружението, който е бил в уречения част на посочения адрес е имал практическата възможност да участва във форума, в нарушение на правилата на формалната логика; крайните му изводи са неправилни и не отговарят на фактическата обстановка. Ответникът Сдружение „Българска федерация по автомобилен спорт“ в писмен отговор на касационната жалба е оспорил наличието на предпоставки за допускането й до разглеждане по същество по реда на касационния контрол. Излага съображения и за нейната неоснователност, с оглед наведените в нея оплаквания, съображения и искания. Моли да бъде постановен отказ за допускане на въззивното решение до касационен контрол, евентуално – за потвърждаването му като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за касационното производство. Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение констатира,че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. При извършване на предварителната проверка за наличието на предпоставките, обуславящи контрола по същество, настоящият състав съобрази следното: Софийски градски съд е бил сезиран с искова молба, с която К. С. е навел твърдения,че е бил избран за председател на сдружение „Българска федерация по автомобилен спорт“ /БФАС/ с решение от 21.04.2018 година; че на 15.01.2021 година въз основа на решение на ОС на сдружението от 02.12.2020г. са вписани промени, касаещи освобождаване на всички вписани членове на управителния съвет, както и на тези, които са в процедура по вписване; освобождаване на председателя на сдружението, вписан в регистъра на ЮЛНЦ, както и на председателя, който е в процедура по вписване; приемане на промени в устава на сдружението; избор на управителен съвет; избор на председател на федерацията. Ищецът е оспорил както законосъобразността на тези решения на ОС от 02.12.2020 г. с твърдения,че е нарушена процедурата по свикване и провеждане на ОС на сдружението, така и извършеното вписване на обстоятелствата, произтичащи от тях. Навел е твърдения, че при свикването на ОС /с решение на СГС от 06.10.2020г., постановено по реда на чл.26 ал.1 ЗЮЛНЦ/ съдът не е изследвал обстоятелството, че е налице спряно регистърно производство /по вписване избора на ищеца като председател на сдружението и състав на нов управителен съвет/ и че по партидата на сдружението е обявена вече покана за свикване; че на посочената дата общо събрание на сдружението не се е провеждало, а решения не са вземани, а ако са взети - са извън компетентността на ОС, тъй като то не може да взема нови решения, докато законосъобразността на предходно взети такива е оспорена. На тези основания ищецът е поискал решенията на ОС от 02.12.2020г. да бъдат отменени. Исковете по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ са основани на твърдения за нищожност на решенията от 02.12.2020г., както и, че са вписани несъществуващи обстоятелства /невзети решения на ОС на сдружението/. При произнасянето си по така предявената искова молба съставът на Софийски градски съд е приел,че ищецът има правен интерес от предявяването и воденето на исковете,предвид това,че същият е бил избран за председател на сдружението с решение на ОС от 21.04.2018г. /като е съобразено,че оспорването на решението му за избора пред съда е отхвърлено с влязло в сила след завеждането на делото съдебно решение/. Намерил е за установено от събраните по делото доказателства,че по искане на седем члена на сдружението /от общо 9/ с решение на СГС е свикано по реда на чл.26 ал.1 ЗЮЛНЦ Общо събрание на 02.12.2020 г.,като в обявената в ДВ покана е посочен дневен ред, място и час на събранието. Приел е, че свикването е редовно, тъй като искането е направено по реда, предвиден в устава, по искане на повече от 1/3 от членовете на сдружението, отправено до вписания към този момент председател на сдружението, без да са налице доказателства същият да е свикал поисканото общо събрание, поканата е публикувана в ДВ и по партидата на сдружението в законоустановения срок. Съдът е анализирал представения по делото протокол от ОС на сдружението от 02.12.2020 година, в който са отразени като взети оспорените с исковата молба решения, като е констатирал,че в същия е отбелязано, че заседанието е проведено от 11:00 часа на адрес: [населено място] [улица] хотел Жасмин; че за събранието са заявили участие всичките 9 клуба - членове на сдружението, всички са изпратили свои представители, но до участие са допуснати само 8, като един не е допуснат поради липса на редовни документи. Установил е,че членският състав и допуснатите до участие членове се установяват и от приложените списъци на членовете на сдружението - ответник и списък на присъствалите на общото събрание със съответните представители дружества; че на събранието са взети оспорените решения. Съдът е анализирал подробно представените по делото документи, които са били необходими за участието на изпратените от клубовете представители в общото събрание, съобразявайки и разписаните в устава на сдружението правила. Въз основа на това е намерил,че участието на още две от сдруженията-членове не са били налице редовни документи за участие,но е приел,че това не е опорочило общото събрание, доколкото според чл.24 от устава то е законно ако за участие са се явили повече от половината от представителите на членовете, което изискване в случая е било изпълнено. Намерил е,че при гласуването е спазено и изискването за мнозинство при вземане на решенията, предвидено в чл.26 от устава - 2/3 от присъстващите, тъй като решенията са били взети с единодушие. За да приеме възражението на ищеца, че на определеното в поканата място не е било проведено общо събрание, съдът е кредитирал приети по делото доказателства - писмо от СДВР 06 РУ, препис на материали по пр. пр. №4403/2021 г. по описа на СРП и извлечение от резервационната система на хотел „Жасмин“, от които е приел за установено,че сдружението- ответник е резервирало помещение в хотела /киносалона/ за провеждане на общото събрание за периода 02.12.2020 г. – 03.12.2020 г., но на 01.12.2020г. резервацията е била анулирана поради наложени противоепидемиологични мерки в страната; по подаден сигнал в определения в поканата ден и час служители на 06 РУ на СДВР извършили проверка на територията на хотела, като в хода й са установили струпване на хора на паркинга на хотела - 12 физически лица и адвокат,които са заявили, че се провежда събрание на сдружението,свикано с решение на СГС, без да са констатирани нарушения на противоепидемичните мерки, въведени от МЗ. Съдът е констатирал съвпадение между вписаните в протокола на полицията имена и тези, посочени в присъствения списък - изпратени представители на клубовете за участие в събранието. Тези обстоятелства съдът е намерил за подкрепени и от кредитираните като правдоподобни показания на разпитания по делото свидетел – автомобилен състезател, който е присъствал на събранието, макар и неформално и който е установил по делото, че събранието е било проведено на паркинга на хотела, към който бил насочен от рецепцията, тъй като било невъзможно да се ползва киносалона, предвид наложените противоепидемични мерки; че присъстващите са ползвали маски и са спазвали дистанция; че бил избран протоколчик, изборна комисия, водещ на събранието, като събранието протекло при съответния дневен ред; че имало кратко прекъсване при идването на полицията, която извършила проверка дали се спазва дистанция и взела данните на присъстващите участници в събранието. Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът е направил извод за редовно свикване на общото събрание на членовете на ответното сдружение при наличие на предпоставките, предвидени в устава и чл.26 ал.1 изр.2 от ЗЮЛНЦ – въз основа на решение на СГС с покана, в която са посочени времето и мястото на провеждането му. Приел е,че промяната на първоначално определеното място – киносалона със заменянето му с паркинга пред хотела не е повлияла на редовността на провеждането на самото събрание и вземането на решенията по дневния ред, предвид това, че тази промяна не е съществена и на промененото място са присъствали всички представители на членовете ,а решенията са взети по предварително обявените точки от дневния ред. Намерил е за неоснователно възражението на ищеца, че при висящо съдебно производство по оспорване на предходно взетите на ОС от 2018г. решения не е следвало да се провежда ново такова, като се е обосновал с това,че това оспорване не може да блокира дейността на сдружението и вземане на последващи решения от този орган, като в устава е разписано изрично, че общи събрания са провеждат поне веднъж на всяка година, като може да се свикват такива и по искане на 1/3 от членовете на БФАС. В обобщение е извел, че не са допуснати процесуални нарушения по свикване и провеждане на общото събрание,а исковете с правно основание чл.25 ал.4 от ЗЮЛНЦ подлежат на отхвърляне като неоснователни. За неоснователни е намерил и исковете по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ. Отказал е да квалифицира взетите решения като нищожни /невзети и несъществуващи/, тъй като не е оборена доказателствената сила на подписания от водещия събранието и протоколчика протокол като частен документ, в който те са материализирани. Посочил е,че така взетите решения са от компетентността на проведеното общо събрание, а вписаните в ТР въз основа на тях обстоятелства се явяват съществуващи. За да потвърди така постановеното решение на СГС въззивният състав е споделил напълно фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, като е препратил към тях. Във връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, съдът е изложил съображения,че искът по чл.25 ал.4 от ЗЮЛНЦ представлява предоставено потестативно право на всеки член на сдружението с нестопанска цел, както и на негов орган да иска отмяна на решение на общото събрание на членовете на сдружението, когато то противоречи на повелителни норми на закона или клаузи в устава; същият е с конститутивен характер, като искането за отмяна може да се основава както на процесуална незаконосъобразност на решението, състояща се в опорочена процедура по свикване на общото събрание или опорочена процедура по вземане на решението, така и на материална незаконосъобразност, представляваща противоречие с императивна материалноправна норма на закона или устава на юридическото лице с нестопанска цел. Приел е,че общото събрание, чиито решения са атакувани с предявените от ищеца искове, е свикано законосъобразно от съда, доколкото са били налице предвидените в закона и устава предпоставки за това: поискано свикване на ОС от 1/3 от членовете на сдружението и бездействие на ръководните му органи за свикването му. Кредитирайки протокола от заседанието на Общото събрание въззивният съд също е приел,че то е проведено в обявения ден и час на посочения в поканата адрес на хотел „Жасмин“в [населено място], а провеждането му на паркинга, вместо в киносалона, с оглед спазване на противоепидемичните мерки, не е повлияло на редовността му, тъй като са присъствали толкова членове, колкото е бил необходимият кворум за вземане на решения и всеки член на сдружението, който е бил в уречения час на посочения адрес е имал практическата възможност да участва във форума. Приел е,че от представените по делото доказателствата се установява, че към момента на провеждане на събранието са били налице предпоставките за свикване на ОС по реда на чл. 26 ЗЮЛНЦ, а именно - предхождаща покана до УС за свикване на общо събрание, с поставен щемпел БФАС вх. №005 от 05.08.2020 г., бездействие на управителния орган и писмено искане от 01.10.2020г. на заинтересованите членове до съда по седалище на сдружението, който въз основа на приложените доказателства е уважил искането и е свикал общото събрание, както и че гласовете на членовете с редовни документи, установяващи представителната им власт са били достатъчни за вземане на процесните решения, доколкото е било изпълнено условието на чл. 26 от устава решенията на общото събрание да се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите, а за промени в устава - 2/3 от присъстващите, като в конкретния случай всички решения са взети с единодушие от явилите се редовно упълномощени представители на клубове. Доколкото не е оборена доказателствената сила на представения протокол, в който са материализирани взетите решения, съдът е приел,че те не могат да бъдат определени като невзети, респ. – нищожни, а вписаните по тях обстоятелства - като несъществуващи, тъй като решенията са взети при редовно свикано от компетентния за това орган на сдружението - ответник и проведено общо събрание на членовете му. По тези съображения въззивният съд е достигнал и до крайния си извод за неоснователност на предявените искове и е потвърдил постановеното в този смисъл първоинстанционно решение. Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните от касатора основания по чл. 280 ал. 2 предл.2 ГПК и чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК, прилагана в съответствие с разясненията в т.1 от Тълкувателно решение №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационният контрол на въззивното решение по този ред се допуска, ако в изложението на касатора са обосновани едновременно както общата, така и допълнителните предпоставки - формулирани в изложение към касационната жалба един или повече правни въпроси, разрешени от въззивния съд по обуславящ изхода на спора начин, при не само сочена, но и обоснована някоя от хипотезите, визирани в т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда. Същите следва да бъдат от правно естество и разрешаването им да има общозначим характер, а не да касаят пряко фактите по конкретното дело и извършената от съда тяхна преценка, тъй като в този случай въпросът би бил по правилността на решението, която е предмет на разглеждане при осъществяването на дейността на касационната инстанция след допускането на решението до касационен контрол. Когато съществува вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо касационната инстанция е длъжна и служебно, без да е направено възражение от страната, да допусне обжалваното решение за проверка на неговата валидност и допустимост. В случая касаторът изрично се позовава на въведената от законодателя с нормата на чл.280 ал.2 предл.2 ГПК такава предпоставка, но извод за наличие на вероятност обжалваното решение да е недопустимо, не може да бъде направен от данните по делото. Основанията за недопустимост на съдебното решение са изброени в т.9 на ППВС №1/85г. – съдебното решение е недопустимо, когато е постановено при липса на право на иск, ненадлежното му упражняване, оттегляне и отказ от иска; при липса на искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие; когато е постановено по устно предявен иск, в които случаи втората инстанция трябва да обезсили решението и да прекрати производството.В случаите на недопустимост, поради неподведомственост или родова неподсъдност на спора, второинстанционният съд обезсилва решението и изпраща делото за разглеждане на компетентния орган или съд. Недопустимо е и решението, с което не е разгледан иск на предявеното основание, или е разгледан иск, който не е предявен, вместо предявения такъв, в който случай въззивната инстанция, е длъжна да обезсили първоинстанционния съдебен акт и да върне делото на същия съд, за да разгледа предявения иск. Недопустимо е решението, което е постановено спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна, вместо спрямо надлежната такава или при неучастие на задължителен другар, в които случаи, съгласно т.5 от ТР №1/2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е длъжен да обезсили решението на първата инстанция и да ѝ върне делото за конституиране на надлежната страна и произнасяне по спора с нейно участие, с оглед зачитане правото ѝ на защита. По отношение на обжалваното въззивно решение не се установява наличие на нито една от посочените хипотези, а наведените в касационната жалба и изложението доводи за недопустимост са ирелевантни за приложението на самостоятелното основание допускане на касация по чл.280 ал.2 предл.2 ГПК, което предпоставя отказ касационната жалба да бъде допусната до разглеждане по същество от касационната инстанция на това основание. От поставените в изложението въпроси, тези под т.т. 1.1, 1.2, 1.4 и 1.5 не осъществяват общото изискване на чл.280 ал.1 ГПК, тъй като не са разрешени от въззивния съд по обуславящ крайния изход на делото начин. Съдът не се е произнасял по въпрос допустимо ли е вписване на обстоятелства при наличие на спряно регистърно производство за вписването им, а такова твърдение не е и било въведено в предмета на спора. В исковата молба ищецът е посочил,че с определение на съда е спряно вписването на обстоятелствата по решенията на ОС на БФАС,проведено на 21.04.2018г., но не и тези по решенията на ОС от 02.12.2020г. Непротиворечива е практиката на ВКС /включително и според цитираните от касатора с въпросите под т.1.1 решения/, че спирането по реда на чл.29 ЗТРРЮЛНЦ препятства вписването на конкретните заявени за вписване обстоятелства, но не и последващо възникнали такива, подлежащи на вписване. В мотивите липсват изложени съображения относно това членовете на сдружението обвързани ли са от решенията на ОС от момента на вземането им и до кой управител /вече вписания или новоизбрания такъв/ е следвало да бъде отправено искането им за свикване на общото събрание, тъй като съдът е основал преценката си за редовността на свикването на факта,че това е сторено по предвидения в устава на сдружението ред с акт на съда, в който е прието,че искането за свикване е направено от достатъчен брой членове на сдружението и отправено надлежно до адреса по седалището му, където е получено и входирано със съответен печат, без да са налице данни за последвало свикване от управителния орган. В предмета на спора касаторът не е въвел с исковата молба довод за недостатъчна индивидуализация на мястото на провеждане на събранието, нито за промяна на „първоначално посоченото“ такова /каквито твърдения и взаимно биха се изключили/, поради което съдът само е констатирал, че при посочено в поканата място „хотел „Жасмин“ провеждането на ОС не в хотела, а на паркинга му, не е опорочило законосъобразността му, след като и самият ищец не е твърдял,че това е препятствало участието на конкретни членове на сдружението. Въпрос 1.5 е некоректно поставен и неясен с оглед това,че с исковата молба ищецът е навел общо оспорване, че общо събрание не е било проведено на посоченото в поканата място и в определеното време, който факт съдът е намерил за опроверган именно въз основа не само на протокола от ОС, но и на приетите по делото официални свидетелстващи документи, съдържащи се в прокурорската преписка и писмото от 6 РУ на МВР, както и от свидетелските показания, за които касаторът не твърди да са компрометирани. В т.1.3 касаторът изобщо не е формулирал конкретен правен въпрос, поради което сочената от него практика, на която се твърди, че въззивното решение противоречи, не следва да бъде обсъждана, с оглед разясненията в т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Въпрос 1.6 е от процесуален характер и, доколкото касае решаващата дейност на въззивната инстанция като втора такава по същество, е принципно обуславящ крайния изход на делото, но само ако е поставен в относимост към такова твърдяно съществено нарушение на въззивния съд, което е довело до крайния постановен от него резултат. С поддържаната от касационната инстанция практика се приема,че от разпоредбата на чл.153 ГПК за съда произтича задължение да извърши преценка на събраните по делото доказателства, доколкото те се отнасят до спорните факти, от значение за решаването на делото и връзките между тях, като това правило се отнася не само до фактите, но и до правните твърдения и възражения на страните, които са от значение за спорното право. Според т.3 от р.І на ППВС №1/13.07.1953г. мотивите на съдебното решение следва да съдържат кратък отговор на важните и съществени въпроси, поставени за разрешаване по делото, както и необходимите фактически и правни съображения, изложени кратко и пълно, като мотивите трябва да бъдат точни, ясни и убедителни, а когато по делото са събрани противоречиви доказателства, съдът следва мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не. Дадените с посоченото ППВС указания са доразвити в ППВС №7/27.12.1965г. и с т.13 ППВС №1/10.11.1985г., където се сочи,че второинстанционният съд е длъжен да обсъди изтъкнатите от страните основания за отмяна на решението, които са във връзка с приложението на закона; че не е задължително в мотивите си съдът да излага отделно становище за всеки факт, довод или възражение на страните или за всяко едно доказателство отделно от становището си за другите такива. Достатъчно е от тях да може да бъде направен извод в насока на това, че съдът е взел предвид факта, довода или възражението, както и че е преценил съответното доказателство във връзка с останалите по делото. Тези основни постановки от практиката на Върховния съд са запазили задължителната си за съдилищата сила, като са възприети и доразвити и в практиката на ВКС – в т.см. са постановените при действието на новия ГПК определения по гр.д.№922/21г. на ІV г.о., по гр.д.№3656/16г. на ІV г.о., по гр.д.№1298/21г. на ІV г.о. и др. Процесуалният въпрос касаторът е поставил във връзка с наведеното от него в касационната жалба оплакване, че въззивният съд не се е произнесъл в мотивите си по оплакванията му,че първата инстанция не е съобразила настъпилата преклузия за подаването на отговор на исковата молба; не е изследвала кой е легитимният председател, до когото е следвало да се отправи поканата за ОС – вписаният или избраният на предходното ОС такъв; не е изследвала колко са членовете на сдружението, приемайки,че поискалите свикването на събранието членове осъществяват изискването за 1/3 от общия им брой, както и,че е бил налице кворум при провеждането му; не е обсъдила доказателствата, представени в хода на делото пред първата инстанция, за настъпили след провеждането на ОС от 02.12.2020г. факти, свързани със свикването на последващи общи събрания /през 2023г./. Липсата на произнасяне по това оплакване на въззивника не може да бъде квалифицирано като съществено процесуално нарушение, обусловило крайния изход на делото по следните съображения: константно в практиката си ВКС приема,че преклузията не лишава ответната страна от правото да оспори предявения срещу него иск, а от друга страна касаторът не сочи по какъв начин това се отразява на крайния изход на делото, който е формиран на базата на недоказаност на наведените от самия ищец оспорвания на законосъобразността на взетите решения; съдът не е имал задължение да изследва кой е легитимният да получи искането на членовете на сдружението негов председател, след като това е било предмет на преценка от съда, свикал общото събрание с нарочен акт по реда на чл.26 ал.1 изр.2 ЗЮЛНЦ, която не може да бъде ревизирана в настоящото производство, още повече,че са налице данни /съобразени от въззивния съд/, че искането е отправено на вписания адрес на сдружението, където по презумпция следва да се намират и управителните му органи; оспорване законосъобразността на свикването и провеждането на събранието, основано на съображения, свързани с броя на членовете на сдружението /в относимост към кворума за вземането на решенията/, ищецът не е въвел в предмета на спора с исковата молба, като, за да определи членския състав на БФАС съдът се е позовал на съдържащи се в делото писмени доказателства, които ищецът не е оспорил с твърдения за брой членове, различен от посочения в тях; обстоятелствата, настъпили през 2023г. нямат връзка с релевираните в исковата молба пороци при свикването и провеждането на ОС от 02.12.2020г., като от същите може да бъде изведено единствено предположение, на каквото не може да бъде основан съдебният акт по съществото на спора. Изложеното налага извода,че и с въпрос 1.6 не може да бъде осъществен достъп до касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт на основанията по чл.280 ал.1 ГПК. Решението на въззивния съд не може да бъде квалифицирано и като очевидно неправилно. Константна е практиката на ВКС по прилагането на това самостоятелно основание за допускане на касационния контрол на въззивните решения, според която, за да бъде прието за осъществено, следва да е налице такъв съществен порок на съдебното решение, който да е установим още с първоначалния му прочит, като например съдът да е основал изводите си на отменен закон или да е приложил действащия такъв в обратния му смисъл; да не е изложил никакви мотиви или изложените такива да са в очевиден разрез с правилата на формалната логика и др. под. Наведените от касатора във връзка с това основание съображения не обосновават нито една от примерно изброените в нея хипотези на очевидна неправилност и следователно не могат да бъдат отнесени към разпоредбата на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК, доколкото по характера си представляват оплаквания за неправилност, които попадат в приложното поле на чл.281 ГПК и по които в настоящата фаза на касационното производство съставът не може да се произнася. Изложеното мотивира настоящия състав на Върховен касационен съд да постанови определение, с което да откаже допускането на обжалваното въззивно решение до касационен контрол. С оглед изхода на производството пред настоящата инстанция касаторът следва да бъде осъден да понесе направените от ответника по касация разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 3380 лв. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение