Определение № 56 от 10.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3516/2020 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на „Енерго–Про Продажби“ АД чрез адвокат Л. М. от АК-Велико Търново срещу решение № 260228 от 29.07.2020 г. по в.гр.д.№ 1184/2020 г. на Окръжен съд Варна, с което се потвърждава решение № 1071/02.03.2020 г. по гр.д.№ 5431/2018 г. на Районен съд Варна и е уважен предявеният иск на П. С. С. против „Енерго–Про Продажби“ АД, на основание чл.124, ал.1 ГПК, да бъде установено, че не дължи сумата от 8519 лева, представляваща начислена по фактура № .../27.03.2018 г. коригирана сметка за електроенергия за периода от 09.02.2017 г. до 08.02.2018 г. на обект в [населено място], [улица]. В касационната жалба се твърди, че решението е частично недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение съдопроизводствените правила и необоснованост, а в изложение към нея се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване поради вероятна недопустимост на решението, както основанията по чл.280, ал.1 ГПК по въпросите: 1.„Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?“ 2.„След отмяната на чл.1 до чл.47 и чл.52 до чл.56 от ПИКЕЕ с решение № 1500/06.02.2017 г., постановено по адм.д. № 2385/2016 г. от петчленен състав на ВАС, могат ли да се прилагат разпоредбите на чл.48 до чл.51 включително?“ 3.„Има ли право доставчикът на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите в периода след влизане в сила на промените по чл.98а, ал.2, т.6 и чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.), при условие че в Общи условия на доставчика не е предвиден изричен ред за уведомяване при извършване на корекция по смисъла на разпоредбата на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ?“ и 4.„Има ли предвиден ред за уведомяване на клиента в ОУ от 2007 г. на „Енерго-Про Продажби“ АД?“. Според касатора въпросите са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а третият от тях е и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. От П. С. С. чрез адвокат В. В. от АК-Р. е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба и твърди, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, да бъде установено по отношение на ответника, че незаконосъобразно е коригирана сметката му като потребител на електроенергия, е процесуално допустим, независимо че сумата е платена преди завеждане на исковата молба. Според мотивите на съда, договорните отношения между страните се уреждат от Закона за енергетиката, Общите условия по договора за доставка и продажба на електроенергия и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (отменени с решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС по адм.д. № 2385/2016 г., обн. ДВ, бр.15 от 14.02.2017 г., с изключение на чл.48–51), но разпоредбите на ПИКЕЕ не представляват приложим закон към датата на извършената техническа проверка – 08.02.2018 г. Съдът е приел също, че след изменение на Закона за енергетиката от 2012 г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но само ако е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ за предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване, както и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, които предпоставки не са били налице. Абонатите дължат реално потребената ел.енергия и при неправомерно вмешателство върху средството за търговско измерване от страна на потребителя, което обаче според въззивния съд не се доказва, с оглед на което предявеният иск е основателен. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение за проверка на неговата процесуална допустимост по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК, а поставените въпроси ще бъдат обсъдени като доводи за неправилност при решаване на спора по същество. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение