Определение № 325 от 26.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1976/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Х. П. от [населено място] против въззивно решение № 26/ 12.02.2016 г. по гр.д.№ 344/ 2015 г. на Габровски окръжен съд. С това решение е обезсилено като недопустимо решение № 364/ 13.10.2015 г. гр.д.№ 1453/2015 г. на Габровски районен съд и производството по делото е прекратено. С жалбата се поддържа, че решението на въззивния съд е неправилно, тъй като той, респ. районният съд, са отказали да отменят едно нищожно решение на ОСЗ- Г. и да разгледат спора по същество, който се свежда до претенцията на касатора за възстановяване на гори по реда на ЗВСГЗГФ. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и се твърди, че разглеждането на жалбата ще допринесе за промяна на създадената практика и същата да бъде осъвременена предвид настъпилите в законодателството и в обществените условия промени. Ответникът- ОСЗ-Г. не взема становище по жалбата. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Делото е започнало по иск за обявяване нищожност на определение № 1641/16.07.2009г. по гр.д.№ 120 /2009г. на РС.Г.. С това определение е било прекратено производството, образувано по жалба на касатора срещу решение на ОСЗГ, тъй като такава жалба вече е била разглеждана по гр.д.№ 1810/2000 г. и с решение № 422/21.06.2001 г. е била отхвърлена. С оглед на тези данни с р.№ 364/13.10.2015 г. Габровски районен съд отхвърлил иска за обявяване нищожност на определение № 1641/ 16.07.2009г., като посочил, че не се излагат и твърдения за такива пороци на съдебния акт, които да водят до неговата нищожност. Въззивният съд като се позовал на изложеното в първоначалната искова молба, подадена от касатора, както и последвалите уточнения, стигнал до извода че всъщност иск по чл.270 ГПК не е предявен, а претенцията на касатора се свързва с отказа на ОСЗ да му възстанови горите, за които е подал заявление, като счита че този отказ, както и потвърждаващите го съдебни решения са незаконосъобразни. По тези съображения въззивният съд обезсилил решението на първоинстанцонния съд като постановено по непредявен иск и прекратил производството по делото. С оглед на изложеното следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. На първо място касаторът не е формулирал правен въпрос, по който да се е произнесъл въззивният съд и който да е бил определящ за крайния изход на спора, а това е въпросът дали въобще е предявен иск за нищожност на съдебен акт по чл.270 ГПК с посочване на конкретните нарушения, довели до този порок на акта. Освен това поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е само маркирано като е възпроизведен текста на закона, без да се посочва коя съдебна практика касаторът намира за неправилна и в какъв смисъл същата се нуждае от промяна или осъвременяване, нито в какво отношение разглеждането на жалбата ще доведе до развитие на правото и ще допринесе за точното прилагане на закона. Тъй като на първо място се твърди нищожност на решението на ОСЗ, по този въпрос се е произнесъл съдът, разглеждащ жалбата срещу същото решение, поради което спорът не може да се повдига отново, и затова повторно заведеното дело правилно е прекратено с определение № 1641/ 16.07.2009 г. Водим от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение