Определение № 60367 от 19.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1869/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Н. Г. чрез особения му представител адвокат Г. П., към която се е присъединила Б. П. А., против решение № 365 от 11.02.2020 г., поправено с решение № 10184 от 24.02.2021 г., постановени по гр.д. № 3341 по описа за 2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1523 от 9.03.2018 г. по гр.д.№ 7797/2015 г. на Софийски градски съд, I-17-ти състав за уважаване на предявения от Л. Т. Ж.-И. и С. Г. З. /правоприемник на починалата в хода на делото В. Т. Ж./ против К. Н. Г., М. Н. Г.-В. и Б. П. А. установителен иск за собственост на основание придобивна давност по отношение на апартамент в сградата на [улица] /стар „К. Г.“ № 40/, партер, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****. Л. Т. Ж.-И. и С. Г. З. са подали писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК чрез пълномощника си адвокат П. З., с който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съд съобрази следното: Въззивният съд е приел, че наследодателите на ищците Т. Ж. и С. Ж. са закупили процесния апартамент от държавата с договор от 15.12.1967 г. Договорът е признат за нищожен на основание чл.7 ЗВСОНИ с влязло в сила на 14.09.2004 т. съдебно решение. Въз основа на показанията на свидетелите А. В. и М. Г. е счел за установено, че ищците и техните наследодатели са живели в процесния имот повече от 40 години, извършвали са ремонти и са полагали грижи за имота като за свой, Т. и С. Ж. са участвали във всички разходи по ремонт на общите части, поправка на покрива, сменяли са инсталации, претенции към имота са имали и трети лица и през 2004 г. Т. и С. са загубили дело за имота, но не са допускали трети лица в него. При така възприетите факти, въззивният съд е направил извод, че ищците са осъществявали постоянно, непрекъснато явно и спокойно владение от влизане в сила на решението по чл.7 ЗВСОНИ и са придобили собствеността по давност. За неоснователен е приет довода на ответниците, че ищците са държатели, тъй като отричането на придобивното основание на ищците и техните праводатели с влязло в сила решение поставя единствено началото на нов срок по чл.79, ал.1 ЗС, но не им придава качеството на „заварени държатели“ в имота. За неоснователен е счетен и довода, че не е изтекъл 10-тодишния давностен срок, тъй като, ако едно лице е владяло в изискуемия по чл.79, ал.1 ЗС срок, но е починало преди да се позове на последиците от придобивната давност, какъвто е настоящия случай, то в наследството се включва владението върху имота и правото на наследниците са се позоват на изтеклата придобивна давност, щом са продължили владението. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК К. Н. Г. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС по Тълкувателно решение № 1/2012 г. по т.д. № 1/2012 г. на ОСГК и решение № 138 от 7.10.2019 г. по гр.д. № № 348/2019 г., I гр.о., Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК, т.19 Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК и решение № 95/2019 по гр.д. № 3579/2018 г., II гр.о. В обосновка на поддържаното основание са изложени само бланкетни доводи, че изводите на съда, че ищците са освободени от тежестта да доказват намерението, с което упражняват фактическата власт /субективния елемент на владението/, след като непрекъснато обитават имота, поддържат същия за обитаване по предназначение състояние, които действия следва да се приемат като манифестиране намерението за своене, се дължат на необсъждане на всички събрани доказателства, изкривяване и превратна трактовка на гласните доказателства и липса на конкретни мотиви по предмета на спора във връзка с необсъдени писмени и гласни доказателства, като липсва пълен анализ на събраните доказателства, ясни убедителни и безпротиворечиви мотиви, които да отразяват решаващата роля на съда по същество на спора. Липсва формулиран правен въпрос, но тези бланкетни твърдения биха могли да се свържат с доводите в касационната жалба, че на ищците не са били владелци, тъй като им е била известна прогласената нищожност на договора от 15.12.1967 г. с влязлото в сила на 14.09.2004 г. решение и от 2004 г. до завеждане на иска, те са държали временно фактическата власт, което изключва намерението им за своене, а за да започне да тече придобивна давност е следвало да демонстрират, че владеят за себе си, като се противопоставят на правото на собственост на ответниците; евентуалното владение на ищците не е било непрекъснато /липсват доказателства да са открили данъчни партиди на свое име и да са заплащали данъци, не се установява и какви ремонти са извършвали, кога и в качеството си на какви/; не е изтекъл и 10-годишния давностен срок, тъй като до 2010 г. фактическата власт е упражнявана от Т. Ж. и ищците не са присъединили владението на своя наследодател; неправилно са кредитирани и свидетелските показания, тъй като свидетелите само са чули за извършени плащания от други лица, а наред с това заявяват, че имота се е владеел от Т. Ж. и съпругата му, които към настоящия процес са починали. Тези доводи са свързани с касационните основания по чл.281, т.3 ГПК и от тях не може да бъде уточнен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а съответно и да се прецени дали въззивното решение противоречи на посочената практика на ВКС. Касаторът се позовава и на основанието по чл.280, ал.2, предл.трето ГПК, като обосновката му отново е бланкетна и по същество преповтаря тази на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК– мотивите на въззивното решение свидетелстват за отсъствието на анализ на събраните по делото доказателства, липса на фактически констатации и изрично декларирано игнориране на събраните допустими доказателствени средства, избирателно интерпретиране на свидетелските показания, поради което не става ясно въз основа на какво съдът е формирал изводи относно релевантните факти. Тъй като преценката за очевидна неправилност е служебно задължение на съда, следва да се отбележи, че липсват основание за извършването й спрямо някой от изводите на съда. В мотивите на въззивното решение ясно и в съответствие с нормите на чл.68, ал.1 и чл.79, ал.1 ЗС е посочено защо е прието, че ищците са владелци и в тяхна полза е изтекъл 10-годишния давностен срок, както и кои доказателства установят фактите, относими към тези изводи. Самата теза на касатора се основава на правно необоснованото придаване на релевантност на обстоятелството, че ищците са знаели за нищожността на договора и решението, с което е прогласена, т.е., че имота е чужд. Това обстоятелство обаче не придава на упражняващия фактическата власт качеството на държател /което чл.68, ал.2 ЗС свързва с наличието на правно основание/, а е относимо само към добросъвестността или недобросъвестността на владението. Мотивите на съда относно възможността наследник, който е продължил владението на своя наследодател, да се позове на изтеклата в негова полза давност, са изложени в отговор на оплакванията във въззивната жалба. Разглеждайки спора по същество обаче, съдът не е приложил тази хипотеза, а въз основа на свидетелските показания е приел, че ищците са упражнявали фактическа власт върху имота при условията на съвладение заедно с наследодателите си. Изгубването на фактическата власт или смъртта на единия съвладелец, не рефлектира върху осъществяваното от останалите съвладелци владение и върху течението на придобивната давност за целия имот. Именно затова съдът не е придал правно значение на обстоятелствата има ли открита данъчна партида и заплащани ли са данъци и какви ремонти са извършвали, кога, тъй като те са неотносими, а релевантно е само дали е осъществявана фактическа власт върху имота без да се допускат трети лица в него. Тъй като по същество мотивите на съда са основани на осъществявано от ищците при условията на съвладение с техния наследодател Т. Ж. владение от 2004 г., то не е налице и основание за допускане на касационно обжалване с цел преценка дали не е очевидно неправилен извода на съда, че е изтекъл 10-годишния давностен срок. С оглед липсата на основание за допускане на касационно обжалване К. Н. Г. следва да възстанови на Л. Т. Ж.-И. и С. Г. З. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 4000 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат П. З.. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение