Определение № 60277 от 21.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 551/2021 г.

от съдията Емил Марков ч. т. дело № 551 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. чл. 130 ГПК и чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ и се развива едностранно. Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 2777 от 23.11.2021 г. на софийското „Еврохолд България" АД /ЕИК[ЕИК]/ подадена против определение № 283 на Софийския апелативен съд, ГК, VII-и с-в, от 29.1.2021 г., постановено по ч. гр. дело № 174/2021 г., с което е била оставена без уважение частната въззивна жалба на този търговец срещу първоинстанционното разпореждане № 264273/18.XII.2020 г, на СГС, ТК, с-в VI-12, по т. д. № 2218/2020 г.: за връщане на исковата му молба срещу ответната Агенция по вписванията с предмет установяването на недопустимост, а при евентуалност - и нищожност на вписване, извършено с per. № 20201016125532 в TP по партидата на търговеца и за прекратяване на образуваното по тази ИМ т. д. № 2218/2020 г. Оплакванията на търговеца настоящ частен касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно определение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед това се претендира отменяването му. Инвокиран е довод, че било „неправилно и неотносимо към случая" позоваването на TP № 1/6.XII.2002 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 1/02 г. и затова не можело, да мотивира липсата на процесуална легитимация на Агенцията по вписванията. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към настоящата частна касационна жалба дружеството неин подател обосновава приложно поле на частното касационно обжалване освен с твърдението си за „очевидна неправилност" на атакуваното въззивно определение, още и с едновременното наличие на допълнителните предпоставки по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Определение № 727/22.XI.2010 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 553/2010 г., КАКТО И по следните три материално- и процесуалноправни въпроса, явяващи се от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1./ „Налице ли е правен интерес за публичното дружество от завеждането на иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ срещу Агенцията по вписванията за заличаване на вписване, с което длъжностно лице по регистрацията /ДЛР/ обявява - без да е сезирано -неподлежащ на обявяване акт, съставляващ вътрешна информация за публичното дружество, съгласно чл. 7, т. 1, б. „а"' от Регламент ЕС № 596/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба)?"; 2./ „Възможно ли е Агенцията по вписванията да бъде ответник по установителен иск с основание по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, с който ищецът търси защита в резултат на неправомерни действия на дл. лице по регистрацията /ДЛР/?" Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК й подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред САС, настоящата частна касационна жалба на софийското „Еврохолд България" АД /ЕИК[ЕИК]/ ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване са следните: При потвърждаване на прекратителното разпореждане на първостепенния съд по чл. 130 ГПК, въззивната инстанция надлежно е отграничила, че в процесния случай пътят за защита на нарушените субективни материални права на ищцовото дружество е по реда на административното обжалване по АПК, а не чрез предявяване на установителен иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ", а и няма как Агенцията по вписванията да е надлежен ответник по такъв иск, щом като на последната „са предоставени единствено регистърни /охранителни/ досежно воденето, достъпа и съхранението на търговския per Горните решаващи правни изводи на САС са изградени върху констатациите му, че след оставянето на исковата молба на настоящия частен касатор без движение е последвало уточняване на петитумната й част (с вх. № 297871/3.XII.2020 г.), което е в смисъл, че искането се състои в това: „Да се приеме за установено по отношение на страните, че вписване № 20201016125532 в търговския регистър по партидата на дружеството, с което е обявено решение № 733/29.IX.2020 г. на зам. председателя, ръководещ управление „Надзор върху инвестиционната дейност" при Комисията за финансов надзор, е недопустимо или евентуално -нищожно". Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.II.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на TP, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че двата правни въпроса, формулирани в изложението на „Еврохолд България" АД-София по чл. 284, ал. 3 ГПК към частната му касационна жалба, са такива, отнасящи се изцяло до правилността на атакуваното въззивно определение. Погрешното отъждествяване от частния касатор на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол - от друга, обективно не е годно а обоснове приложно поле на последния. Ето защо, при така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, безпредметно се явява обсъждането налице ли я някоя от релевираните допълнителни предпоставки по за това /в случая по т. 1 и по т. 3 на същия законов текст/. В заключение, обжалваното въззивно определение не е и „очевидно неправилно", тъй като то нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е било постановено contra legem (до степен, при която относимият закон да е бил приложен н неговия обратен, противоположен смисъл) или пък - extra legem (САС да е постановил обжалваното определение въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма). Мотивиран от горното Върховният касационен съд //на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение