Определение № 19 от 27.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 1345/2019 г.

С определение № 702 от 17.11.2020 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 14 от 08.01.2019 г. по в. т. д. № 604/2018 г. на Апелативен съд - Пловдив, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 134 от 13.04.2020 г., с което след частично потвърждаване и частична отмяна на решение № 495 от 25.10.2017 г. по т. д. № 730/2016 г. на Окръжен съд - Пловдив е признато за установено по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че Н. Д. В., „ЕБГ“ ЕООД, „Евробургер“ ЕООД, „Еуроброкерсгруп“ ЕООД и „Хотел Елит Палас“ ЕООД дължат солидарно на „Банка Пиреос България“ АД, заместена в хода на процеса от правоприемника си „Юробанк България“ АД, парични суми, представляващи непогасена главница, лихви и такси по договор за жилищен кредит № 880/R/2008 от 22.04.2008 г. и анекси към него, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 10947/2016 г. на Районен съд - Пловдив. В определението е указано на касаторите Н. Д. В., „ЕБГ“ ЕООД, „Евробургер“ ЕООД, „Еуроброкерсгруп“ ЕООД и „Хотел Елит Палас“ ЕООД в едноседмичен срок от уведомяването да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 3 832.11 лв., дължима на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. В срока за внасяне на държавната такса Н. Д. В., „ЕБГ“ ЕООД, „Евробургер“ ЕООД, „Еуроброкерсгруп“ ЕООД и „Хотел Елит Палас“ ЕООД са подали молби, с които са поискали да бъдат освободени от заплащане на дължимата държавна такса за разглеждане на касационната жалба. Касаторът Н. В. твърди, че не е в състояние да заплати държавната такса, тъй като поради наложен запор доходът, с който разполагат той, безработната му съпруга и двете им малолетни деца, е 650 лв.; силно влошеното му здравословно състояние не му позволява да полага тежък физически труд и изисква ежемесечно закупуване на лекарства; недвижимите му имоти са „ипотекирани в банка“, а част от тях са продадени от ЧСИ; единственият „останал“ имот, върху който е наложена възбрана, не може да бъде потенциален източник на доходи по причина, че дори да бъде отдаден под наем, получените средства ще постъпват по сметката на ЧСИ във връзка с образувани срещу него множество изпълнителни дела, които са пречка да набави необходимите за плащане на таксата парични средства чрез заем. Предвид посочените обстоятелства и като се позовава на практика на ВКС, на практика на Съда на ЕС и на практика на „Съда в Страсбург“, касаторът прави искане да бъде освободен от заплащане на дължимата държавна такса за разглеждане на касационната жалба на основание чл.83, ал.2 ГПК. Касаторите - търговски дружества поддържат, че не са от кръга на лицата по чл.62, ал.1 ЗБН, освободени по закон от държавна такса в производството по иск с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН, а с оглед размера на дължимата такса, внасянето й е „изключително затруднително“ за тях и може да се определи като препятстващо достъпа до правосъдие. Излагат доводи, че „в процесната хипотеза задължението за предварително внасяне на държавна такса като условие за допустимост на касационното производство води до нарушаване на принципа на ефективност по чл.4, пар.3 ДЕС, тъй като националните процесуални разпоредби във връзка с дължимите държавни такси правят невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени на частноправните субекти, съгл. решения на СЕС по дела С-279/09 и С-571/16 и определение № 524 от 30.07.2019 г. по ч. т. д. № 908/2019 г. на ВКС, ІІ т. о.“. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на исканията и на доказателствата по делото, намира следното: Разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК предвижда възможност физическо лице, което е страна по дело и дължи държавна такса за разглеждане на делото, да бъде освободено от внасяне на таксата по преценка на съда, ако няма достатъчно средства, за да я заплати. При произнасяне по молбата за освобождаване от такса съдът съобразява примерно изброените т.1 – т.7 на чл.83, ал.2 ГПК обстоятелства и с оглед на тях формира извод дали материалното, семейното и здравословното състояние позволяват на лицето да заплати без особени затруднения дължимата такса. В качеството му на физическо лице касаторът Н. В. попада в кръга на лицата, адресати на разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК, но освобождаването му от държавна такса е обусловено от доказване на предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК. Касаторът е представил декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, в която под страх от наказателна отговорност е декларирал, че семейството му е четиричленно и включва освен него, съпругата му и две малолетни деца; че единственият му доход, който служи за издръжка на цялото семейство, е 650 лв. и е с източник трудово възнаграждение; че няма друго доходи и вземания от трети лица, не притежава акции, облигации, движими вещи на значителна стойност и влогове в банки; че той и членовете на семейството му притежават магазин и ателие в [населено място], които са обект на възбрана. С декларацията са представени запорни съобщения и уведомления по изп. д. № 20168210401544 на ЧСИ П. И. с рег. № 821 и по изп. д. № 20158200400345 на ЧСИ Т. Л., от които се установява, че срещу Н. В. се водят изпълнителна дела, за целите на които са наложени запор върху трудовото му възнаграждение и възбрани върху собствените му недвижими имоти, като по едно от делата е реализирана публична продан на притежавано от Н. В. ателие в [населено място] за погасяване на задължения към взискателите, и нотариален акт от 2008 г. за учредена ипотека в полза на „Банка Пиреос България“ АД върху собствена на Н. В. жилищна сграда в [населено място]. Във връзка с твърдението в молбата, че е с влошено здравословно състояние, което му пречи да упражнява тежък физически труд и налага закупуване и прием на медикаменти, Н. В. е представил медицински епикризи, изготвени в периода 10.02.2012 г. – 16.03.2012 г. по повод лечението му в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД и в СБАЛССЗ „Света Екатерина“ – [населено място]. След преценка на данните в декларацията и на представените доказателства настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване на Н. В. от задължението за внасяне на държавна такса за производството по т. д. № 1345/2019 г. на ВКС, Търговска колегия. В представената декларация за материално и семейно положение и имотно състояние касаторът е декларирал, че притежава недвижими имоти с нежилищен характер. Недвижимите имоти могат да бъдат отдавани под наем и от тях да бъдат реализирани допълнителни доходи, с които касаторът да издържа себе си и членовете на семейството си. Наложените върху имотите възбрани не препятстват сключването на договори за наем, а фактът, че евентуално получените наеми ще постъпват по водените срещу касатора изпълнителни дела, не е аргумент да се отрече възможността имотите да служат като източник на доходи. Твърденията на касатора, че е с влошено здравословно състояние, което не му позволява да упражнява тежък физически труд и налага закупуване и прием на лекарства, са недоказани, тъй като представените медицински епикризи са от 2012 г. и от тях не може да се извлече информация нито за актуалното здравословно състояние на касатора, нито за стойността на приеманите медикаменти. От съществено значение за формиране на извода за липса на предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК е констатираната от състава на ВКС недостоверност на отразените в декларацията данни за имотното състояние на касатора в частта относно получаваните доходи и възможните техни източници. При извършена служебна справка в Търговския регистър съдебният състав установи, че Н. В. е регистриран като ЕТ „Роял-222 - Н. В.“ и че е едноличен собственик на капитала на „Евробургер“ ЕООД, „Хотел Елит Палас“ ЕООД, „Ту Старс“ ЕООД „Роял-222“ ЕООД, „Реал-222“ ЕООД, „Еуробургер“ ЕООД, „Еуроброкерсгруп“ ЕООД и „Евробургер“ ЕООД; Н. В. е вписан като управител на повечето от изброените дружества и на „ЕБГ“ ЕООД. Притежанието на дялове от капитала на няколко търговски дружества, както и изпълнението на функциите на управител в различни търговски дружества, несъмнено предполага реализиране на доходи под формата на парични средства в немалък размер, с които касаторът би могъл без затруднения да заплати дължимата по делото държавна такса в размер на 3 832.11 лв. Укриването на обстоятелствата относно участието в капитала и в управлението на търговски дружества е констатирано и от състав на Апелативен съд – Пловдив в производството по ч. т. д. № 94/2018 г. по повод подадена от Н. В. частна жалба срещу отказа на Окръжен съд – Пловдив да го освободи от внасяне на държавна такса за въззивното обжалване на първоинстанционното решение в частта за уважаване на иска по чл.422, ал.1 ГПК. Повторното укриване на същите обстоятелства, релевантни за преценката на предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК в производството пред ВКС, съставлява злоупотреба с процесуални права, която не следва да бъде толерирана, а с оглед на нея е некоректно касаторът да поддържа, че отказът да бъде освободен от такса ще го лиши от достъп до правосъдие в противоречие с принципите на правото на ЕС и с практиката на Съда на ЕС и на ЕСПЧ. По изложените съображения искането на Н. В. за освобождаване от държавна такса следва да бъде оставено без уважение. Неоснователни са и исканията на касаторите – търговски дружества за освобождаване от държавна такса. Производството по делото има за предмет спор за съществуване на парично вземане, произтичащо от договор за банков кредит, за чието установяване е предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК. Предвид предмета на делото, позоваването в молбите за освобождаване от държавна такса на разпоредби от ЗБН, уреждащи заплащането на държавна такса по исковете с правно основание чл.59 ЗБН, е необяснимо. Касаторите са юридически лица, осъществяващи дейност като търговски дружества, и по отношение на тях не намира приложение разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК. За производствата по чл.422, ал.1 ГПК по правило се дължи държавна такса и твърдението, че нейното заплащане е „изключително затруднително“, не е основание касаторите да бъдат освободени от задължението за внасяне на такса за разглеждане на касационната им жалба. В молбите за освобождаване от такса не са изложени каквито и да било обстоятелства, насочващи към осъществяване на някоя от хипотезите, в които практиката на СЕС, в т. ч. и цитираните решения по дела С-279/09 и С-571/16 г., и практиката на ВКС допускат освобождаване от предварително внасяне на такса на юридически лица, въпреки отсъствието на разпоредба в националното законодателство на държавите членки, респ. на Република България, която да урежда подобна възможност. Поради изложеното исканията на „ЕБГ“ ЕООД, „Евробургер“ ЕООД, „Еуроброкерсгруп“ ЕООД и „Хотел Елит Палас“ ЕООД за освобождаване от държавна такса в производството по т. д. № 1345/2019 г. на ВКС, Търговска колегия, следва да бъдат оставени без уважение. Като аргумент за отхвърляне на исканията за освобождаване от държавна такса следва да се посочи и това, че държавната такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 3 832.11 лв. се дължи съвместно от петимата касатори и заплащането й, включително чрез разпределяне на части помежду им, не би съставлявало „изключително затруднение“ за нито един от тях. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,