Определение № 3831 от 28.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4410/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 26 747/07.08.2024 година, подадена от Ю. Д. П., срещу решение № 951/08.07.2024 година на Окръжен съд Пловдив, VІІІ-ми състав, постановено по гр. д. № 649/2024 година. С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 266/15.01.2024 година на Районен съд Пловдив, І-ви брачен състав, постановено по гр. д. № 8903/2023 година в частта му, с която е определен режим на лични отношения между бащата Ю. Д. П. и детето Ю. Ю. П., както и в частта относно присъдената издръжка в размер на 500.00 лева, която бащата Ю. Д. П. следвало да заплаща ежемесечно на детето Ю. Ю. П., чрез неговата майка и законна представителка Л. Г. А.. В касационната си жалба Ю. Д. П. излага доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което от своя страна е довело и до неговата необоснованост, като иска неговата отмяна и постановяването на ново, с което да бъде определен режим на лични отношения между бащата и детето, такъв какъвто е поискано в подадената от касатора искова молба или такъв, който ще защити най-добре интересите на детето, като присъдената издръжка бъде намалена от 500.00 лева месечно на 300.00 лева месечно. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол. Ответницата по подадената касационна жалба Л. Г. А. е подала отговор с вх. № 32 630/07.10.2024 година, с който е изразила становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 951/08.07.2024 година на Окръжен съд Пловдив, VІІІ-ми състав, постановено по гр. д. № 649/2024 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна, с искане за оставянето й без уважение и потвърждаване на решението. Ю. Д. П. е бил уведомен за обжалваното решение на 02.08.2024 година, като подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 26 747/07.08.2024 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: Съставът на Окръжен съд Пловдив е приел, че с подадената от Ю. Д. П. въззивна жалба се оспорвало решение № 266/15.01.2024 година на Районен съд Пловдив, І-ви брачен състав, постановено по гр. д. № 8903/2023 година в частта му, с която бил определен режим на лични отношения между бащата Ю. Д. П. и детето Ю. Ю. П., както и в частта относно присъдената издръжка в размер на 500.00 лева, която бащата следвало да заплаща ежемесечно на детето, чрез неговата майка и законна представителка Л. Г. А.. Били изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение, като било направено искане за неговата отмяна и постановяване на ново, с което да бъдели променени режима на личните отношения между бащата и детето, както и размера на присъдената издръжка, като същата бъдела намалена от 500.00 лева на 300.00 лева. Насрещната страна Л. Г. А. считала първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно като искала същото да бъде потвърдено. Въззивният съд намирал за установено, че страните по делото Ю. Д. П. и Л. Г. А. били съпрузи от 11.06.2021 година, когато с акт № 410/11.06.2021 година на [община] били сключили граждански брак. От този брак те имали едно дете-Ю. Ю. П., [дата на раждане]. По отношение въпроса за личните отношения между бащата и детето бащата Ю. Ю. П. считал, че неправилността на решението на първоинстанционния съд се състояла в това, че било определено до навършване на четиригодишна възраст детето Ю. Ю. П. да се взимало и виждало от бащата от 10. 00 часа до 13. 00 часа и от 17. 00 часа до 19. 00 часа всяка първа и трета събота и неделя от месеца без присъствието на майката Л. Г. А., както и след навършване на четиригодишна възраст всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване от 10. 00 часа в събота до 18. 00 часа в неделя.Въззивната инстанция споделяла така определения режим на лични контакти на бащата Ю. Д. П. с детето Ю. Ю. П. с оглед възрастта му. В момента детето нямало навършени три години и същото било свикнало да живее със своята майка и едно отчуждение за по-дълъг период от няколко часа щял да го травмирала. Правилно първоинстанционният съд бил съобразил, че с оглед малката му възраст детето не можело да преспива при бащата. Промяната на режима на лични отношения можела да бъде във времето, когато детето пораснело, за да можело да осъзнава случващото се около него. Въззивната инстанция намирала първоинстанционното решение в тази му част за правилно и законосъобразно и като такова следвало да го потвърди. Първоинстанционният съд бил определил издръжка за детето Ю. Ю. П. ежемесечно по 500.00 лева, като бил изхождал от факта, че бащата Ю. Д. П. работел като международен шофьор и видно от представените доказателства получавал доста добра заплата за стандартите в страната, поради което и за него нямало да бъде пречка да заплаща посочената издръжка. С оглед икономическата обстановка в страната и възрастта на детето Ю. Ю. П. въззивната инстанция намирала, че този размер на издръжка бил правилно определен и първоинстанционното решение и в тази му част се явявало правилно и законосъобразно, поради което следвало да се потвърди. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Ю. Д. П. е поискал въззивното решение на Окръжен съд Пловдив да бъде допуснато до касационно обжалване по въпросите за задължението на съда да обсъди доводите и възраженията на страните и за задължението на въззивния съд да изложи самостоятелни мотиви във връзка с формирането на решаващата си воля за изхода на делото. Изложени са съображения, че по тези въпроси въззивното решение е в противоречие с ТР № 1/09.12.2013 година, постановено по тълк. д. № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС, решение № 3/19.01.2016 година, постановено по гр. д. № 3973/2015 година, решение № 5/11.05.2020 година, постановено по гр. д. № 1241/2019 година, двете по описа на ВКС, ГК, І г. о., решение № 280/22-01.2020 година, постановено по гр. д. № 1509/2018 година, решение № 62 279/10.01.2022 година, постановено по гр. д. № 4000/2020 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 55/03.04.2014 година, постановено по т. д. № 1245/2013 година, решение № 263/24.06.2015 година, постановено по т. д. № 3734/2013 година, двете по описа на ВКС, ТК, І г. о., решение № 111/03.11.2015 година, постановено по т. д. № 1544/2014 година, решение № 50 063/23.10.2023 година, постановено по т. д. № 484/2022 година и решение № 2/11.01.2024 година, постановено по т. д. № 2195/2022 година, трите по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о. Така поставените от Ю. Д. П. в изложението му въпроси са включени в предмета на делото като са обусловили правните изводи на въззивния съд при постановяване на решението му и са разрешени в противоречие с посочената от касатора практика на ВКС. Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 951/08.07.2024 година на Окръжен съд Пловдив, VІІІ-ми състав, постановено по гр. д. № 649/2024 година, по подадената срещу него от Ю. Д. П. касационна жалба с вх. № 26 747/07.08.2024 година и такова трябва да се допусне. На Ю. Д. П. трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 372.50 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение