Определение № 238 от 17.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1726/2016 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба подадена от адв. Т. Ш. - особен представител на ответницата М. И. К., срещу определение № 307/27.01.2016 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 266/ 2016г. по описа на Софийския апелативен съд, с което като е потвърдено определение от 05.11.2015 г., постановено по гр.д. №15817/2012 г. по описа на СГС, е оставена без уважение молбата от 16.10.2015г. на особения представител за увеличаване размера на определеното му адвокатско възнаграждение. В частната касационна жалба се поддържа, че определението на апелативния съд подлежи на касационно обжалване, тъй като с него се прегражда развитието на производството в частта му за дължимото възнаграждение на особения представител. Изложени са доводи за наличие на основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпроси, свързани с начина на формиране на възнаграждението на назначения на страната особен представител. В тази връзка се сочи, че цената на заявения за разглеждане частичен иск е 5 100 лева, а не 2 000 лева, както е приел съдът и на каквато база е изчислявал възнаграждението на особения представител на страната. Ответникът по жалбата – Н. М. Н., представляван от адв. Н. М., в срока по чл. 287 ГПК е представил писмен отговор, в който поддържа, че частната касационна жалба е недопустима за разглеждане, съгласно чл.280, ал.2, т.1 ГПК, тъй като цената на предявения иск е в размер на сумата 2 000 лв. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното: С обжалваното определение Софийският апелативен съд е потвърдил определение от 05.11.2015 г., постановено по възз.гр.д. №15817/2012 г. на СГС, с което е оставена без уважение молба от 16.10.2015 г. на особения представител на въззиваемата страна за увеличаване размера на неговото възнаграждение. Атакуваното определение е постановено в производство по гражданско дело с цена на предявения за разглеждане частичен иск по чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД от 2 000 лева, от общ посочен в исковата молба размер от 800 000 лв. До приключване на първоинстанционното производство изменение на иска чрез увеличаването му по размер не е заявявано и не е приемано за разглеждане от съда. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване въззивните решения, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. Според императивното правило на чл. 274, ал.4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В настоящия случай се касае за гражданско дело, като цената на заявената за разглеждане претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди /предявена като частичен иск/ е под установения от законодателя минимален праг за достъп до касационно обжалване. Поради това подадената частна касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение