Определение № 529 от 16.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 2984/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. Р. П. против решение № 1743 от 10.07.2019 г. по т. дело № 4516/2018 г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по касация- ДЗИ „ Общо застраховане „ ЕАД, [населено място] е на становище, че не са налице поддържаните предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, І т.о., за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. С изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК, касаторът общо е заявил, че счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК, чийто текст е възпроизвел. Заявил е още, че счита за налично и основанието по чл.280, ал.2 ГПК, като е очертал своето разбиране за предпоставките за приложимост на нормата и накратко се е спрял на правното й съдържание.Посочил е, че „относно задължението на въззивната инстанция за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на чл.146 от ГПК бил поставен въпрос, решен от въззивният съд в противоречие с изброени съдебни актове на ВКС“. Това разбиране е подкрепено с оплакването, че доклад в съответствие в разпоредбата на чл.146, ал.1 ГПК „ изобщо липсвал“, както и не била „ приведена прецизна квалификация“. Под №2 е отбелязано „ за процесуалното задължение на въззивната инстанция и следва ли въззивната инстанция да обсъди всички въведени от страната оплаквания срещу първоинстанционното решение“ Отново са изброени съдебни актове на ВКС, в противоречие, с които касаторът лаконично е заявил установеност на основанието. В тази връзка са възпроизведени и общите оплаквания за неправилност на изводите на състава за това, че страната считала представената еднолична експертиза за обективна, като неправилно съдилищата възприели тройната експертиза и повторното заключение на първоначалната,които не следвало да бъдат кредитирани. Направено е и оплакване за неправилно определяне на началния момент за дължимост на лихвата, като според страната, съдът не съобразил неправомерния отказ да бъде платено обезщетението от страна на застрахователя. Поставени са три въпроса, третиращи дължимост на законна лихва при отказ от изплащане на договорено обезщетение като страната е поддържала по тях основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В тази връзка са повторени оплакванията за това, че застрахователят не е поискал доказателства за прекратяване на регистрацията. Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава извод за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Дори и първото развито оплакване да бъде възприето, като въпрос, свързан със задължението на въззивната инстанция по приложението на чл.146 ГПК, то следва да се отбележи, че същият е общ и само конкретно въведените от страната обстоятелства биха могли да го обосноват като релевантен. В случая, обаче, страната се е позовала на фактически невярно твърдение за това, че липсвал доклад по делото / този довод не е правен във въззивната жалба, в която само е заявено бланково и общо, че съдът не бил дал указания, без да се уточнява за кои обстоятелства /. Тъкмо обратното, с определение от 18.08.2016г. / стр. 69 и сл. от гр.д. №76190/15г. на СРС/първостепенният – Софийски районен съд е изпълнил задължението си по чл.140 ГПК пълно, пространно и точно. Въведените за първи път пред настоящата инстанция фактически неверни твърдения на страната не могат да обосноват релевантност на общо заявения въпрос. Или същият не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.Не е релевантен и вторият поставен въпрос, тъй като възивният съд е обсъдил всички наведени от страната доводи. Твърдението / като обосноваване на общия въпрос/, че съдът неправилно е обсъдил данните по делото и е възприел заключение, което според касаторът не следвало да бъде възприемано, не са доводи по допускане на касационно обжалване, тъй като съставляват общи оплаквания за неправилност на акта и не кореспондират въобще с общо поставения въпрос. За пълнота следва да се отбележи и че изброяването на съдебна практика по различни от настоящия случай правни спорове, без да е уточнено в какъв смисъл е твърдяно противоречие с тях и как то се свързва с конкретен решаващ извод на съда, не обосновава и допълнителен критерий дори и общите въпроси да бъдат приети за релевантни. Касаторът не обосновава и довод за наличие предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Дори от поставените общи и несъобразени с решаващите изводи на състава на въззивния съд въпроси да бъде изведен релевантен въпрос, то страната не е развила каквито и да е било доводи по основанието съобразно разяснената му дефинитивност с т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. Освен това във връзка с дължимостта на лихва в конкретния случай е налице трайна и непротиворечива практика, цитирана, чрез изброяване на редица актове на ВКС от въззивния съд, която изключва твърдението на страната, че липсвала такава практика като основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът е поддържал основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК,с оглед общо посоченото от него в жалбата. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, в случая, страната е обвързала единствено с оплаквания за неправилност, а не за очевидна неправилност. Или с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК. С оглед така депозираното изложение не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение