Определение № 60282 от 16.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1990/2021 г.

Производството е образувано по частна жалба на К. Г. Х., със съдебен адрес - [населено място], подадена от адвокат И. М., срещу определение №82 от 16.03.2021 г. по ч. гр. дело №749/2021 г. на Върховния касационен съд, IV г.о.. С него е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частната касационна жалба вх.№ 25805/10.12.2020 г. на К. Г. Х. срещу определение № 3871/23.11.2020 г по гр.дело 3068/2020 на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 260568/04.09.2020 г. по гр.дело № 4123/20 г на Варненски районен съд. Прието е, че с определение № 260568 от 04.09.2020 г по гр.дело № 4123/20 г, Варненският районен съд е оставил без уважение възражението за неподсъдност на спора на българския съд, защото според чл.17 от Регламент /ЕО/ 2201/2003 съдът служебно осъществява проверка за своята компетентност, като съдът на държавата-членка е компетентен по делата, свързани с родителската отговорност по отношение на детето, ако същото има обичайно местопребиваване в тази държава, по времето, когато съдът е сезиран, както е в настоящия случай, тъй като Д. живее в България от 2019 г. и се е интегрирал в социалната среда. С въззивното определение е потвърдено това на Варненски районен съд. Според състава на ВКС, съгласно т.9 б.“в“ от ТР 1/2013 г. от 09.12.13 г. по т.д.1/13 г. на ОСГТК на ВКС, определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционния съд, с което е оставен без уважение отвод за неподсъдност, не подлежи на касационно обжалване, тъй като не попада сред актовете по чл.274 ал.1 т.1 и т.2 и чл.274 ал.3 т.1 и т.2 ГПК. При това положение подадената частна касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, тъй като въззивното определение не подлежи на касационен контрол. Ответникът И. Д. Г. със съдебен адрес – [населено място], оспорва частната жалба. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна. Според настоящия състав е неправилен изводът, че в случая следва да се приложат задължителните указания на т.9 б.“в“ от ТР 1/2013 г. от 09.12.13 г. по т.д.1/13 г. на ОСГТК на ВКС. Това е така, защото те се отнасят до други хипотези. Съобразно изричната разпоредба на чл.28 КМЧП международната компетентност се проверява служебно. Определението за нейното наличие или липса подлежи на въззивно и касационно обжалване. Оттук следва, че специалният закон изисква съдът да извърши проверката за международна подведомственост по искове за родителската отговорност с определение и предвижда, че определението подлежи на въззивно и касационно обжалване, както когато съдът е изключил, така и когато е обосновал международната си компетентност. Разпоредбата на чл. 28 КМЧП се прилага и за делата в обхвата на Регламент 2201/ 2003 на Съвета. В разглеждания случай с обжалваното въззивно определение е прието наличието на международна компетентност на българския съд и това определение подлежи на касационен контрол ако се констатира, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ГПК. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС/ определение №35 от 22.01.2015 год. по ч.гр.д.№ 7366/2014г. на І г.о.; определение №454 от 21.10.2019 г. по ч.гр.д.№3446/2019г. на ІV г.о. и определение № 53 от 31.01.2018 г. по ч.гр.д.№3801/2017 г. на ІV г.о. и др./ Делото следва да се върне на състава на ВКС, ІV г.о. за продължаване съдопроизводствените действия по частната касационна жалба на К. Г. Х., със съдебен адрес - [населено място]. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.