Определение № 4029 от 13.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1684/2023 г.

Обжалвано е решение № 90 от 24.02.2023г. по гр.д. № 1/2023г. на Окръжен съд - Смолян, с което е потвърдено решение № 284/11.11.2022г. по гр.д. № 589/2022г. на Смолянски районен съд за осъждане на А. Н. Т. на основание чл. 31, ал. 2 ЗС да заплати на М. С. Е. сумата 4 656 лв., представляваща обезщетение за лишаването й от ползването през периода 11.04.2018г. до 12.04.2022г. на собствената й 1/2 ид. част от недвижим имот: Самостоятелен обект с идентификатор ****, със застроена площ от 79 кв.м., с предназначение “жилищна сграда-еднофамилна”, построена в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], [община], с площ на имота по кадастралната карта от 562кв.м., както и сумата 1059,37лв., представляваща лихва за забава върху всяко отделно месечно обезщетение, начислена за периода 10.04.2018г. до датата на предявяване на иска на 23.06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска на 23.06.2022г. до окончателното изплащане на сумата. Касационната жалба е подадена от ответницата А. Н. Т. чрез пълномощник адв. Б. М. и касае иска по чл. 31, ал. 2 ЗС. Приложено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Ответницата по жалбата М. С. Е., чрез процесуалния си представител адв. Е. Д.-Р. счита, че не следва да се допуска касационно обжалване. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение при извършената проверка на допустимостта на касационната жалба я намира за процесуално недопустима по следните съображения: Съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Искът с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС е облигационен и не попада в посочените изключения. Предявената от ищцата А. Н. Т. претенция по чл. 31, ал. 2 ЗС е с цена 4656 лв. Искът първоначално е предявен за 5 300лв., но след приемане заключението на експертизата е направено намаление на размера на 4656лв., което изменение е допуснато с определение на първоинстанционния съд в открито заседание на 12.10.2022г. Тъй като цената на иска е под 5000лв., тъй въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по нея - прекратено. В полза на ответницата М. С. Е. следва да се присъдят направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.