Определение № 1947 от 03.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4249/2022 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 112 от 25.07.2022г. по гр.д. № 238/2022г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 32 от 17.02.2022г. по гр.д. № 330/2021г. на Шуменски окръжен съд в частта му за осъждане на Община Хитрино на основание чл. 49 ЗЗД да заплати на А. Б. М. 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП на 22.01.2021г. при преминаване с л.а. „Тойота Корола Версо“, през заледен участък на път SHU 1150, на 200 метра преди с.Студеница, община Хитрино, както и 1006,67лв. обезщетение за имуществени вреди, заедно със законната лихва от датата на деликта 22.01.2021г. до окончателното изплащане на сумите. В производството като подпомагаща страна участва „Пътстройинженеринг-Т“ ЕАД, ЕИК 835009611. Касационната жалба е подадена от ответника Община Хитрино. Поддържа се неправилност на съдебния акт. Оспорва извода на съда, че е налице противоправно бездействие, за което следва да се ангажира отговорността на общината; счита, че вредите са резултат от случайно събитие. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се визира основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по правните въпроси: 1/ длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението да вземе предвид и да обсъди всички относими към спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства, имащи значение за решаването на спора, заедно и поотделно; 2/ длъжен ли е въззивният съд да постанови изрично определение, с което да съобщи на страните, че приема даден факт за общоизвестен по смисъла на чл. 155 ГПК; 3/ при претенция за вреди, предизвикани от бездействие на възложител на работа, дължи ли се обезщетение, ако възложителят на работата е предприел действията, които е бил длъжен да извърши, но въпреки това вредите са настъпили. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса дали общината следва да носи отговорност за вреди от ПТП, настъпило в резултат на случайно събитие - инцидентен разлив на течност на пътното платно. Ответницата по касационната жалба А. М. не е представила писмен отговор. Не взема становище и подпомагащата страна „Пътстройинженеринг-Т“ ЕАД. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Предмет на спора по чл. 49 ЗЗД е обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди, които ищцата А. М. е претърпяла при ПТП на 22.01.2021г. в качеството й на пътник в л.а. „Тойота“, модел „Корола Версо“ с рег. [рег.номер на МПС] по пътя от с Тервел до с. Студеница, на около 200 м. преди селото. При произшествието тя е получила травматични увреждания. Спорът е концентриран върху това дали пътят, на който е станало произшествието е част от общинската пътна мрежа, за стопанисването на която отговаря ответната община; дали причината за инцидента е неизпълнение на задължения на общината по почистването и поддържане безопасността на пътя; дали ищцата е допринесла за настъпване на вредоносния резултат и какъв е обема на съпричиняването; какъв е справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди. По първия спорен въпрос въззиввният съд е посочил, че според протокола за оглед на местопроизшествието ПТП е настъпило на път SHU 1150. Този път фигурира в Списъка на общинските пътища по чл.3, ал.4 от Закона за пътищата /ЗП/ и е посочено, че стопанисва от Община Хитрино. Списъкът е утвърден с Решение № 236/13.04.2007г. на МС и е публично достъпен в правно-информационната система на Министерския съвет /pris.government.bg/. Поради това е ценен от първоинстанционния съд като ненормативен акт, установяващ общоизвестен факт. Въззивният съд е констатирал, че в нарушение на чл.155 ГПК страните не са били уведомени за това обстоятелство, но тъй като във въззивната жалба на Община Хитрино не са наведени възражения относно приетото за установено, че пътят е включен в този списък, то съдът е приел фактът за установен. Наред с това в показанията на свидетеля Ю. Х. се съдържат данни, че поддръжката на пътя се осъществява от общината, което подкрепя горния извод. Относно механизма на автопроизшествието съдът е установил от техническата експертиза, че инцидентът е настъпил около 19,30 часа на 22.01.2021г., в тъмната част на деня, когато автомобилът, в който е пътувала ищцата, движещ се в посока от с.Тервел към с.Студеница, навлизайки в десен завой със скорост от 73,4 км.ч. е попаднал върху участък от пътното платно заледен с тънък слой лед. В резултат на центробежната сила на завоя и хлъзгавата настилка се е занесъл /плъзнал/ към лявата част на пътя, пресякъл е непрекъснатата разделителна линия и лентата за насрещно движение; водачът е направил неуспешен опит да запази управлението чрез завиване на волана в противоположната посока и натискане на спирачка, но автомобилът е излязъл косо вляво извън платното за движение, предното ляво колело е попаднал в лявата канавка, след автомобилът се блъснал с предната си лява част в бетонен отводнителен канал в края на канавката от лявата страна на пътя. При удара са нанесени телесни увреди на возещата се на задна лява седалка ищца А. М.. Според вещото лице опасната зона за спиране на автомобила при конкретните условия на движение (през тъмната част на денонощието, по заледен пътен участък с наклон на спускане 3%) при скорост на движение от 73,4 км.ч. е 343,51 метра, а ако пътят не е бил заледен - 66 метра. Технически съобразената скорост, при която водачът би могъл да спре аварийно на разстояние 50 метра в осветената зона пред автомобила на късите светлини при конкретните пътни условия е 38,2 км.ч. поради което в конкретния случай водачът не би могъл да предотврати ПТП чрез аварийно спиране без излизане извън пътя. Автомобилът би могъл да остане в лентата си на движение и така да предотврати настъпването на ПТП, ако преди навлизането в заледения участък се е движил със скорост не повече от 65 - 65,5 км.ч. и е предприел правилни маневри по овладяване на колата. Отчитайки удостовереното в протокола за оглед на местопроизшествието и снимките към него (изцяло заледена асфалтова настилка на пътното платно в участъка на местопроизшествието, пътният банкет от двете страни на пътното платно затревен и разкалян, на места покрит със сняг), релефа на терена и данните за метрологичните условия към 22.01.2019г. - без снеговалеж, ясно време, с температури около 0 градуса след залез, суха пътна настилка преди участъка на заледяването, вещото лице прави извод, че технически е възможно водата от разтопилият се през деня сняг встрани от пътя да се стича по наклона на платното за движение към завоя и при падането на температурата да замръзне и да образува т.нар. „черен лед“ - тънък леден слой с цвета на асфалта, който най-често не е възможно да се забележи на светлината на фаровете през нощта, а само при непосредствен контакт с пътната настилка. В този смисъл това трудно забележимото заледяване, предхождано от прав сух участък на пътя, намалената видимост през тъмната част от денонощието и спецификите на пътния участък (десен завой с наклон) според експерта са обективни фактори, оказали влияние за настъпването на процесното ПТП, а от автотехническа гледна точка непосредствената причина за настъпването му са неправилните действия на водача - движение с несъобразена скорост, в резултат на което при стъпването на леда е последвало странично плъзгане и загуба на управление, довело до удара в бетонния отводнителен канал. Състоянието на пътя, както преди мястото на заледяването, така и в участъка на завоя, където е било заледяването, се потвърждава и от показанията на свидетелите Е. Х. и Д. Ш., имащи преки впечатления, тъй като са били на мястото непосредствено след инцидента. Според тях пътят преди завоя е бил сух, заледеният участък не се е виждал, изглеждал е като мокро петно. Свидетелят Х. сочи, че отстрани на пътя е имало натрупан сняг с височина около 50 см. В същата насока са и показанията на ангажирания от ответната страна св. Р. Н. (един от съставителите на констативния протокол). В този протокол също е посочено, че ПТП е станало на заледен път. Според представената справка от НИМХ за метеорологичните условия в района на ПТП към датата на инцидента на 22.01.2021г. няма регистриран снеговалеж или други метеорологични явления; такъв е имало в предходни дни, с образувана снежна покривка от 10 - 16 см. в района на станциите /с.Венец, с.Хърсово и гр.Лозница/, спаднала към 22.01.2021г. на 1 - 3 см., което кореспондира на установеното от вещото лице и свидетелите за наличен натрупан сняг встрани от пътното платно. При тези данни съдът е приел, че температурата е била в стойности, довели до това заледяване - около 0 градуса. Описаният от автотехническата експертиза механизъм сочи на извод, че именно заледяването на пътя - този невидим тънък слой лед в участъка на завоя, в съчетание със скоростта на автомобила и предприетата неправилна маневра на водача, са довели да поднасянето и страничното хлъзгане на автомобила и до настъпилото ПТП. Ето защо, състоянието на пътя е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. На основание чл.31 от ЗП поддържането на общинските пътища се осъществява от общините, което по аргумент от т.14 ДР на ЗП включва и задължението за тяхното почистване и обезопасяване против заледяване през зимния сезон. Неизпълнението на това задължение е основание за ангажиране отговорността на общината за причинените в резултат на това вреди, на основание чл.49 ЗЗД. Наличието на сключен договор между съответната община и трето лице за възлагане дейностите по снегопочистване и обработване срещу заледяване не я освобождава от тази й отговорност. Според съда, заледяването от стеклата се през деня вода по платното е било предвидимо при отчитане на сезона и особеностите на терена. Затова е счел, че не е била положена дължимата добра грижа от ответника и не са предприети необходимите действия по обезопасяване на този участък от пътя срещу заледяване и хлъзгане. От това произтича отговорността на общината. Събрани са данни от Гаранционния фонд (тъй като автомобилът не е имал застраховка „Гражданска отговорност“), че претенции за обезвреда от същото ПТП не са предявявани, т.е. ищцата не е удовлетворена по друг ред за същите вреди. За вида и характера на причинените на ищцата увреждания и съдът се е основал на заключението на медицинската експертиза. Ищцата А. М. е получила фрактура на горния край на лява раменна кост, хематом на главата, разкъсно-контузна рана на лява половина на горна устна в цялата й дебелина и на долната устна, както и разкъсно-контузна рана на брадичката. Счупването на горния крайник е лекувано с оперативна интервенция за наместване с поставяне на метална остеосинтеза и последваща имобилизация за период от 30 дни. Физическите болки на ищцата според вещото лице са били интензивни в първите 2 - 3 седмици, като обичайният възстановителен период при подобно счупване е около 3 месеца. В медицинската документация е констатирано по-бавно възстановяване, за което свидетелстват издадените й болнични листове за временна неработоспособност за 6 месеца. При извършения преглед вещото лице констатира, че има лекостепенна атрофия на мускулатурата на лявото рамо, болезненост при определени движения, оплаквания за болка при промяна на времето и физическо натоварване, налице са частично ограничени движения на крайника встрани от тялото и т.нар. синдром на болезнената дъга. По мнение на вещото лице ограниченията в движенията са поради болковия синдром, който би следвало да отшуми при изваждане на импланта. По отношение на уврежданията в областта на лицето оздравителният процес е завършен без усложнения, но се наблюдават трайни белези - кожни ръбци, които макар и видими не причиняват груби деформации на лицето и не променят симетрията на лицеизраза. Събрани са показанията на свидетелката С. А. - майка на водача, с когото ищцата живее на семейни начала, които показания съдът е ценил съгласно чл. 172 ГПК. Изнесеното от нея относно физическите болки и неудобства в първите дни след катастрофата, операцията и следващия възстановителен период, кореспондират с медицинската експертиза. Неподкрепени от други данни са твърденията на свидетелката за това, че след катастрофата ищцата не може да шофира, тъй като се страхува. Въз основа на тези конкретни обстоятелства с оглед задължителните разяснения на ППВС № 4/1968г. и с оглед възрастта на ищцата - 27 години съдът е приел, че справедливият размер на обезщетението е ищцата е 15 000лв. Имуществената вреда, представляваща разходи за импланта, поставен във връзка с фрактурата на раменната кост, е 1 510 лв.. Възражението на ответника за съпричиняване поради това, че ищцата е пътувала без поставен предпазен колан съдът е намерил за основателно. Фактът е посочен в комплексната медицинско-автотехническа експертиза и не е бил оспорен. Установено е от същата експертиза, че травматичните увреждания в областта на лицето са в резултат на свободно-инерционното движение на тялото и съприкосновението му с детайли от вътрешността на купето на автомобила; фрактурата на рамото е с дислокация отпред назад и отвън навътре, което също сочи на движение на тялото й в купето в посока обратна на посоката на ударния импулс, което би било осуетено при наличие на поставен предпазен колан. Затова заключението на експертите е, че при поставен колан съчетаната травма не би настъпила или същата би била в значително по-лека степен. Въз основа на това съдът е определил съпричиняване в размер на 1/3. След редуциране на определените по-горе размери на обезщетенията с посочената степен на съпричиняване, искът за неимуществени е уважен за 10000 лв., а искът за имуществени вреди за сумата от 1 006,67 лв. Върховният касационен съд при преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: Първият правен въпрос е за задължението на въззивния съд да вземе предвид и да обсъди всички относими към спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства, имащи значение за решаването на спора, заедно и поотделно. Обоснован е с оплаквания за необсъждане на доводите, че инцидентът се дължи на случайно събитие - пътят е бил сух, температурите положителни, разлив на течност в участък от платното от 20 до 200м. и липса на други инциденти, предизвикани от атмосферните условия; не са обсъдени според касатора и изводите на автотехническата експертиза, че произшествието се дължи на несъобразената скорост на водача. Въззивният съд в действителност е обсъдил всички тези доводи на ответника по иска, но ги е намерил за неоснователни. Поради това касационно обжалване по този въпрос не може да се допусне. Вторият въпрос е по приложението на чл. 155 ГПК - дали когато съдът приема даден факт за общоизвестен дължи уведомяване на страните. В случая е невярна констатацията на апелативния съд, че въззивната жалба не съдържа оплакване в тази насока - такова оплакване има на стр.2, точка първа. Въззивният съд не е предприел действия да поправи пропуска на първата инстанция да уведоми страните за приетия общоизвестен факт. По този начин е допуснато отклонение от посочената практиката по този въпрос (Решение № 274 от 13.12.2011г. по гр.д. № 1514/2010г. на ІІ г.о.), която изисква общоизвестните и служебно известните на съда факти да бъдат съобщени на страните, т.е. съдът изрично да посочи, че не е необходимо доказване на тези факти. Това нарушение обаче не се отразява на изхода на спора, доколкото е несъмнено от съдържанието на списъка на общинските пътища по чл.3, ал.4 ЗП, публично достъпен на посочения от съда сайт, че пътят, на който е станало произшествието, е общински и се стопанисва от Община Хитрино. Третият въпрос е дали се дължи обезщетение за вреди, предизвикани от бездействие на възложител на работа, ако възложителят е предприел действията, които е бил длъжен да извърши, но въпреки това вредите са настъпили от обстоятелства, които не е могло да бъдат предвидени. Въпросът е обоснован с доводите, че задължението за почистване на пътя е било изпълнено и пътят е бил не само почистен, но и сух, с изключение на малкия заледен участък, чието наличие не е могло да се предполага. Този въпрос е обуславящ за решаващите изводи на съда и касационно обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието му с практиката по Решение № 488 от 07.02.2012г. по гр.д. № 899/2010г. на ІV г.о. Според нея когато едно лице бездейства и от това бездействие последват вреди, то дължи обезщетение, ако не е предприело действията, които е било длъжно да извърши; предприело ли е с дължимата грижа предписаните от закона действия, лицето не отговаря за вреди, дори тези действия да не са дали очаквания резултат. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.