Определение № 50770 от 28.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4790/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. И. Д., чрез адв. В. И. В. от САК, против въззивно решение № 260935/30.07.2021 г, постановено по в.гр.д. № 2214/2019 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 3192/26.07.2019 г., постановено по гр.д. № 8476/2018 г. по описа на Районен съд - Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от Н. И. Д. иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за признаване за установено несъществуване на брака, сключен между ответницата Е. В. С. и М. И. Ф., /починал на 05.05.2018 г./, с акт за сключен граждански брак № 0254 от 04.04.2018 г., издаден от [община], поради нищожност на брака. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните въпроси: 1. Следва ли въззивният съд да допусне нова експертиза в смесен състав, за да изясни противоречието между приети две категорични, но взаимоизключващи се експертни заключения относно основното, решаващо за изхода на делото, спорно обстоятелство, за установяването на което са необходими специални знания? и 2. Следва ли съдът да се мотивира защо цени като пълно и обосновано заключението на повторната експертиза и не обсъжда с какви мотиви отхвърля заключението на първото изслушано заключение?. По оставените въпроси се сочи наличие на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Поддържа се, че по първия въпрос въззивното решение е постановено в противоречие практиката на ВКС: Решение № 107/02.07.2020 г. по гр.д. 2461/2019 г. на ВКС, IV г.о. По отношение на втория въпрос се сочи противоречие с: Решение № 58/13.02.2012 г. по гр.д. №408/2010 г. на ВКС, I г.о. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата по жалбата Е. В. С. е подала писмен отговор, в който изразяват становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на иска и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Въззивният съд е приел, че ищцата Н. И. Д., като сестра на М. И. Ф., /починал на 05.05.2018 г./ има правен интерес да предяви отрицателен установителен иск за установяване несъществуването на брака, сключен между брат й и ответницата, тъй като ако бъде призната за несъществуваща брачната връзка между, тя ще се легитимира като единствен наследник по закон на своя брат. От фактическа страна, е прието за установено, че в началото на 2018 г. М. Ф. е бил в тежко здравословно състояние, включително и коматозно състояние, като е бил приеман в различни болнични заведения. В последните месеци от живота си живеел в хоспис „Милосърдие“ към Транспортна болница- П., където бил настанен от ответницата Е. С.. С последната Ф. имал продължила повече от 15 години връзка. Отношенията на двамата със сестрата на Ф. били влошени. На 04.04.2018 г. в [населено място], М. Ф. и ответницата Е. С. сключили граждански брак, за който е бил съставен Акт за сключен граждански брак № 0254/04.04.2018 г. на [община]. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел въз основа на двете изслушани по делото графологични експертизи, за недоказано твърдението в исковата молба, че актът не бил подписан от Ф., с оглед на влошеното му здравословно състояние и невъзможността му да положи подпис. И двете заключения по тези експертизи сочели, че подписът под Акта за граждански брак е изпълнен от М. Ф.. Позовавайки се на втората изслушаната пред въззивната инстанция комплексната съдебно медицинска експертиза /изготвена от 5 вещи лица/ и обясненията вещите лица, дадени в съдебно заседание на 28.06.2021 г. е приел, че Ф. е страдал от мозъчно- съдова болест, довела до затруднения в сферата на физическата независимост, но в темпорален план били налице данни за макар и нестабилно в началото, но трайно и фактически пълно възстановяване на тези функции към 04.04.2018 г. Изводите на вещите лица били подкрепени от показанията на св. Е. Д. - длъжностното лице осъществило сключването на гражданския брак и на св. Д. Ц. - присъствал на сключването му, в качеството на свидетел, които заявили, че Ф. е подписал Акта за граждански брак, като е бил в легнало положение /според първия свидетел/ или в седнало положение /според втория/ на носилката в линейката. Съдът е посочил, че несъответствието в показанията на двамата свидетели досежно положението, в което е бил подписал акта от Ф. не е причина да не се кредитират техните показания, тъй като те се подкрепяли от втората СМЕ, според която към 04.04.2018 г. той е можел да лежи и да бъде поставян в полулегнало положение или седеж в леглото, и е можел да подпише собственоръчно документ в такова положение. Въззивният съд е посочил, че възприема комплексната съдебно медицинска експертиза /изготвена от 5 вещи лица/ и не възприема предходната съдебно медицинска експертиза /изготвена от 3 вещи лица/, която е стигнала до различни изводи, той като втората СМЕ е изготвена от вещи лица- специалисти невролози, психиатри и кардиолог с дългогодишен стаж в интензивен сектор и с по-голям опит при работа с пациенти преживели критично състояние с тежко обездвижване и залежаване като Ф., докато в състава на тройната експертиза не взел участие специалист невролог, а съдебен лекар заедно с психиатър и кардиолог. Въззивната инстанция е приела, че законът относно формата на сключване на брака и съдържанието на акта за граждански брак е спазен - подписан е и от двамата съпрузи след заявено съгласие от тях, носи отделно подписите на двама свидетели, чиито имена са посочени, подписан е и от длъжностното лице по гражданското състояние. Установено е, че бракът е бил сключен след представянето на необходимите медицински документи. Въз основа на събраните гласни доказателства /показанията на св. Д. и св. Ц./ е прието, че церемония се е състояла, и че бракът е сключен пред сградата на Централния обреден дом - на рампата пред същия, поради невъзможността на Ф. да се движи самостоятелно, което наложило служителите на обредния дом да извършат ритуала по сключването на брака в линейката, където същия се намирал. По тези съображения съдът е приел, че искът е неоснователен, тъй като липсват нарушения във формата за сключване на брака, и са налице всички конститутивни елементи за сключване му. При тези решаващи изводи на въззивния съд, Върховният касационен съд, състав на състав на Трето гражданско отделение намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси. Същите могат да бъдат обобщени като процесуалноправен въпрос, свързан с преценката на експертните заключения по делото, когато становищата на вещите лица са противоречиви. В цитираните от касатора решения на ВКС, са дадени разясненията, че съгласно разпоредбата на чл. 195 ГПК, вещо лице се назначава когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са нужни специални знания от областта на науката, изкуството, занаятите и др., каквито съдът няма. Заключението на вещото лице трябва да бъде пълно, ясно и мотивирано, като експертът следва да посочи не само изводите, които прави във връзка с поставената му от съда задача, но и конкретните факти, които обосновават тези изводи. Целта на експертизата е да изнесе пред съда всички онези факти и връзки между тях, за които са необходими специални знания и по този начин да подпомогне съда при формиране на фактическите, а оттам и на правните му изводи по спора. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, но когато отхвърля заключението на вещото лице или при наличието на противоречиви заключения кредитира едно от тях и отхвърля друго, е длъжен да мотивира преценката си, като посочи причините, поради които не възприема това заключение. Посочено е, че при приети две категорични, но взаимно изключващи се експертни заключения относно основно, решаващо за изхода на делото, спорно обстоятелство, за установяването на което са необходими специални знания, с оглед принципа за установяване на обективната истина, съдът следва да положи максимални усилия, за да отстрани противоречието и изясни кое е вярното заключение, като ги съпостави помежду им, както и с останалите доказателства, събрани по делото с оглед установяване на това решаващо за крайния изход, спорно между страните обстоятелство /чл. 202 и чл. 203, изр. 1 от ГПК/. Когато обаче и писмените и/или гласните доказателства съдържат съществени противоречия относно това обстоятелство, преди приключването на съдебното дирене съдът следва да допусне нова /повторна/ тричленна експертиза – чл. 203, изр. 2 от ГПК. Въззивното решение не е постановено в отклонение, с установената съдебна практика. Законодателството не урежда изрично нищожността на гражданския брак, но както в теорията, така и в съдебната практика се приема, че при определи нарушения бракът не поражда действие, т. е. счита се за несъществуващ /нищожен/. Приема се, че нищожен е бракът, при който липсва някой от конститутивните елементи на фактическия състав, уредени в чл.5, чл.10, чл.11 от СК и чл.46 от Конституцията. Примери за това са: съгласието на сключващите брак не е дадено лично и едновременно; не е оформен или не е подписан от сключващите брака и длъжностното лице актът за сключен граждански брак; липсва качеството “длъжностно лице по гражданско състояние; бракът е сключен между лица от еднакъв пол. Общите основания за нищожност на сделките по принцип са неприложими към брака. В СК, законодателят е извадил от случаите на нищожност поради лиса на съгласие дори хипотезата, в която поради душевна болест или слабоумие на лицето, които са основание за поставянето му под пълно запрещение, то не може да изяви правно валидна воля. Приел е, че в тази хипотеза бракът е унищожаем /чл.7 ал.1 т.2 СК/. Евентуалните нарушения на установените в чл. 6 и чл. 7 от СК правила за сключването на брака не водят до несъществуването му, тъй като последицата от тях е установена с разпоредбите на чл. 46 и чл. 47 от СК, с оглед на която в тези случай бракът е унищожаем. Предвид изложеното и с оглед основанията, обуславящи нищожност на брака, изводите в заключението на първата изслушана по делото комплексната съдебно медицинска експертиза /изготвена от 3 вещи лица/: за способността на Ф. да формира самостоятелно воля за извършване на действия с правно значение; за способността му да разбира и ръководи постъпките си към 04.04.2018 г.; да взема правилни и адекватни решения за защита на интересите си; за това дали заболяванията му предполагат повишена внушаемост и риск от манипулация от трети лица, и факта, че тези изводи не са възприети от втората комплексната съдебно медицинска експертиза, не обуславят противоречие между двете експертни заключения относно основни решаващи за изхода на делото спорни обстоятелства. Тези, обсъждани от първата комплексната съдебно медицинска експертиза обстоятелства, са ирелевантни за настоящия правен спор, образуван по предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено несъществуване на брака, сключен между ответницата Е. В. С. и М. И. Ф.. Въззивният съд е изложил мотиви относно преценката си, защо възприема заключението на втората комплексната съдебно медицинска експертиза /изготвена от 5 вещи лица/, и позовавайки се на същото, съпоставяйки го със събраните по делото писмени доказателства, гласни доказателства /показанията на свидетелите присъствали при сключване на брака/, и с двете съдебно графологични експертизи, е достигнал до извод от значение за изхода на делото, че на 04.04.2018 г., медицинското състояние на М. Ф. е позволявало той да бъде преместван и транспортиран, и е бил способен собственоръчно да положи подпис върху документ в легнало или полулегнало положение. Поради това соченото основание на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК не се установява. Въпреки, че направила искане за присъждане на разноски, ответницата по жалбата не е представила доказателства за сторени такива пред настоящата инстанция, поради което разноски не се присъждат. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г.о.