Определение № 133 от 04.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2995/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Д. Д. чрез адв. П. против решение № 1197/12.06.2020 г. по в. гр.д. № 3951/2019 г. на Апелативен съд София, с което като е отменено решение № 4507/20.06.2019 г. по гр.д.№ 4809/2018 г. на Софийски градски съд, са отхвърлени предявените от касатора Г. Д. срещу Ю. С. Д. – А. и А. Г. А. иск с правно основание чл.29 ЗЗД за унищожаване на договор, обективиран в нот.акт №128 от 15.11.1996 г. за продажба на недвижим имот-апартамент № **, находящ се в [населено място], [улица], вх.Б, ет.7 с площ от 56,27 кв.м., заедно с избено помещение с площ 3,74 кв.м., заедно с таванско помещение с площ от 6,06 кв.м. и заедно с 1,03 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, както и иск с правно основание чл.124 ГПК за признаване за установено, че ищецът е собственик на описания недвижим имот. Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване. Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност на същото поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Основните доводи са, че въззивният съд не е извършил преценка на свидетелските показания на свидетеля П. Й., установяващи, че касаторът не е получил продажната цена по договора и е бил въведен в заблуждение да сключи договор, чиито правни последици не са тези, които е желаел и каквито са му били обещани. Според касатора решението е постановено в противоречие на материалния закон и константната съдебна практика на ВКС, като се позовава на решение № 193/30.07.2013 г. по гр.д.№1025/2012 г. на ГК на ВКС и решение №427/106.2015 г. по гр.д. № 1436/2014 г. на ВКС, доколкото въззвният съд е приел, че основанието за унищожаване на договора поради измама е наличието на такива неверни представи по предмета и съдържанието на договора, каквито в случая не са се установили по делото. Твърди се, че въззивният съд е достигнал до този неправилен извод, тъй като не е изследвал задълбочено въпроса, отнасящ се до последиците на договора, а ищецът е бил заблуден именно относно последиците – очаквал е грижи и издръжка, каквито не е получил. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК няма формулирани правни въпроси във връзка с поддържания допълнителен критерий на чл.280, ал.1, т.1 ГПК - противоречие със съдебна практика на ВКС, обективирана в конкретно посочени в изложението решения на ВКС. Наведено е основанието на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК-очевидна неправилност на обжалваното решение. За да отхвърли исковете с правно основание чл.29 ЗЗД и чл.124 ГПК, въззивният съд е приел, че фактическият състав на измамата по чл.29 ЗЗД включва следните елементи: наличието на сключена сделка; едната страна по сделката да е била в заблуждение както относно характера на сделката, така и/или относно последиците от нея; заблуждението да е предизвикано умишлено от другата страна и сделката да е сключена поради заблуждението. Посочено е също така, че измамата води до унищожаемост на сделката, когато волеизявлението за сключване на сделката е направено под действието на неверни представи, които другата страна или трето лице са предизвикали умишлено у волеизявяващия, като умишленото заблуждаване се предприема главно с причина за осъществяване на опороченото волеизявление и вследствие на това погрешната представа не се отнася единствено до съдържанието на сделката, а до чисто субективни подбуди за извършването й. В настоящият случай, ищецът твърди и се домогва да докаже, че е въведен умишлено в заблуждение от ответниццата Ю. А., като вместо желаната от него сделка – договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е подведен от нея да подпише договор за покупко-продажба на имота. Въззивният съд е приел, че доколкото в тежест на ищеца е да докаже, и то по-категоричен начин, конкретни действия на ответницата за въвеждането в такова заблуждение, от ангажираните по делото гласни доказателствени средства не може да се направи извод за твърдяното от ищеца въвеждане в заблуждение. Показанията на свидетеля Й. не могат да обусловят извод, че ищецът е имал невярна представа относно съдържанието на сделката и нейните правни последици. От обстоятелствата, че ищецът и майката на ответницата дълги години са живеели заедно - до смъртта й през 2009 г. и че в присъствието на свидетеля ищецът е обсъждал с майката на ответницата, че ще прехвърли имота си, а М. и Ю. А. ще го гледат и ще се грижат за него, не може да се направи извод, че ищецът не е избрал друг вариант за прехвърляне на имота, а именно чрез договор за покупко-продажба, запазвайки си правото на вещно ползване върху него, докато е жив. Извън показанията на свидетеля Й., от страна на ищеца не са ангажирани други доказателства за наличието на невярна представа у ищеца, че срещу прехвърлянето на имота си ще получи грижа и издръжка от ответницата и нейната майка. Посочено е също така, че видно от твърденията в исковата молба, въпреки неизпълнението на договора, който ищецът е мислил, че е сключил, а именно за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, той е предприел действия за развалянето му 18 години, след твърдяното неизпълнение от страна на ответницата. Според въззивния съд, свидетелят Й. установява принципното намерение на ищеца да прехвърли имота си на ответницата А. и на нейната майка М., но не и обстоятелството, че е сключил договора от 1996 г. с невярна представа за осъществените с него последици. Прието е, че невярната представа на ищеца, че отношенията между страните ще останат така добри, каквито са били преди сключването на договора, не са неверни представи по предмета и съдържанието на договора, а само наличието на последните е основание за унищожаване на договора поради измама. Поради неоснователност на иска с правно основание чл.29 ЗЗД, въззивният съд е отхвърлил и установителния иск за собственост. Касационният съд приема, че доколкото касаторът изобщо не е повдигнал материалноправни или процесуално правни въпроси, които да са включени в предмета на спора, т.е. не е изпълнено общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, е безпредметно е да се обсъжда посочения допълнителен критерий – противоречие с практиката на ВКС, обективирана в посочените в изложението решения. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационният съд не може да извежда от изложението към касационната жалба и да формулира правен въпрос, а може само да го уточни и конкретизира. Неоснователно се поддържа и основанието на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на решението. Според касатора, очевидната неправилност на решението следва от допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с преценката на съда на показанията на свидетеля Й.. При това положение не се установяват хипотезите на тази квалифицирана форма на неправилност на решението - законът да е приложен в неговия обратен, противоположен от вложения от законодателя смисъл, или делото да е решено въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, или въззивният съдебен акт да е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Изложените от касатора съображения в случая са за порок на въззивното решение, обхванат от хипотезата на чл.281, т.3 ГПК, но хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК предполага неправилността да е съществена до степен, че да може да се установи от съда несъмнено и без да е необходимо да се преценяват съображенията на плоскостта на чл.281, т.3 ГПК. Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че не са налице релевираните в изложението основания на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК, поради което въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. При този изход на спора на насрещните страни по касационната жалба следва да се присъдят своевременно поисканите и сторени разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, които са в размер на 720.00 лв. съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 23.09.2020 г. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,