Определение № 60491 от 22.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 2496/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на „АРТЕМИДА-БСИ“АД ЕИК[ЕИК] срещу определение № 1798 от 08.07.2021 г. по в.ч.гр.д. №1558/2021 на САС-ГО,ХІІ с-в, с което е потвърдено разпореждане № 264664 от 14.04.2021 г. на СГС по т.д. № 547/2016 г., с което е била върната, на основание чл.129 ал.3 ГПК, исковата молба на касатора, с която са били предявени обективно съединени искове по чл.265 ал.1 пр.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, срещу „ПОЛИНЕКС БИЛДИНГ“ЕООД ЕИК[ЕИК]. Претендира отмяна на обжалваното въззивно определение и потвърденото с него първоинстанционно разпореждане и връщане на делото за извършване на последващи процесуални действия по разглеждане по същество на иска. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3 ГПК. За да постанови обжалваното определение, с което е потвърдил първоинстанционното разпореждане, с което е била върната исковата молба на основание чл.129 ал.3 ГПК, въззивният съд се е позовал на следните констатации и съображения: С разпореждане от 31.03.2021 г. СГС е указал на дружеството-ищец, чрез процесуалния му представител по делото, в 1-седмичен срок, считано от съобщението да отстрани посочените в него нередовности на исковата молба, с която е сезиран:да кокретизира поотделно договорените СМР, за които се твърди некачественото изпълнение, както и съответните разходи за отстраняването им, да уточни кога са били предадени съответните СМР от ответника на ищеца и съответно- открити от ищеца твърдените скрити недостатъци и да конкретизира по размер претенцията по чл.86 ЗЗД и да внесе съответната държавна такса и по тази искова претенция.. Разпореждането е редовно връчено на дружеството-ищец на 06.04.2021 г. чрез ангажирания от него процесуален представител. В рамките на определения от съда срок за отстраняване на констатираните неизправности на ИМ е постъпила молба от страна на ищеца, с която се заявява, че претенцията по главния иск с правно основание чл. 265, ал. 1 ЗЗД е сбор на всички сторени разходи от дружеството за ремонта на некачествено изпълнените дейности, които разходи са описани в приложена по делото фактура. Относно момента на предаване на СМР от изпълнителя на възложителя е посочено, че същият е ясен от посоченото в приложена по делото покана за доброволно изпълнение. Липсва посочване на размера на търсеното обезщетение за забава, което се твърди да се основава на допуснато закъснение от ответника за периода от 17.02.2021 г. до 29.03.2021 г. Към молбата е представен платежен документ за внесена по сметка на СГС държавна такса. САС е счел, че от страна на ищеца в молбата му от 06.04.2021 г. липсва изпълнение на дадените до него указания с разпореждането от 31.03.2021 г., с изключение на това отнасящо се до заплащане на следващата се за разглеждане на предявените искове държавна такса. Указанията са ясни по своето съдържание и имат за предмет изясняване на обстоятелствата, на които се основават предявените искове, както и очертаване на предмета на иска за заплащане на обезщетение за забава, чрез уточняване на това вземане по размер. Препращанията в молбата на ищеца към обстоятелства отразени в приложени към исковата молба писмени документи не съставлява изпълнение на дадените към ищеца указания, защото твърденията, с които страната очертава фактите от които черпи спорното си материално право трябва да присъстват в ИМ или в допълнение към нея дадено по повод формулирани указания. Ето защо, ищецът не е изпълнил дадените и доведени надлежно до знанието му, указания, за чието изпълнение срокът е изтекъл на 13.04.2021 г., поради което следва връщане на подадената от него ИМ на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. В изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК от страна на процесуалния представител на частния касатор липсва формулировка на какъвто и да е било правен въпрос, като вместо това се развиват същите оплаквания за незаконосъобразност, развити и в самата частна касационна жалба. Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес. От изложеното следва, че не е налице основание по чл.280 ал.1,т.`1-т.3 и ал. 2 ГПК за допускане до касация. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение