Определение № 277 от 26.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2841/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.4 ГПК. Обжалвано е определение от 10.01.2013г. по гр.д.№ 48/ 2013г., с което Окръжен съд Русе, като е потвърдил първоинстанционното определение, е прекратил производството по иска на П. С. с правно основание чл.55 ЗЗД за сумата 660 лева. Жалбоподателката П. С. К., чрез процесуалния си представител поддържа, че следва да се допусне касационно обжалване и моли да бъде отменено обжалваното определение като бъде даден ход на исковата й молба. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 274, ал.4 ГПК, приема за установено следното: Частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане. С искова молба от 16.07.2012г. П. С. е поискала да бъде осъден М. П. да и заплати сумата 660 лева на основание чл.55 ЗЗД. С обжалваното определение от 10.01.2013г. по гр.д.№ 48/ 2013г., с което Окръжен съд Русе, като е потвърдил първоинстанционното определение, е прекратил производството по иска на П. С. с правно основание чл.55 ЗЗД за сумата 660 лева на основание чл.238, ал.2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че налице хипотезата на чл.274, ал.4 ГПК, т.е. определение на въззивен съд по дело, решението по което не подлежи на касационно обжалване. В случая цената на иска, определена съобразно разпоредбата на чл.69, ал.1, т.1 ГПК е под 5000 лева, а именно 660 лева. Разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК предвижда, че не полежат на касационен контрол решения по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева, какъвто е именно и конкретния случай. Ето защо на касационен контрол не подлежи и определение на въззизивен съд по такова дело съобразно изричната разпоредба на чл.274, ал.4 ГПК. След като законът изрично не допуска правото на касационно обжалване, неправилното посочване от въззивния съд, че определението подлежи на обжалване пред ВКС, не го създава. Предвид изложените съображения, съдът