Определение № 60440 от 14.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2847/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 183 от 04.03.2021 г. по в. гр. д. № 2627/2020 г. на Софийския апелативен съд е потвърдено решение № 2127/13.04.2020 г. по гр. д. №11748/2017 г. на Софийски градски съд, с което е уважен предявеният от П. А. П. срещу П. Н. М. и С. К. Д. иск по чл.124, ал.1 ГПК – признато е за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на ПИ с идентификатор ..........по КККР на [населено място], находящ се в[жк], [улица], целият с площ от 1559 кв. м., заедно с построените в него еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ..........със застроена площ от 47 кв. м., на два етажа; сграда с идентификатор ...........с предназначение хангар, депо, гараж, със застроена площ от 25 кв. м., заедно с всички други подобрения и приращения в имота. Решението е постановено при участието на третите-лица помагачи Е. А. Д. и Р. А. Г..

Въззивният съд е приел, че процесният имот произхожда от Л. Г. М., която с нотариално завещание от 14.10.2009 г. е завещала на ищеца П. А. П. цялото си движимо и недвижимо имущество. Л. М. е починала на 04.02.2016 г. и е оставила за наследник по закон Е. Р. Г. – роднина по съребрена линия от четвърти ред по смисъла на чл.8, ал.4 ЗН. Е. Г. е починала 19.01.2017 г. и е оставила за свои наследници синовете си Е. А. Д. и Р. А. Г. – третите лица-помагачи. На 13.04.2017 г. тези лица продали имота на ответниците П. Н. М. и С. К. Д..

Спорните въпроси по делото са за валидността на завещанието и за наличието на завещателна дееспособност на завещателката Л. М..

По първия въпрос са приети две графологични експертизи, които са категорични, че подписът в нотариалното завещание е автентичен, т.е. изпълнен е от Л. М., а разпитаните по делото свидетели М. и Г. потвърждават, че подписът е положен в тяхно присъствие. Прието е, че е спазена формата на завещанието по чл.24 ЗН – то е извършено от нотариус, в предвидената форма и ред, в присъствието на двама свидетели, чиито показания потвърждават изразената устно от завещателката воля пред нотариуса и нейното обективиране така, както е заявена; означени са мястото и датата на съставяне на завещанието, а именно – 14.10.2009 г., в дома на завещателката в [населено място], [улица]. Свидетелите, които са присъствали при съставяне на завещанието, са установили, че волята е била именно за завещание на цялото движимо и недвижимо имущество в полза на ищеца, а не друг вид разпореждане – за издръжка и гледане.

По втория въпрос за завещателната дееспособност съдът е основал решението си на свидетелските показания и заключението на съдебно-психиатричната експертиза, което от своя страна се основава както на свидетелите, така и на две частни съдебно-психиатрични заключения, изготвени приживе от завещателката. Прието е, че по този въпрос е меродавно състоянието на Л. М. към момента на съставяне на завещанието – 14.10.2009 г. Това състояние се установява освен от посочените свидетели М. и Г., които са присъствали при съставяне на завещанието, така и от свидетелките Г. /наемател на магазин на завещателката/ и Ч. /съседка/.

Свидетелите М. и Г. сочат, че завещателката ги е посрещнала в дома си и докато нотариусът се подготвял, те разговаряли с нея. Била спокойна, адекватна и комуникативна, поведението ѝ било напълно нормално и останали с убеждението, че знае и осъзнава точно какво прави.

Свидетелката Г. описва поведението на Л. М. като много противоречиво – понякога била вежлива и любезна, а понякога ужасна и свадлива. Л. имала сестра М. /починала преди нея/. Сестрите държали една на друга, но личните им отношения били сложни, защото Л. говорела неверни неща за сестра си, клеветяла я, ревнувала я от всеки, който се сближи с нея. През последните 5 години от живота си Л. била неподвижна на легло и за нея се грижела сестра ѝ, но след като пострадала при падане, свидетелката за известно време им помагала.

Свидетелката Ч. притежава имот в[жк], съседен на процесния, в който двете сестри пребивавали в различни периоди от време. Те често се карали, като споровете им основно били предизвиквани от Л.. Тя влязла в конфликт и със свидетелката по повод границата между двата имота. Сочи, че установила добри отношения с М. и неведнъж ѝ гостувала. В определен период имала добри отношения и с Л., но това се променило, когато при едно от посещенията последната ѝ вдигнала безпричинен скандал, започнала да крещи, да обижда нея и сестра си и я изгонила. Конфликтните отношения между сестрите били известни и на останалите съседи.

Прието е, че според заключението по съдебнопсихиатрична екпертиза Л. М. е притежавала психична годност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си респ. да извършва правни сделки. Този извод е основан на събраните по делото свидетелски показания, както и на представените две частни съдебно-психиатрични заключения от 04.03.2009г. и от 29.09.2009г., и двете изготвени приживе по желание на завещателката, сочещи липса на данни за душевно заболяване, за дементна симптоматика, както и че тя е в състояние да разбира свойството и значенето на постъпките си.

При тези данни въззивният съд е приел, че към деня на съставяне на завещанието завещателката е била в състояние да действа разумно и да разбира свойството и значението на постъпките си, поради което не е налице порок във волята, водещ до унищожаемост по чл.42, ал.1, б.”а” ЗН. Прието е, че няма новопредставени доказателства пред въззивния съд. Доказано е наличието на действително, автентично и породило желаното правно действие универсално нотариално завещание в полза на ищеца, поради което последиците му следва да бъдат зачетени. Завещанието е универсално и с него завещателката се разпоредила с цялото си движимо и недвижимо имущество в полза на ищеца, което го прави наследник по смисъла на чл.16, ал.1 ЗН. Към деня на съставянето му през 2009г. Л. М. е притежавала само 1/2 ид.ч. от имота, но останалата част е придобила като наследник на своята сестра М. след нейната смърт през 2015г. Това означава, че към деня на откриване на наследството /04.02.2016г./ завещателката е притежавала изключителното право на собственост върху целия имот, което от своя страна е преминало валидно в патримониума на ищеца. Сключеният през 2017г. договор за продажбата му в полза на ответниците не е произвел вещно-транслативен ефект, доколкото прехвърлителите /третите лица-помагачи/ не са станали собственици по силата на наследствено правоприемство. Те не са и от кръга на лицата със запазена част по чл.28 и чл.30 ЗН. Доколкото продажбата е деривативен придобивен способ, тя не може да създаде годен титул за собственост в полза на купувачите. Нотариалното завещание е официален свидетелстващ документ и удостоверява, че посочените в него факти отговарят на действителното правно положение. Неговата материална доказателствена сила на официален документ може да бъде опровергана от оспорващата страна само по реда на пълно и главно доказване. Липсата на активна завещателна дееспособност следва да се установи категорично, а не с косвени доказателства и предположения. Вещото лице К. е категорична, че Л. М. е била способна да завещава към момента на съставяне на нотариалното завещание. Възражението за унищожаемост на завещанието поради твърдяното незнание на собствената рождена дата и квалифицирането на това като невменяемост /унищожаемост поради липса на активна завещателна дееспособност/, е направено едва в писмената защита т.е. то е преклудирано и съдът не длъжен да се произнесе. Свидетелката Ч. няма преки впечатления, не е посещавала дома на завещателката, дори сама признава, че не е била в добри отношения с нея - М. я е гонила от двора на имота си и я е обиждала. Двете имали по-ранен спор за границата между притежаваните от тях съседни недвижими имоти, поради което не може да се очаква, че св.Ч. е била желан гост в дома на завещателката и пряк свидетел на случващото се с нея. Това означава несъмнено, че е изключено да има непосредствена представа за състоянието на завещателката към лятото на 2009г., като не я е виждала лично, а всичко споделено са нейни субективни предположения и впечатления, добити от преразкази на трети лица. Свидетелката Г. разяснява кога е започнало обездвижването на Л. М., а именно - след падането ѝ в асансьора на апартамента ѝ на [улица], като тя повече не е била в състояние да се върне в къщата в „К.“. Може да се направи обоснован извод, че това обстоятелство е настъпило след извършването на нотариалното завещание. Свидетелката Г. заявява, че през последните 5 години от живота си Л. е била на легло на [улица]. Завещанието е съставено през 2009г., а завещателката умира през 2016г. Следователно свидетелката на жалбоподателя твърди, че едва след 2011 г. до 2016 г. Л. не е можела да се движи респ. да се намира в къщата в[жк].

Съдът е приел, че по делото не се установява пълно и главно липсата на психична годност на завещателката Л. М. към 14.10.2009г. Показанията на св. Ч. не кореспондират с останалите доказателства, а представляват нейно субективно мнение, че Л. М. имала “психични проблеми“, само защото не я е харесвала и се е карала често с нея. е доказват психично разстройство и думите на свидетелка: „Мисля, че Л. М. имаше психични проблеми, защото говореше лъжи срещу сестра си само и само да я оклевети.“ Квалификациите, които тя дава за завещателката, че била „конфликтна и с променливо проблемно поведение“, също не води до извод за недееспособност или друга психична болест, който извод се подкрепя от приетата СПЕ по делото. От показанията на свидетелката Г. се установява, че тя е била близка приятелка с М., сестра на завещателката. Съдът е направил извод, че впечатленията ѝ не са непосредствени, а „пречупени“ през разказа на М..

Липсата на събрани писмени доказателства /медицинска документация/, което се твърди от жалбоподателите, не е основание за друг извод, а и това не се дължи на процесуален пропуск на съда, а на процесуалното бездействие на самите жалбоподатели, които следва да носят последиците от тежестта на недоказване на възраженията, от които черпят благоприятни за себе си правни последици.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от третите лица-помагачи Е. Д. и Р. Г..

Жалбоподателите считат за неправилен извода на въззивния съд, че Л. М. е притежавала завещателна дееспособност. Преценката на показанията на свидетелите М. и Г. за поведението на завещателката в деня на съставяне на завещанието не е достатъчно основание да се приеме, че тя е била способна да завещава. Свидетелите нямали компетентност да правят такава преценка. Заключението на вещото лице по психиатричната експертиза се основавало на свидетелските показания и на наличните по делото психиатрични консултации, които са съставени след кратък разговор със завещателкатаи се основават на нейните признания и твърдения, че не е имала травми на главата, че отрича припадъци, че не е боледувала от сериозни заболявания и не е лекувана в психиатрична клиника. Тази експертиза не съставлява годно доказателство. Самото вещо лице в съдебно заседание заявява, че би променило заключението си при допълнителна медицинска документация. Въпреки изложените възражения срещу заключението и искането за допълнителна експертиза, това искане е оставено от първоинстанционния съд без уважение, при липса на мотиви, а въззивната инстанция не е поправила този порок. По делото не е била налице годна медицинкска документация, от която да се установи какво всъщност е било здравословното и психическото състояние на завещателката. Съдът не обсъдил и разминаването в почерка на завещателката, което съставлявало индиция, че тя не се е подписала на всичките 6 екземпляра от завещанието.

В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси:

1. Допустимо ли е доказването на активна завещателна дееспособност със свидетелски показания;

2. Годно доказателство ли е съдебно-психиатрична експертиза, която е съставена въз основа на свидетелски показания и психиатрични консултации, изготвени по инициатива на завещателя, без да е изследвана медицинска документация;

3. Достатъчна ли е психиатрична консултация, предоставена от завещателя и изготвена да послужи за изготвяне на нотариално завещание, за да се убеди нотариусът, че лицето притежава завещателна дееспособност в деня на съставяне на завещанието, когато завещателят е в напреднала възраст и с влошено здраве.

Ответникът П. А. П. оспорва жалбата. Счита, че не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускането ѝ до разглеждане по същество. Считат, че жалбата е неоснователна. Позовават се на решение № 135 от 14.02.2019 г. по гр. д. № 3188/2017 г. на ВКС, II-ро г.о.

Ответниците С. Д. и П. М. оспорват жалбата и също не искат да бъде допусната до разглеждане от ВКС. Считат, че въззивното решение съответства на практиката на ВС и ВКС – решение № 2639/31.12.1969 г. по гр. д. № 1363/69 г. и решение № 187 от 31.12.2019 г. по гр. д. № 1164/2019 г. на I-во г.о.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което е в обхвата на касационния контрол, независимо от цената на иска – чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Няма колебание в практиката на ВКС, че завещателната дееспособност се преценява след съвкупна преценка на всички възможни доказателства, които дават информация за психичното състояние на завещателя към момента на неговата смърт. Това могат да бъдат писмени и гласни доказателства, както и съдебнопсихиатрични експертизи. При изготвяне на съдебнопсихиатричната експертиза вещото лице също преценява писмените и гласните доказателства по делото, свързани с преценката за това дали завещателят е могъл да разбира свойството и значението на извършеното към момента на изготвяне на завещанието и дали е могъл да действа разумно. Този въпрос не е спорен в практиката на ВКС и затова не е предмет на специално обсъждане в решение по чл.290 ГПК, но при необходимост ВКС дава такива указания на въззивната инстанция, както това е сторено например в решение № 186 от 23.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1149/2018 г., I г. о. Съдебнопсихологичните консултации, направени приживе на завещателя с цел установяване на завещателната му дееспособност, също са годно доказателство, което може да бъде преценено както от съда, така и от вещото лице, назначено от съда за изготвяне на заключение по този въпрос. Тъй като в съдебната практика няма колебание по въпроса за годността на тези доказателства, отново няма изрично решение по чл.290 ГПК, което да сочи, че психиатрични или психологични консултации са годни доказателства, но например в мотивите на решение № 207 от 21.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1381/2015 г., I г. о., те са преценявани именно като такива. Същото е сторено и в решение № 8612 от 16.12.2015 г. по гр. д. № 8337/2015 г. на Софийски градски съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 194 от 5.05.2016г. на ВКС по гр.д. № 1384/2016 г., II г.о. Ето защо по поставените въпроси не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Тези въпроси са изяснени и не създават колебание в съдебната практика, ето защо разглеждането на настоящото дело от касационната инстанция няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въззивният съд е действал изцяло в съответствие със съдебната практика и практиката на ВКС, според която за установяване на завещателна дееспособност са допустими свидетелски показания решение № 187 от 31.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1164/2019 г., I г. о., решение № 186 от 23.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1149/2018 г., I г. о., решение № 473 от 17.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1395/2011 г., IV г. о. и др.; допустими са частни психиатрични експертизи, изготвени приживе на завещателя във връзка с изготвеното завещание – цитираните по-горе решение № 207 от 21.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1381/2015 г., I г. о. и определение № 194 от 5.05.2016г. на ВКС по гр.д. № 1384/2016 г., II г.о. В случая пред въззивната инстанция е представена и друга медицинска документация, която не е съобразявана от вещо лице, но тя съдържа данни за медицински прегледи, които не са свързани с психичното състояние на завещателката, т.е. от нея не може да се направи пряк извод дали е била налице завещателна дееспособност към момента на съставяне на завещанието, но по косвен път свидетелства, че завещателката не е търсила медицинска помощ за заболявания, свързани с психичното ѝ здраве.

Конкретно по въпрос № 3 следва да се посочи, че съгласно решение № 473 от 17.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1395/2011 г., IV г. о., констатацията на нотариуса, че явилото се пред него лице е дееспособно, няма обвързваща доказателствена сила относно това обстоятелство. Задължението на нотариуса по чл. 578, ал. 4 ГПК да се увери в дееспособността на лицето, чието изявление удостоверява, е с цел да се гарантира действителността на извършеното волеизявление и да се избегне последващото му прогласяване за недействително; че нотариусът освен формалната проверка за дееспособност /навършило ли е лицето пълнолетие/ следва да се убеди и доколко лицето може да действа разумно чрез разговор върху предмета на акта или за странични обстоятелства, даваща възможност за констатация, че лицето е дееспособно, без тази му констатация обаче да се ползва с доказателствена сила; че констатациите на нотариуса за дееспособността на явилото се пред него лице нямат обвързваща доказателствена сила, а следва да бъдат ценени наред с всички представени по делото доказателства.

В настоящия случай въззивният съд изцяло се е съобразил с тази практика на ВКС.

При този изход на делото на ответника в касационното производство П. А. П. следва да се присъдят сторените разноски за касационното производство в размер на 3600 лв. по договор за правна защита и съдействие от 14.07.2021 г., а на ответниците П. Н. М. и С. К. Д. – 500 лв. по договор за правна защита и съдействие от 14.07.2021 г.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,