Определение № 401 от 26.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1260/2012 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от А. Н. П. срещу въззивно решение № 923/05.06.2012 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр.д. № 1177/2012 г. Излага доводи за неправилност. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване друго по същество на спора, с което иска по чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД да бъде уважен, както и присъждане на съдебноделоводни разноски за всички инстанции. Насрещната страна Г. Д. М. в качеството на едноличен търговец „В.-М-Г. Д. М.”, адрес на управление [населено място], е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Предявен е иск по чл. 233 ЗЗД от А. Н. П. против ЕТ „В.-М-Г. Д. М.. Ищецът твърди, че е отправил едностранно предизвестие за предсрочно прекратяване на договора и иска връщане на дадената по договора вещ. Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Пловдивски районен съд, отхвърлил иска Установено е по делото, че А. Н. П. отдала свой имот на [фирма] под наем при уговорен срок на действие на договора. Прието е, че наемодателят не може преди срока, едностранно с писмено предизвестие да прекратява наемното правоотношение и при липса на условия за разваляне на сделката поради виновно неизпълнение от насрещната страна. Облигационното правоотношение между страните не е прекратено предсрочно и П. не може да претендира връщане на вещта. Посочено е, че в договора, сключен между страните има уредена възможност за безвиновно предсрочно прекратяване на наемното правоотношение – по взаимно съгласие на двете страни или с предизвестие, но само от наемателя. В договора е предвидена и неустойка, ако сделката бъде едностранно прекратена от наемателя, но поради вина на наемодателя. В изложението към касационната жалба е поддържа, че е налице противоречива съдебна практика по въпроса за правото на наемодателя едностранно да прекрати действието на договора за наем чрез едномесечно предизвестие, както и правото на наемодателя да получи от наемателя по прекратения договор за наем недвижим имот. Касаторът се обосновава с решение на Ловешки окръжен съд по гр.д. № 446/2008 г. и решение на Хасковски окръжен съд по гр.д. № 650/2009 г. Така поставени въпросите, се явяват неотносими към постановения резултат, защото в случая съдът не е отрекъл принципно възможността за прекратяване на наемен договор с едномесечно предизвестие от наемодател, нито задължението на наемателя да върне наетата вещ след прекратяване на наемното правоотношение. В същото време, не е налице каквото и да е противоречие с цитираните по-горе съдебни актове, а и те са постановени при други правопораждащи юридически факти. В решението на Ловешкия окръжен съд е прието, че е налице виновно неизпълнение на договорните задължения от страна на наемателя, поради което изправната страна – наемодателят може да го развали /прекрати/ едностранно с едномесечно писмено предизвестие. В настоящия казус не се твърди прекратяване с едностранно изявление на изправната страна по договора поради неизпълнение на съконтрахента, а предсрочно прекратяване от страна на наемодателя. Подобна възможност няма уредена в законодателството, нито в случая страните са се споразумели в този смисъл в договора. В решението на Хасковския окръжен съд е разгледан случай на срочен наемен договор, трансформирал се в безсрочен, а в този случай изрично в чл. 238 ЗЗД е предвидено, че всяка от страните може да се откаже от договора, като предизвести другата един месец по-рано. Съдът е постановил решението си и е уважил иска по чл. 233 ЗЗД, като е приложил чл. 238 ЗЗД. В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване. Предвид резултата, касаторът няма право на съдебноделоводни разноски за инстанцията, а ответника, не е представил доказателства да е сторил такива, така че, разноски не се присъждат. Мотивиран от горното, съдът