Определение № 3064 от 17.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3658/2023 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 13309/27.07.2023 г. на В. И. Т. срещу въззивно определение № 1838/11.07.2023 г. по възз. ч. гр. д. № 1202/2023 г. на Окръжен съд – Бургас, с което е потвърдено определение № 749/26.06.2023 г. по гр. д. № 560/2023 г. на Районен съд – Несебър за връщане на подадената от страната нередовна искова молба и прекратяване на производството по делото. В частната касационна жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното определение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната касационна жалба за допустима. По предпоставките за допускане на касационното обжалване приема следното: Производството по гр. д. № 560/2023 г. по описа на Районен съд – Несебър е било образувано по искова молба на В. И. Т. срещу С. В. Д. - Т., с която е поискано да бъдат прогласени за нищожни: разпореждане № 260361/12.08.2022 г. по гр. д. № 576/2014 г. на Районен съд – Несебър; изпълнителен лист № 260203/23.08.2022 г., издаден по гр. д. № 576/2014 г. по описа на Районен съд – Несебър; както и действията на съдебния изпълнител по изп. дело № 71/2022 г. на ДСИ при РС – Несебър по образуване на изпълнителното производство, конституиране на ищеца като длъжник, начисляване на суми по изпълнението и изпращане на ПДИ. Ищецът твърди, че нищожността на оспорените съдебни актове и действия на ДСИ произтича от обстоятелството, че молбата за издаване на изпълнителния лист не е подписана от страната, имаща съдебно установено притезателно право, т.е., че е неавтентична. В тази връзка като доказателство е представено влязло в сила съдебно решение по приключил между същите страни спор по чл. 124, ал. 4 ГПК, с което е признато за установено, че молбата за издаване на изпълнителен лист е неистински (неавтентичен) документ. Това са обстоятелствата, които ищецът е заявил и на които е основал претенциите си за нищожност. С определение № 693/09.06.2023 г. по гр. д. № 560/2023 г. на РС – Несебър исковата молба е оставена без движение и на ищеца са дадени указания да отстрани следните нередовности: да заплати държавна такса за исковете; да посочи ЕГН на ответника; да уточни дали атакуваните като нищожни съдебни актове са обжалвани, влезли ли са в законна сила и кога; да посочи конкретен порок на съдебните актове и да се позове на конкретно предвидено в закона основание за нищожност на съдебните актове (абсолютна неразбираемост на волята на съда, постановяване от незаконен състав, извън правораздавателната власт на съда, извън териториалната компетентност на българския съд, да не са подписани от съдебния състав, да не са изготвени в писмена форма); да заяви дали поддържа визираните от него действия на държавния съдебен изпълнител като нищожни „или са налице основанията по чл. 496, ал. 3 ГПК за недействителност“. С молба от 13.06.2023 г. жалбоподателят е представил доказателства за внасяне на дължимата държавна такса, като относно останалите указания е посочил, че не е длъжен да ги изпълни, тъй като същите не почиват на изискванията на закона. След изтичане на едноседмичният срок районният съд е прекратил производството по делото поради неотстраняване на всички констатирани нередовности на исковата молба. Въззивният съд е приел, че първоинстанционното определение е правилно. Посочил е, че дадените указания са законосъобразни и ищецът е следвало да уточни от какъв порок страдат визираните в исковата молба съдебни актове и действия на ДСИ, който води до тяхната нищожност. С молбата от 13.06.2023 г. ищецът не е внесъл указаните уточнения, а напротив - изразил е становище, че същите не са необходими. Предвид обстоятелството, че в срока за отстраняване на нередовностите указанията на съда не са изпълнени в цялост, както и че ищецът е предупреден за последиците от това неизпълнение, окръжният съд е приел, че правилно производството по делото е прекратено и исковата молба е върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че е налице соченото от жалбоподателя селективно основание по чл.280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното определение. Установена е практиката на ВКС (вж. - решение № 434/13.05.2010 г. по гр. д. № 700/2009 г., I г. о., решение № 162/09.07.2012 г. по гр. д. № 1260/2011 г., II г. о., определение № 869/12.12.2012 г. по ч. гр. д. № 776/2012 г., IV г. о., определение № 891/ 28.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6523/2014 г., IV г. о. и др.), че неизпълнението на неправилни или неясни указания на съда не влече след себе си неблагоприятни последици за ищеца, респ. не съставлява основание за прекратяване на делото; както и че неясноти и противоречия, които не касаят редовността на исковата молба, съдът може да отстрани като укаже за тях в проекта си за доклад по чл. 140 ГПК и задължително да ги изясни чрез въпроси по чл. 145, ал. 1 ГПК и указания по чл. 145, ал. 2 ГПК. Преценка на съда, касаеща евентуалната недопустимост по чл. 130 ГПК, основателност или неоснователност на предявения иск, не води до нередовност на исковата молба. В случая, ищецът достатъчно ясно е посочил фактите, които според него обуславят нищожност на съдебните актове и действия на ДСИ – твърдението му е, че неавтентичността на молбата за издаване на изпълнителен лист води до нищожност на разпореждането на съда за издаване на изпълнителен лист, на самата ценна книга (ИЛ) и на действията на ДСИ. Дали изтъкнатата процесуална нередовност на подадената молба за издаване на ИЛ има за последица твърдения порок на съдебните актове и на действията на ДСИ в изпълнителния процес, не са въпроси по редовността по смисъла на чл. 127, ал.1, т. 4 ГПК на настоящото производство, а касаят в едната си част – основателността на иска за обявяване нищожност на разпореждането за издаване на ИЛ, а в другата си част – евентуалната недопустимост (по чл. 130 ГПК) на исковете за обявяване нищожността на посочените действия на ДСИ. Поради това, указанията на съда за посочване от ищеца на някакви други факти и обстоятелства (измежду конкретно изброените в определението), са неправилни и са в нарушение на принципа на диспозитивното начало. Неправилни и в противоречие с разпоредбата на чл. 127 ГПК, са и указанията на съда за посочване на ЕГН на ответника. Подобно условие цитираната норма не предвижда. Изисканите от ищеца уточнения и доказателства (по чл. 127, ал.2 ГПК), че съдебните актове са влезли в сила, по аргумент от чл. 129, ал. 2 и ал. 3 ГПК също нямат отношение към редовността на исковата молба и не съставляват основание за връщането й на страната. Предвид изложеното, неправилно въззивният съд е приел в обжалваното определение, че останалите неизпълнени от страна на ищеца указания на първата инстанция са законосъобразни и са дадени в съответствие с разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ГПК. Това налага обжалваното определение и оставеното в сила с него първоинстанционно определение да бъдат отменени и делото да се върне на Районен съд – Несебър за извършване на следващите се съдопроизводствени действия, съобразно изложеното в мотивите на настоящия съдебен акт. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение