Определение № 5656 от 04.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4541/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частната касационна жалба на П. Х. М., Д. М. М. и Х. М. Ц. срещу определение №19387 от 29.11.2024 г. по възз.ч.гр. д. №12424 по описа за 2024 г. на Софийския градски съд, ЧЖ-II-Д състав, с което е оставена без уважение частната им жалба срещу определение №29965 от 24.07.2024 г. по гр. д. №16949 по описа за 2023 г. на Софийския районен съд, ГО, 159 състав, за прекратяване на производството по делото на основание чл.230, ал.2 от ГПК.

Частните жалбоподатели твърдят, че определението е неправилно, поради което молят да бъде допуснато до касационно обжалване, да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становището на жалбоподателите и данните по делото, приема следното:

П. Х. М., Д. М. М. и Х. М. Ц. са предявили срещу Е. П. М. насрещни искове за неоснователно обогатяване, разделени от производството за делба, по които е образувано гр. д. № 16949 по описа за 2023 г. на Софийския районен съд, 159 състав. С определение № 45185 от 18.12.2023 г. производството по делото е било спряно и на ищците са дадени указания в шестмесечен срок от получаване на съобщението да посочат правоприемниците на Е. П. М., като са били предупредени, че при неизпълнение производството ще бъде прекратено. Съобщенията за определението са получени от процесуалния пълномощник на ищците на 11.01.2024 г. и след като по делото няма данни указанията да са изпълнени, съдът е прекратил производството на основание чл.230, ал.2 от ГПК с определение № 29965 от 24.07.2024 г. В жалбата срещу прекратителното определение ищците са заявили, че на съда му е било служебно известно конституирането на внучката на починалата ответница като наследник по делото за делба, поради което е следвало да я конституира и по делото по исковете за неоснователно обогатяване. Посочили са, че на 8.7.2024 г. са подали изготвена и подписана с квалифициран електронен подпис молба за конституиране на М. Н. М., която обаче е била погрешно адресирана по електронна поща до грешен електронен адрес, поради което не е достигнала до съда. Съществуването на молбата може да се удостовери по надлежен начин от Системата за електронно валидиране на Държавна агенция „Електронно управление“. Поискали са отмяна на определението за прекратяване на производството и продължаване на процесуалните действия. Към жалбата са представили определение № 4393 от 29.01.2024 г. по гр. д. № 25420/2022 г. на Софийския районен съд, 159 състав, с което на мястото на починалия в хода на производството ищец Е. П. М. е конституиран нейният наследник по закон М. Н. М..

Въззивният съд е приел, че е било в тежест на ответниците съгласно чл.230, ал.2 от ГПК да посочат правоприемниците на ответника, адресите им или да вземат мерки за назначаване на управител на незаетото наследство или за призоваване на наследниците по реда на чл.48 от ГПК. Безспорно е, че ищците в шестмесечния законов срок не са изпълнили задължението си да посочат наследниците на починалия ищец, като при това положение не се е сбъднало условието за възобновяване на производството по делото. Изрична е нормата на чл.230, ал.1 от ГПК, че съдът само в случаите на смърт на ищеца служебно възобновява производството по делото, а при смърт на ответника-само по искане на ищеца, и то при изпълнение на задължението по ал.2 на същата разпоредба. Тъй като ищците не са изпълнили това си задължение, прекратяването на производството е законосъобразно.

Във връзка с мотивите на въззивния съд касаторът е поставил следните въпроси:

1. Електронно подаден процесуален документ, подписан с квалифициран електронен подпис в рамките на законоустановения преклузивен срок, но погрешно адресиран до друг електронен адрес/адресат поради очевидна техническа грешка, следва ли да се счита за подаден в срок /прилагайки по аналогия правилата за подаване пред некомпетентен орган и принципите на процесуална, икономия, достъпа до правосъдие и пропорционалност/, когато е удостоверено времето на подписване и страната незабавно след откриване на грешката е предприела действия за нейното отстраняване.

2. При спряно производство на основание чл.229, ал.1, т.2 от ГПК поради смърт на страна и известни по служебен ред данни за правоприемниците/ в това число, когато данните се съдържат в друго свързано и висящо пред същия състав производство между същите страни/, длъжен ли е съдът да съобрази тези данни и да възобнови производството?

3. Какви са последиците от нерешено в срок искане за продължаване/възстановяване на срок и допустимо ли е прекратяване преди произнасяне на това искане, когато по делото са налице данни, че интересът от производството не е отпаднал и че наследник за конституиране съществува?

Въззивният съд не се е произнесъл по първия и третия въпрос на частните жалбоподатели, поради което по тези въпроси не е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд обаче е разрешил втория въпрос в противоречие с тълкувателно решение № 6/2017 г. от 15.01.2019 г. по тълкувателно дело № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Приел е, че конституиране на правоприемник на ответника може да стане само по искане на ищеца в шестмесечния срок по чл. 230, ал.2 от ГПК, без да се съобразяват служебно известните на съда данни и доказателствата, представени с частната жалба. Този извод не съответства на указанията в тълкувателното решение, според което в производството по разглеждане на частните жалби второинстанционният съд служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност. Ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ от ГПК, не се прилагат в производството по частната жалба. Ето защо по този въпрос следва да се допусне касационно обжалване на определението на Софийския градски съд. Видно от представеното към частната жалба до Софийския градски съд определение № 4393 от 29.01.2024 г. по гр. д. № 25420/2022 г. на Софийския районен съд, 159 състав, наследник по закон на починалата в хода на производството по делба ищца Е. П. М. е М. Н. М.. След като този факт е установен от определението на първоинстанционния съд по делото за делба, обжалваното въззивно определение и потвърденото с него първоинстанционно определение за прекратяване на производството по исковете за неоснователно обогатяване трябва да бъдат отменени. На мястото на починалата ищца трябва да бъде конституирана нейната наследница и производството по делото следва да бъде възобновено.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение