Определение № 964 от 28.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 397/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. М. К. от [населено място] срещу определение № 881 от 04.12.2024 г. по в. ч. гр. д. № 529/2024 г. на Шуменския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 507 от 29.09.2024 г. по гр. д. № 438/2024 г. на Великопреславския районен съд, с което е върната исковата молба на жалбоподателката на основание чл. 130 ГПК и производството по делото е прекратено. Жалбоподателката счита определението за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, поради което иска отмяната му. Бланкетно се позовава и на нищожност на същото. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Първоинстанционното производство е образувано въз основа на предявен от М. М. К. срещу К. Д. Т., И. Д. Д. и А. Н. Д. иск по чл. 109а ЗС за определяне на точните имотни граници между имота на ищцата, представляващ дворно място с площ 548 кв. м, представляващо УПИ *-* в кв. 29 по плана на [населено място], обл. Ш., заедно с построените в него жилищна сграда, навес с лятна кухня, стая и стопански постройки, и имота на ответниците, представляващ дворно място с площ 900 кв. м, представляващо УПИ *-* в кв. 29 по плана на селото, с построените в имота масивна жилищна сграда, лятна кухня, масивен гараж и стопански постройки, като ответниците бъдат задължени да не нарушават правата на ищцата и границите на нейния имот. Въззивният съд е приел, че така предявеният иск е недопустим, тъй като тази претенция се предявява само когато има спор за граници на имоти, намиращи се извън регулация. Когато имотите са в регулация, границите между тях се определят по административен ред. В случая двата съседни имота се намират в рамките на [населено място], обл. Ш. – населено място, за което е налице одобрена кадастрална карта, като границата между тях се определя именно от нея. С оглед на това, пътят за защита на жалбоподателката е по чл. 54 ЗКИР, но същият вече е изчерпан, предвид висящността на гр. д. № 54/2023 г. по описа на Великопреславския районен съд. По отношение на искането за отвод на съдията докладчик в първоинстанционното производство въззивният съд е посочил, че основанието по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК е условно по своя характер и подлежи на установяване във всеки отделен случай въз основа на данните по делото, закона и вътрешното убеждение на съдебния състав. В конкретния случай обстоятелството, че съдията докладчик е постановил решение по посоченото дело, водено между същите страни, с предмет иск по чл. 54 ЗКИР, не е такова, пораждащо основателно съмнение в неговата безпристрастност. Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. В инкорпорираното в частната жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното определение, както и в молба вх. № 454/22.01.2025 г., жалбоподателката сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но конкретен правен въпрос с характеристиките по чл. 280, ал. 1 ГПК не е формулиран. Допускането на касационно обжалване на определенията съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, което предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителните предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, респ. да е налице вероятна нищожност или недопустимост, или очевидна неправилност на постановения въззивен съдебен акт. Посоченият от касатора правен въпрос определя обективните рамки, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол, като същият следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. В случая предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на частната касационна жалба до разглеждане не са налице. Жалбоподателката не е формулирала никакъв правен въпрос, а вместо това в жалбата, както и в молбата й, са направени общи оплаквания за неправилност на постановеното определение, които не могат да бъдат предмет на обсъждане в настоящото производство по селектиране на касационната жалба. Предвид липсата на общата предпоставка за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, не следва да се изследва и наличието на допълнителните такива по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК, във връзка с които в изложението липсва обосновка. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че обжалваното определение е постановено в съответствие с практиката на ВКС (решение № 1022 от 17.03.2010 г. по гр. д. № 552/2009 г., I г. о.), съгласно която на основание чл. 109а ЗС може да се иска установяване на граница само на неурегулирани и незаснети с кадастралната карта недвижими имоти. При кадастрално заснемане след одобряване на кадастралната карта е приложим специалният иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР. Обжалваното определение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост, нито е очевидно неправилно, поради което основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК също не са налице. С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,