Определение № 319 от 20.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3456/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Енерго – Про Продажби“ АД, гр. Варна, подадена чрез процесуалния представител адвокат Н. Г., срещу решение №260277 от 05.08.2020 г. по в.гр.д. №914/2020 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 27 от 29.01.2020 г. по гр.д. № 1231/2019 г. на Районен съд - Провадия. С първоинстанционното решение е установено по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК в отношенията между страните по делото, че Я. А. И. не дължи на касатора сумата 6422.14 лв., представляваща стойност на ел. енергия по фактура № [ЕГН] от 22.08.2019г., начислена след корекция на сметката за периода от 15.09.2017г. до 14.09.2018г., за обект на потребление, находящ се в [населено място], област В., [улица], ет. .., ап. .., с абонатен № [ЕГН] и клиентски № [ЕГН]. Според въззивния съд по делото е безспорно, че ищецът е потребител на електрическа енергия за обект, находящ се в [населено място], област В., [улица], ет. .., ап. .., с абонатен № [ЕГН] и клиентски № [ЕГН]. От КП № 1105058/14.09.2018г., се установява, че на посочената дата и по-горе адрес на потребление служители „Електроразпределение Север“АД са извършили проверка на процесното СТИ и са отчели стойностите в тарифи: 1.8.1,1.8.2,1.8.3,1.8.4 и 1.8.0. Електромерът е демонтиран за проверка в БИМ и на негово място е монтиран нов. От КП № 1578/13.08.2019г. на БИМ – РО Р. е видно, че при осъществяване на метеорологична експертиза на процесното СТИ е констатирана преминала ел. енергия в регистър 1.8.3 в размер на 34077.59 кВч. В протокола е посочено, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на ел. енергия. Посочено е, че СТИ не съответства на техническите характеристики – установена е намеса в тарифната схема на електромера. По делото е представено становище от 21.08.2019г., за начисляване на корекция на ел. енергия за периода от 15.09.2017г. до 14.09.2018г., като е посочено, че корекцията е извършена на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ.Изготвена е фактура №[ЕГН] от 22.08.2019 г., на стойност 6422.14 лева. От протокол за монтаж/демонтаж /проверка на директен електромер № 1013178 от 11.01.2013г.се установява, че процесното СТИ е монтирано на обекта на ищеца с нулеви показания на дневна и нощна тарифи.От заключението на приетата техническа експертиза се установява, че процесният електромер е преминал метрологична проверка през 2012г., като метрологичната му годност е шест години. Натрупването в тарифа 1.8.3 е преминало през измервателната схема на СТИ в резултат на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на СТИ. Количеството ел. енергия преминало през регистър 1.8.3 е доставен до обекта и съответно потребено. Процесният електромер не е от типа „Смарт“, и не може да се определи точно кога е извършено неправомерното вмешателство, а от там и кога точно е започнало натрупването на ел.енергия в невизуализирания регистър. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че след като СТИ е нов, то при монтажа му показанията и на останалите тарифи са били нулеви. По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия, както и че имотът, където е монтиран процесният електромер, е бил присъединен към ел. мрежа, поради което ищецът има задължението да заплаща използваната ел. енергия.Ответното дружество се позовава на предвидената в чл. 50 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /обнародвани в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 год. в сила от 16.11.2013 год., изм. ДВ, бр. 15/14.05.2017 год. /, възможност за коригиране на сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период при установено посредством метрологична експертиза несъответствие на данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от ищеца количества ел.енергия. Същите са издадени от Председателя на ДКЕВР /приети с Решение на ДКЕВР по т. 3 от Протокол №147/14.10.2013 год./ в съответствие с предвиденото в чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР и регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на ДКЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила имат правната характеристика на подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните. Понастоящем чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 год., т.е. към дата на извършване на проверката обективирана в КП – 14.09.2018г., с констатациите от която, ответното дружество обосновава правата си за начисляване на определеното количество ел. енергия за минал период, отменените членове не могат да намерят приложение. От представените по делото писмени доказателства - констативни протоколи и заключението на вещото лице се установява, че след софтуерно прочитане на регистрите на процесния електромер са отчетени показания в регистър 1.8.3 – 34077 кВтч, които не са били визуализирани подобно на другите две тарифи-дневна и нощна, респективно не е бил заплащан от абоната. Натрупаното количество енергия в скрития регистър се дължи на неправомерно вмешателство в програмата за параметризация на СТИ и по-точно на тарифната схема.Съгласно чл.50 от ПИКЕЕ - в случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една година. В конкретния случай установяването на показанията на т.н. скрит регистър Т3, на което се позовава ответникът, е извършено чрез техническа проверка на място на измервателната система /средството за търговско измерване/, по силата на чл. 44 ал.1 от ПИКЕЕ – т.е. извън проверките по чл. 43 и проверките за редовен отчет. Съгласно чл.47 ал.1 при извършване на проверки по реда на чл. 43 и чл. 44 операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол. Предвид отмяната на разпоредбата на чл. 47 ПИКЕЕ, към която пряко препраща чл.50 относно реда за установяване на несъответствието и чл. 44 ал. 1 ПИКЕЕ, и в която е регламентиран начинът на обективиране на проверката, а именно чрез съставянето на констативния протокол като предпоставка за извършване на корекционната процедура, последната е незаконосъобразна и като такава не е основание за ангажиране отговорността на потребителя.В хода на производството, ответникът не е представил доказателства, които при условията на пълно и главно доказване да обосноват извода, че ответното дружество е доставило на ищеца и той е потребил ел.енергия в размер на 34077 кВтч, съдържащата се в регистър 1.8.3, установена след софтуерното му прочитане. Констативният протокол, поставил началото на проверката и последващите изследвания в БИМ, предвид отмяната на посочените по-горе текстове от ПИКЕЕ, може да бъде ценен единствено като частен документ, но същият е оспорен от абоната и не носи неговия подпис. Подписването от свидетели е ирелевантно в конкретната хипотеза, тъй като не се касае за корекция съгласно ПИКЕЕ с посочените вече аргументи. Липсват данни за показанията на тарифа 1.8.3/скрит регистър/ на електромера към датата му на монтиране в обекта на ищеца. Съгласно заключението на вещото лице и констатациите на БИМ, не може да се приеме за основателно възражението на ответника, че показанията по тарифа 1.8.3 са всъщност показания за ползвана от ищеца дневна и нощна енергия. Начислената стойност на електроенергия само по показанията, снети от регистър 1.8.3, невизуализиран за потребителя, е приложена корекция на потребено количество електроенергия за минал период, несъобразена с нормата на чл. 50 от ПИКЕЕ. Не без значение е фактът, че съгласно чл. 120, ал.1 ЗЕ, СТИ е собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, а на основание чл. 30 ПИКЕЕ данните от измерването, съхранявани в измервателната система, са защитени от пряк локален или дистанционен достъп чрез пароли, определени от собственика на измервателната система. Следва да се има предвид, че абонатът е битов, а е отчетена енергия в регистър 1.8.3, без по делото да са представени данни електромерът да му е отчитал показания за върхова енергия по трета тарифа. В настоящия случай ответникът не е доказал кога натрупаната в скритите тарифи енергия е доставена на абоната, доколкото текстовете от ПИКЕЕ даващи право за служебно определяне на период -1 година от дата на проверката са отменении не могат да бъдат приложени в настоящата хипотеза. В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност на въззивното решение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства, като посочи кои от доводите и възраженията са неоснователни; 2/ Имат ли действие разпоредбите на чл.48 – чл.51 ПИКЕЕ след отмяната на чл.1 до чл.47 и чл.52 до чл.56 ПИКЕЕ с решение на ВАС по адм.д.№ 2385/ 2016 г.; 2/ При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 ЗЗД – сочи се противоречие с решение № 222 от 27.03.2018 г. по т. д.№ 505/2017г., ІІІ г.о. на ВКС; решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр.д.№ 2991/2018г., ІІІ г.о. на ВКС; решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр.д.№ 4160/2018г., ІІІ г.о. на ВКС и решение № 21 от 01.03.2017 г. по гр.д.№ 50417/2018г., І г.о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Ответникът по жалбата Я. А. И., [населено място], не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира следното: Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. Касационното обжалване трябва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по втория и третия повдигнат въпрос. Те са обусловили изхода на спора и обжалването трябва да бъде допуснато за проверка съответствието на разрешението в обжалваното решение с посочената от касатора практика на ВКС. На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 128.44 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.