Определение № 166 от 10.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1985/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 24 983/25.02.2020 година, подадена от К. Д. К. и С. Т. К., срещу част от решение № 8899/30.12.2019 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав, постановено по гр. д. № 4253/2018 година. С касационната жалба въззивното решение на Софийски градски съд е обжалвано в частта му, в която след отмяна на първоинстанционното решение № І-39-140/12.01.2015 година на Софийски районен съд, първо гражданско отделение, 39-ти състав, постановено по гр. д. № 6360/2012 година е постановено ново, с което е отхвърлен предявения от касаторите срещу „Юробанк България“ АД [населено място] иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 143, т. 10 и т. 12 от З., за прогласяване на нищожността на клаузата по чл. 3, ал. 1 от сключения между страните договор за потребителски кредит № ... от 17.12.2007 година, както и в частта му, с която първоинстанционното решение е потвърдено в частта му, с която е отхвърлен предявения от касаторите срещу банката иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 143, т. 10 и т. 12 от З., за прогласяване на нищожността на приложение № 1 и приложение № 2 към договора за кредит, а също така решението на първата инстанция е потвърдено в частта относно направените пред нея разноски. В подадената от К. Д. К. и С. Т. К. касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение в обжалваните му части е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменено в обжалваните му части и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от касаторите срещу „Юробанк България“ АД [населено място] искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 143, т. 10 и т. 12 от З., да бъдат уважени. Направено е и евентуално искане, в случай, че се налага събиране на допълнителни доказателства, след отмяната на решението делото да се върне на въззивната инстанция за събирането им.В изложенията си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК К. Д. К. и С. Т. К. твърдят, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, а също така и ал. 2, пр. 3 от ГПК. Ответникът по касационната жалба „Юробанк България“ АД [населено място] е подал отговор на същата с вх. № 67 779/10.07.2020 година, с който е изложил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 8899/30.12.2019 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав, постановено по гр. д. № 4253/2018 година в обжалваните му части и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение. К. Д. К. и С. Т. К. са били уведомени за обжалваното решение на 27.01.2020 година, а подадената от тях касационна жалба е с вх. № 24 983/25.02.2020 година, като е подадена по пощата на 24.02.2020 година. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежни страни, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: Съставът на Софийски градски съд е приел за установено, че между страните съществувало валидно облигационно отношение, произтичащо от договор потребителски кредит № ... от 17.12.2007 година. Съгласно чл. 1, ал. 1 от същият, банката предоставяла на кредитополучателите К. Д. К. и С. Т. К. потребителски кредит за рефинансиране и текущи нужди в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 98 000.00 лева по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита, като равностойността в швейцарски франкове на 69 250.00 лева се усвоявала за рефинансиране на банков кредит, а равностойността в швейцарски франкове на 28 750.00 лева-за други разплащания. Съгласно чл. 1, ал. 2, за деня на усвояване на кредита, за приложимия към същата дата курс „купува“ за швейцарския франк на банката, както и за конкретно определения съобразно него размер на кредита в швейцарски франкове, страните подписвали приложение № 1 към договора, представляващо неразделна част от него. С чл. 2, ал. 1 от договора страните уговорили, че разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка на кредитополучателя в швейцарски франкове и се ползва от кредитополучателя при условията на ал. 3 и ал. 4. В чл. 2, ал. 3 от договора било предвидено, че усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по ал. 1 се превалутира служебно от банката в лева по търговски курс „купува“ на швейцарския франк към лева на банката за съответната валута в деня на усвояването, като се превежда по открита в банката сметка на кредитополучателя в лева. С подписване на договора кредитополучателят давал своето безусловно и неотменимо съгласие и оправомощавал банката за служебното извършване на горните действия. Съгласно атакуваната клауза на чл. 3, ал. 1 от договора, за усвоения кредит кредитополучателят дължал на банката годишна лихва в размер на сбора от базовия лихвен процент (БЛП) на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 2.15 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове бил в размер на 4.50 %. Според чл. 3, ал. 5, действащият БЛП на банката за жилищни кредити не подлежал на договаряне и промените за него ставали незабавно задължителни за страните. Банката уведомявала кредитополучателя за новия размер на БЛП за жилищни кредити и датата, от която той е в сила, чрез обявяването им на видно място в банковите салони. Договорените в договора надбавки не се променят. Крайният срок за погасяване (издължаване) на кредита, включително дължимите лихви, бил 216 месеца, считано от датата на усвояване на кредита, която се удостоверявало чрез подписване на приложение № 1 към договора (чл. 5). Съгласно чл. 6, ал. 1, кредитополучателят погасявал кредита на месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска съгласно погасителен план-приложение № 2 към договора, представляващ неразделна част от него. Според чл. 6, ал. 2, погасяването на кредита се извършвало във валутата, в която същият бил разрешен и усвоен-швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не бил осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1, но имал средства в лева или евро по своите сметки в банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева или евро след служебното превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава“, за което кредитополучателят с подписването на договора давал своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощавал банката. Съгласно чл. 6, ал. 3 от договора, в случай, че по време на действието на договора банката променяла БЛП, размерът на погасителните вноски се променяла автоматично в съответствие с промяната, за което кредитополучателят с подписване на договора давал своето неотменяемо и безусловно съгласие. С чл. 10 от договора бил уговорен „кеш бонус“ в размер на 5.00 % от размера на усвоения кредит. Съгласно чл. 13, ал. 1, банката запазвала правото си по време на действие на договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага при операциите си, както и приложимите лихви по кредита в швейцарски франкове или друга валута при евентуалното му превалутиране по реда на чл. 21. Измененията в Тарифата и/или приложимите лихви влизали в сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и били задължителни за страните по договора.По делото било прието приложение № 1 към договора за кредит, съгласно което датата на усвояване на кредита е 21.12.2007 година, като приложението било от дата 20.12.2007 година. Посочен бил приложимият курс „купува“ за швейцарския франк към лева на банката-1.1542, като определеният съгласно този курс размер на предоставения и усвоен от кредитополучателите кредитен лимит в швейцарски франкове по чл. 1 от договора за кредит бил 84 908.00 швейцарски франка. Също така бил приет и неоспорен погасителен план-приложение № 2 към договора за потребителски кредит, в който били посочени същите размер на кредита в швейцарски франкове и дата на усвояване, като са посочени размери на месечните погасителни вноски и падежите им. С оглед на горното съставът на Софийски градски съд е приел, че К. Д. К. и С. Т. К. са потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ДРЗЗП, тъй като са сключили договора за потребителски кредит № ... от 17.12.2007 година като физически лица и този договор не е бил предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, а „Юробанк България“ АД [населено място] се явявала търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДРЗЗП. Приложение № 1 към договора било подписано въз основа на уговореното в клаузата на чл. 1, ал. 1 от договора за потребителски кредит, която предвиждала, че на кредитополучателя се предоставя потребителски кредит за текущи нужди в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 98 000.00 лева по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита, а кредитополучателят се задължавал да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и условията на договора. Тази клауза съдържала уговорката на страните относно предмета на договора. Волята на страните в чл. 1, ал. 1 от договора за кредит била изразена по ясен и разбираем начин съгласно изискването на чл. 145, ал. 2 от З., а приетото в приложение № 1 съответствало на уговореното. Не било налице твърдяното противоречие с чл. 1, ал. 1-приложение № 1 било подписано на 20.12.2007 година, като страните се съгласили, че приложимият курс „купува“ е 1.1542 за швейцарски франк, съобразно което размерът на кредита в швейцарски франкове възлизал на 84 908.00 швейцарски франка. Това се равнявало на уговорените с чл. 1 от договора 98 000.00 лева. Именно този курс бил съобразен от банката при усвояване на кредита на 21.12.2007 година, като видно от приетите три банкови бордера от 21.12.2007 година, банката била извършила корекция съобразно приетия от страните за приложим курс от 1.1542 за швейцарски франк, и с прибавяне на сумата от кеш бонуса в размер на 4 245.40 швейцарски франка франка, общата сума на кредита плюс кеш бонуса възлизала на 102 900.85 лева. Тази стойност била посочена и в погасителния план-приложение № 2 към договора. Въззивният съд намирал за неоснователни доводите на К. Д. К. и С. Т. К. във връзка с приетите бордера от 21.12.2007 година. Същите били частни документи, не били оспорени относно тяхната автентичност, а само относно тяхната верност, поради което производство по реда на чл. 193 от ГПК не следвало да се открива. Затова съставът на Софийски градски съд намирал предявените искове за прогласяване нищожност на приложения № 1 и № 2 към договора за неоснователни. Клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора за кредит предвиждала, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове (БЛП), валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 2.15 пункта, като към момента на сключване на договора БЛП бил в размер на 4.50 %. С тази клауза бил определен размерът на годишната лихва за усвоения кредит, като този размер бил ясно посочен и се равнява на 6.65 %. Следвало да се има предвид, че независимо, че договорът за кредит не предвиждал възможност за реално използване от потребителя на чуждестранната валута, кредитът следвало да се погаси в чуждестранната валута, поради което този договор не можел да се приравни на договор за кредит, индексиран в чуждестранна валута (т. 20 от определението на СЕС (седми състав) от 22.02.2018 година по дело С-119/17 година), с оглед на което се прилагал БЛП на банката за жилищни кредити в съответната чуждестранна валута-швейцарски франкове. Клаузата съдържала конкретизирано по размер задължение на длъжниците и доколкото касаела основния предмет на договора-възнаградителната лихва по договора за кредит, и била формулирана по ясен и разбираем начин съгласно изискването на чл. 145, ал. 2 З., тя не следвало да се преценява като неравноправна. Въззивният съд е приел, че с оглед на крайния изход на спора пред въззивната инстанция не се налага преразпределение на разноските за първоинстанционното производство, тъй като един от неоценяемите искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 143, т. 10 и т. 12 от З. (този за чл. 3, ал. 1 от договора за потребителски кредит № ... от 17.12.2007 година) се отхвърлял по жалба на „Юробанк България“ АД [населено място], но друг се уважавал друг такъв иск по жалба на К. Д. К. и С. Т. К.. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК К. Д. К. и С. Т. К. са поискали въззивното решение на Софийски градски съд да бъде допуснато до касационно обжалване в оспорваната от тях част по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, като в тази връзка са формулирани следните правни въпроси: 1.) допустимо и правилно ли е въззивно решение, при което е допуснато неспазване на процесуалния ред във връзка с т. 1, изр. 1, т. 2 и т. 3 от ТР № 1/09.12.2013 година, постановено по тълк. д. 1/2013 година на ОСГТК на ВКС, относно разпоредбите касаещи въззивното производство, по отношение на предявени процесуални нарушения от първата инстанция, касаещи: а.)отказ от осигуряване на исканите пред въззивната инстанция доказателства недопуснати от първата инстанция-чл. 266, ал. 3 от ГПК; б.)отказ за представяне разкрити нови доказателства-чл. 266, ал. 2, т. 2 от ГПК (след решението на СРС било налице публично признание на „Юробанк България“ АД [населено място], че в договорите и съществуват неравноправни клаузи-извънсъдебно споразумение от 18.11.2016 година по гр. д. № 3389/2016 година по описа на Софийски градски съд. в.)неизясняване на делото и неприлагате на императивни правни норми, относно приложения и допълнителни споразумения, съставени на основание неравноправни клаузи и във връзка с факта, че от първоинстанционното решение и предявяването на въззивните жалби на двете страни по спора се е променила законовата рамка на З., З., ГПК, а също така се е променила съдебната практика на ВКС и СЕС? 2.) допустими правилни ли са решения на въззивната инстанция по конкретни искания, при които са допуснати фактически грешки в мотивите, във връзка с т. 1, изр. 1 и т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 година, постановено по тълк. д. 1/2013 година на ОСГТК на ВКС, водещи до липса на мотиви? 3.) допустимо ли е съдът да не е обвързан от проверката по чл. 194 от ГПК, при оспорването на специфични документи, каквито са банковите бордера, равнозначни на фактури в търговското дружество, като неверни по съдържание, въпреки, че те са едностранно съставени, което е в противоречие с ТР № 5/14.11.2012 година, постановено по тълк. д. № 5/2012 година и т. 1- т. 3 от ТР № 1/09.12.2013 година, постановено по тълк. д. 1/2013 година, двете на ОСГТК на ВКС? 4.) нарушена ли е практиката на ВКС, с решение на въззивния съд, с което се отменя първоинстанционното решение, по оспорване на клауза от договор за банков кредит по реда на З., без да се изяснят претенциите на страните и да се съберат доказателства-т. 3 от ТР № 1/09.12.2013 година, постановено по тълк. д. 1/2013 година на ОСГТК на ВКС и не следва ли съгласно практиката на ВКС, при претенции за неравноправност на клаузи от договора, същите да се разглеждат в смисъла на всяко изречение, което може да формира самостоятелно права и задължения на страните, във връзка с предмета на договора и направените уточнения по спора? 5.) необходимо и правилно ли е при предявена нищожност на приложения към договора за потребителски кредит, всички клаузи, на основание на които те са съставени, да се преценяват по реда на З., във връзка с чл. 366 от ЗЗД, в съответствие с практиката на ВКС и СЕС (решение № 146/01.1.2017 година, постановено по т. д. № 2615/2016 година по описа на ВКС, ТК, І т. о. и решение № 294/27.05.2019 година, постановено по т. д. № 1599/2017 година по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о.? 6.) след като е недопустимо потребител по договор за потребителски кредит, сключен в левове/евро, в равностойността им в чужда валута, като по-слабата и неинформирана страна по З., да носи целия валутен риск, съгласно практиката на ВКС и СЕС, то допустим ли е погасителен план във валута, която не е реално получена и който формира недоговорена печалба на банката от курсови разлики (решение № 294/27.05.2019 година, постановено по т. д. № 1599/2017 година по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о.)? 7.) приложимо ли е решение от 03.10.2019 година на СЕС по дело С-260/2018 година относно потребителските кредити в чужда валута (швейцарски франкове), при които не се установява реален паричен поток във валута, тъй като същите са предварително превалутирани в лева/евро, като условие за усвояване на кредита, за обявяване на клаузи за нищожни, дори и да водят до нищожност на целия договор? Седмият от така формулираните от К. Д. К. и С. Т. К., в изложението им по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, правни въпроси не обосновава допускането на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд. С решение от 03.10.2019 година на СЕС (трети състав) по дело С-260/2018 година е извършено тълкуване на разпоредбата на чл. 6, § 1 от Директива № 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, като е прието, че тя допуска възможността национална юрисдикция, след като установи неравноправния характер на някои клаузи от договор за кредит-индексиран в чуждестранна валута и предвиждащ лихвен процент, пряко обвързан с междубанковия лихвен процент за съответната валута-да счете в съответствие с вътрешното си право, че посоченият договор не може да продължи да се изпълнява без тези клаузи, тъй като премахването им би довело до изменение на естеството на основния предмет на договора. Също така е прието, че разпоредбата трябва да бъде тълкувана в смисъл от една страна, че последиците за положението на потребителя, предизвикани от обезсилването на договор в неговата цялост, трябва да се преценят предвид съществуващите или предвидимите обстоятелства към момента на спора, и от друга страна, че за целите на тази преценка волята, изразена от потребителя в това отношение е определяща, като не се допуска запълването на празнотите в договор, образувани поради премахването на съдържащите се в него неравноправни клаузи, само чрез национални разпоредби с общ характер, съгласно които предвидените последици от правна сделка се допълват по-специално с последиците, произтичащи от принципа на справедливост или обичаите, и които не са нито диспозитивни разпоредби, нито разпоредби, приложими при съгласие на страните по договора. Наред с това не допуска запазването на съдържащите се в договор неравноправни клаузи, когато премахването им би довело до обезсилване на договора и според съда това обезсилване ще породи неблагоприятни последици за потребителя, ако последният не е дал съгласието си за такова запазване. Предмет на разглеждане в посоченото производство пред СЕС е бил договор за кредит-индексиран в чуждестранна валута, какъвто договорът, предмет на настоящето производство, не е. Същият е аналогичен с договора за кредит, който е бил предмет на производството, по което е постановено определението на СЕС (седми състав) от 22.02.2018 година по дело С-119/17 година, като е прието, че не се касае до договор за кредит-индексиран в чуждестранна на валута. С посоченото определение е прието, че чл. 4, § 2 от Директива № 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че в обхвата на понятието „основен предмет на договора“ попада клауза, съдържаща се в договор за кредит, сключен в чуждестранна валута между търговец и потребител, без да е била предмет на индивидуално договаряне като разглежданата в главното производство, съгласно която кредитът следва да бъде погасен в същата валута, щом като тази клауза урежда основна, характеризираща този договор престация. Същевременно е посочено, че членове 3-5 от Директивата трябва да се тълкуват в смисъл, че клауза в договор за потребителски кредит, вследствие на която целият риск от обменния курс се прехвърля върху кредитополучателя и която не е съставена прозрачно така, че кредитополучателят да бъде в състояние да прецени въз основа на ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на този договор, може да бъде разглеждана като неравноправна от националната юрисдикция при обсъждането на тази клауза, когато се установи, че въпреки изискването за добросъвестност, тази клауза създава значителна неравнопоставеност в ущърб на потребителя между произтичащите от договора права и задължения на страните. В това отношение задача на националната юрисдикция е да прецени, с оглед на всички обстоятелства по делото в главното производство, и отчитайки по-специално експертната компетентност и познанията на търговеца относно възможните колебания в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута, най-напред евентуалното неспазване на изискването за добросъвестност, а след това наличието на евентуална значителна неравнопоставеност по смисъла на член 3, § 1 от Директива 93/13. В посоченото определение СЕС се е позовал на решение от 20.09.2017 година на СЕС (втори състав) по дело С-186/2016 година, че понятието „основен предмет на договора“ по смисъла на чл. 4, § 2 от Директива № 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори обхваща договорна клауза като разглежданата в главното производство, включена в договор за кредит, изразен в чуждестранна валута, която не е била индивидуално договорена и по силата на която кредитът трябва да се погасява в същата чуждестранна валута, в която е бил договорен, след като посочената клауза определя основна, характеризираща този договор престация. Поради това такава клауза не може да се счита за неравноправна, при условие че е изразена на ясен и разбираем език. Също така е прието, че чл. 4, § 2 от Директива № 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че изискването договорна клауза да бъде изразена на ясен и разбираем език предполага, че при договорите за кредит финансовите институции трябва да предоставят на кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволява да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие. Във връзка с това посоченото изискване означава, че клауза, съгласно която кредитът трябва да бъде погасяван в същата чуждестранна валута, в която е бил договорен, се разбира от потребителя едновременно от формална и граматическа гледна точка, но и по отношение на конкретния й обхват в смисъл, че среден потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, може не само да установи възможното поскъпване или обезценяване на чуждестранната валута, в която кредитът е бил договорен, но и да прецени потенциално значимите икономически последици от подобна клауза върху финансовите му задължения. Необходимата в това отношение проверка следва да се извърши от националния съд. Наред с това е посочено, че чл. 3, § 1 от Директива № 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че преценката на неравноправния характер на дадена договорна клауза трябва да се направи спрямо момента на сключване на разглеждания договор при отчитане на всички обстоятелства, за които продавачът или доставчикът е можел да знае към този момент и които са от естество да се отразят на по-нататъшното му изпълнение. Националната юрисдикция трябва да направи оценка относно наличието на евентуална значителна неравнопоставеност по смисъла на посочената разпоредба с оглед на всички обстоятелства по делото, предмет на главното производство, и отчитайки по-специално експертната компетентност и познанията на продавача или доставчика, в случая на банката, относно възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута. Същевременно в решение на СЕС (четвърти състав) от 30.04.2014 година по дело С-26/2013 година е посочено, че чл. 4, § 2 от Директива № 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че: -понятието „основен предмет на договора“ обхваща клауза, включена в договор за кредит, изразен в чуждестранна валута, сключен между продавач или доставчик и потребител, която не е договорена индивидуално, като по силата на тази клауза при изчисляването на погасителните вноски по кредита се прилага курс продава на посочената валута само доколкото е установено, че посочената клауза определя основна престация по договора, която сама по себе си го характеризира, като запитващата юрисдикция следва да провери това с оглед на естеството, общата структура и разпоредбите на договора, както и правния и фактическия му контекст; -тази клауза, доколкото предполага парично задължение за потребителя по повод погасителните вноски по кредита да плати сумите, получени от разликата между курс продава и курс купува на чуждестранната валута, не може да се схваща като „възнаграждение“, а следователно и неравноправният характер на съответствието на това възнаграждение като насрещна престация за извършена от кредитодателя услуга не подлежи на преценка съгласно член 4, § 2 от Директива 93/13. Посочено е, че що се отнася до договорна клауза като разглежданата в главното производство, изискването договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език, следва да се схваща като налагащо задължение не само договорните клаузи да са ясни и разбираеми за потребителя от граматическа гледна точка, но и в договора да е прозрачно изложен точният механизъм на конвертиране на чуждестранната валута, посочен във въпросната клауза, както и отношението между този механизъм и механизма, предвиден в другите клаузи, свързани с отпускането на кредита, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици. Също така с определение на СЕС (седми състав) от 22.02.2018 година по дело С-126/2017 година е прието, че чл. 4, § 2 и чл. 5 от Директива № 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкуват в смисъл, че клаузи на договор за кредит,сключен между потребител и банкова институция в държава членка, отговарят на изискването договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език по смисъла на посочените разпоредби, когато е ясно посочена паричната сума, която ще бъде предоставена на разположение на потребителя, изразена в чуждестранна валута като валута на сметката, определена спрямо платежната валута. Доколкото определянето на тази сума зависи от обменните курсове, които са в сила към датата на отпускане на средствата, посоченото изискване налага методите на изчисление на действително предоставената сума и приложимия обменен курс да са прозрачни, така че средният потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, да може да прецени въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите от този договор икономически последици,сред които по-специално е общата цена на неговия заем. Същевременно е прието, че чл. 6, § 1 от Директива № 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че в случай че национална юрисдикция установи неравноправния характер на клаузи на договор за кредит, сключен между потребител и банкова институция, посочената разпоредба допуска тази юрисдикция да прогласи пълната недействителност на договора, ако той не може да се изпълни след премахването на посочените клаузи. Освен това в решение на СЕС (четвърти състав) от 16.07.2020 по съединени дела С-224/2019 година и С-259/2019 година е прието, че чл. 3, чл. 4, § 2 и чл. 5 от Директива № 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкуват в смисъл, че договорните клаузи, попадащи в обхвата на понятието „основен предметна договора“, трябва да се разбират като клаузи, определящи основните престации по договора и които сами по себе си го характеризират. Обратно, клаузите, които имат акцесорен характер по отношение на клаузите, определящи самата същностна договорното отношение, не попадат в обхвата на това понятие. Във всички случаи юрисдикцията на държава членка е длъжна да провери ясния и разбираем характер на договорна клауза, която се отнася до основния предметна договора, независимо от транспонирането на член 4, § 2 от посочената директива в правния редна тази държава членка. С посочените актове на СЕС е извършвано тълкуване на разпоредбата на чл. 4, § 2 от Директива № 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, съгласно която преценката за неравноправния характер на клаузите не се свързва нито с основния предмет на договора, нито със съответствието на цената и възнаграждението, от една страна, и по отношение на доставените стоки или предоставените услуги, от друга, при условие че тези клаузи са изразени на ясен и разбираем език. Същевременно при постановяване на решението си съставът на Софийски градски съд е извършил преценка на клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора за потребителски кредит № ... от 17.12.2007 година именно с оглед на посочените по-горе критерии, поради което и не са налице предпоставките за допускането на касационното му обжалване по седмия от така формулираните от К. Д. К. и С. Т. К., в изложението им по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, правни въпроси. Това се отнася и до шестия от формулираните в посоченото изложение правни въпроси, доколкото след като е допустимо предоставянето на такъв кредит, като този предмет на настоящето производство и той трябва да бъде върнат в същата валута, във която е предоставен то погасителния план също трябва да е в такава валута по курса към момента на сключване на договора. Петият от формулираните от К. Д. К. и С. Т. К., в изложението им по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, правни въпроси също не обуславя допускането на въззивното решение на Софийски градски съд до касационно обжалване, тъй като не са доказани допълнителните предпоставки за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Първото от посочените от касаторите решение № 146/01.1.2017 година, постановено по т. д. № 2615/2016 година по описа на ВКС, ТК, І т. о. се отнася до това, че договор, който не може да се изпълнява без неравноправните клаузи и е нищожен в своята цялост, представлява непозволен договор по смисъла на чл. 366 от ЗЗД и по него не може да се сключва спогодба, какъвто случай не е разглеждан в настоящето производство. Що се отнася до решение № 294/27.05.2019 година, постановено по т. д. № 1599/2017 година по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о. то при даване на отговора на правния въпрос в същото са обсъждани посочените по-горе актове на СЕС, са съобразени от състава на Софийски градски съд при постановяване на обжалваното решение. Четвъртият от формулираните от К. Д. К. и С. Т. К., в изложението им по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, правни въпроси е поставен общо в частта му относно неизясняването на претенциите на страните и относно събирането на доказателства, поради което от една страна не може да бъде направен извод за връзката им с конкретното производство и как той се съотнася към задължението на съда по т. 3 от ТР № 1/09.12.2013 година, постановено по тълк. д. 1/2013 година на ОСГТК на ВКС, а от друга страна са неотносими към изводите на решаващия съд за отхвърляне на иска по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 143, т. 10 и т. 12 от З., за прогласяване на нищожността на клаузата по чл. 3, ал. 1 от сключения между страните договор за потребителски кредит № ... от 17.12.2007 година и за прогласяване на нищожността на приложение № 1 и приложение № 2 към договора за кредит. По отношение на втората част от въпроса за това не следва ли съгласно практиката на ВКС, при претенции за неравноправност на клаузи от договора, същите да се разглеждат в смисъла на всяко изречение, което може да формира самостоятелно права и задължения на страните, във връзка с предмета на договора и направените уточнения по спора касаторите не са обосновали приложното поле на нито една от установените в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 от ГПК допълнителни предпоставки са допускане на касационното обжалване. Първите три от така формулираните от К. Д. К. и С. Т. К., в изложението им по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, правни въпроси са формулирани общо без да се сочи каква е конкретната връзка с обжалваното решение, поради което и не би могло да се направи извод дали по отношение на тях са налице някои от установените в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 от ГПК допълнителни предпоставки за допускане на касационното обжалване. Формулирането на правен въпрос като обща предпоставка за допускане на касационното обжалване, както и обосновката за това, че по отношение на този въпрос са налице някои от допълнителните предпоставки за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК е задължение на касатора. Съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС касационния съд може само да уточни или да конкретизира правния въпрос, но не и да формулира такъв или да обоснове съществуването на допълнителните предпоставки за допускане на касационното обжалване. Поради това не са налице предвидените в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд по тези въпроси. Още повече, че третият от тях е неотносим към предмета на спора, доколкото не се касае до иск за изпълнение на задължение или за несъществуване на такова, а само на иск за нищожност на договорна клауза. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК К. Д. К. и С. Т. К. са поискали въззивното решение на Софийски градски съд да бъде допуснато до касационно обжалване и по реда на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, а именно поради очевидна неправилност. Поначало неправилността на съдебното решение представлява основание за касационно обжалване на въззивното решение. Както е посочено и в ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГК на ВКС наличието на такава се преценява от съда не във фазата на допускане на касационното обжалване, а след това, в производството по чл. 290 и следващите от ГПК, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства както поотделно така и в тяхната взаимовръзка. Поради това предвидената като основание за допускане на касационното обжалване очевидна неправилност не се припокрива изцяло с неправилността на съдебното решение, като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Невъзможността за извършване на проверка на решаващите изводи на въззивния съд в производството по чл. 288 от ГПК налага проверката за наличието или не на очевидна неправилност на решението, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, да се извършва, без да се прави проверка на действително съществуващите пороци на съдебния акт, само въз основа на мотивите на същия и наличната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка в тази насока. В случая твърденията за очевидна неправилност на обжалваното решение се припокриват с твърденията в касационната жалба за допуснати от съда нарушения при установяване на фактите и неправилно приложение на материалния закон, които от своя страна са довели до неправилен извод по съществото на спора, а също така се мотивират и с първите три от формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правни въпроси. Тези твърдения обаче са такива обосноваващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не могат да бъдат проверени, без да се извърши проверка на решаващата дейност на въззивния съд. Затова те не могат да обосноват предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване. Проверката на тези изводи на съдилищата по същество налага да се извърши преценка на това дали същите са изградени въз основа на представените по делото доказателства, след съвкупното обсъждане на същите въз основа на направените от страните твърдения и възражения, като се прецени и начина на формиране на волята на решаващия съд. Това обаче може да бъде направено едва в производството по чл. 290 от ГПК, но не и в това по чл. 288 от ГПК. Направените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на К. Д. К. и С. Т. К. твърдения не сочат на неправилно приложение на императивна на разпоредба от страна на въззивния съд, нито пък на това, че същият е приложил закона в неговия обратен, противоположен смисъл, нито пък, че спорът е разрешен въз основа на несъществуващ или отменен закон или на това, че въззивното решение е явно необосновано поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Именно при такива основания може да бъде прието, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. В останалите случаи на неправилност на въззивното решение, същото може да бъде допуснато до касационно обжалване на някое от предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК основания за това. Предвид на посоченото не е налице основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 8899/30.12.2019 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав, постановено по гр. д. № 4253/2018 година по подадената против него К. Д. К. и С. Т. К. касационна жалба с вх. № 24 983/25.02.2020 година и такова не трябва да се допуска. С оглед изхода на К. Д. К. и С. Т. К. ще трябва да заплатят на „Юробанк България“ АД [населено място] сумата от 4693.99 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение