Решение № 714 от 13.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 68/2010 г.

Решение № 714 от 13.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 68/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК. Допуснато е разглеждане на касационната жалба на В. Б. срещу въззивното решение на Градски съд София /ГС/ по гр. д. № 102/08 г., на осн. чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Прието е, че материалноправният въпрос от значение за спора: налице ли е основанието по чл. 325, т. 1 от КТ, на което е прекратено тр. правоотношение с ищцата, при данните за заболяването и поведението й, от една страна и от друга - за качеството на изразилото съгласие за работодателя, като пълномощник на изпълнителния директор лице - е решен в противоречие с представеното решение на ВКС № 1865/06 г. В жалбата се правят оплаквания за неправилност - незаконосъобразност и необоснованост, на въззивното решение и се иска отмяната му. Ответникът по жалба [фирма], [населено място] не изразява становище. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното: С обжалваното въззивно решение са отхвърлени исковете на касаторката срещу ответника с пр. осн. чл. 344, ал. 1 от КТ - за отмяна на уволнението й по чл. 325, т. 1 от КТ от длъжността "хигиенист" при ответника, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 1020 лв. Прието е, че страните са се съгласили за прекратяване на трудовия договор на посоченото основание. Ищцата е отправила предложението за това с писмена молба, а ответникът го е приел и я е уведомил за приемането в законовия 7-мо дневен срок от получаване на предложението. Така законоустановеното основание за прекратяване на тр. договор по чл. 325, т. 1 от КТ е налице и исковете за оспорване на уволнението са неоснователни. Въззивното решение, според което взаимното съгласие по чл. 325, т. 1 от КТ е осъществено при формално налично и прието в срок от другата страна предложение за прекратяване на тр. договор, противоречи на решение на ВКС по гр. д. № 1865/06 г. Там е прието, че взаимното съгласие има договорна същност. То следва да е свободно изразено, осъзнато, действително желано и съвпадащо като елементи на предложението и приемането му между страните. ВКС в този състав споделя изразеното в посоченото решение на ВКС разбиране за същността и наличието на взаимно съгласие по чл. 325, т. 1 от КТ и постановява решението си по делото въз основа на практиката, която счита за правилна - чл. 291, т. 1 от ГПК. Ищцата, род. през 1963 г., страда от детска церебрална парализа, симптоматична епилепсия със зачестили пристъпи, обикновено след емоционална провокация и органична психоза /ЕР на Т. от 1.12.06 г., епикризи от м. март и май на 2006 г./. Призната й е 91% трайно намалена работоспособност, без чужда помощ. Сред противопоказните условия за работа е посочено психическо пренапрежение. Заемала е длъжността "хигиенист" при ответника по тр. договор за неопределено време. Представена е молба на ищцата от 27.11.06 г. с машинописен текст до работодателя, с която го моли да я освободи от заеманата длъжност, считано от датата на молбата. Предложението е прието на същата дата с резолюция "да" върху молбата; тогава на ищцата е връчена и заповед за прекратяване на тр. правоотношение между страните на осн. чл. 325, т. 1 от КТ. Резолюцията е дадена и заповедта - подписана за работодателя от И. К., като пълномощник на изпълнителния директор - видно от разписка от 4.12.06 г., подписана от същото лице. Пълномощно не е представено, въпреки довода в исковата молба и във въззивната жалба на ищцата, че изразеното за работодателя съгласие не изхожда от представляващия го по закон изп. директор. Договарянето /вкл. за прекратяване на тр. договор/ изисква зряла воля, нормално протекъл познавателен процес и истинска мотивация. В случая - при диагнозата и клиничните симптоми на заболяването на ищцата, и бързината на постигнатото "на четири очи" според твърденията й съгласие за прекратяване, не може да се приеме, че последното е действително осъзнато и желано от нея. Ищцата явно не е съзнавала характера и желала неблагоприятните последици на договореното - че остава без работа и без обезщетение при прекратяването, необходими й при тежкото здравословно, материално и семейно положение /само майка на 87 г./, в което се намира, видно от нейна ръкописна молба от 4.12.06 г. и данните по делото. При това основание за прекратяване не се прилага и предварителната закрила по чл. 333 от КТ за трудоустроен, на която се позовава. За работодателя съгласието /в случая приемане/ следва да е изразено в седмодневен срок от предложението чрез доказано представляващо го по закон или пълномощно лице - ако се приеме преобладаващото в практиката разбиране, че работодателски права може да се делегират и извън дисциплинарната власт, изрично посочена в чл. 192 от КТ. Доказателства за упълномощаване на взелото становище по молбата на ищцата за прекратяване на тр. договор лице не са представени от работодателя. Това лице е действало без представителна власт, а действията му при преклузивния 7-мо дневен срок за постигане на съгласието могат да се потвърждават само в този срок. Поради изложеното според ВКС между страните не е постигнато взаимно съгласие за прекратяване на тр. договор, по смисъла и със съдържанието на предвиденото в чл. 325, т. 1 от КТ. Уволнението на това основание е незаконно, следва да се отмени, като ищцата бъде възстановена на предишната работа и й се изплати обезщетение от 1020 лв. /при брутно възнаграждение по чл. 228 от КТ от 160 лв., за шестте месеца, в които е останала без работа поради незаконното уволнение, видно от тр. й книжка/. Въззивното решение е неправилно, следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново с посочения по-горе смисъл и резултат от спора. Затова и на осн. чл. 293 от ГПК, ВКС на РБ, трето г. о.