Определение № 50268 от 20.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 1170/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „ФИНАНС ИНФО АСИСТЪНС“ЕООД с ЕИК[ЕИК] срещу решение № 17 от 04.02.2022 г. по в.т.д. № 437/2021 г. на ОС-Видин, с което е потвърдено решение № 343 /23.07.2021 г. по гр.д. №2372/2015 г. по описа на РС-Видин. С последното е прието за установено по отношение на ответника-касатор, че ищецът М. К. А. не дължи на дружеството изпълнение- плащане по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 164/2011г. по описа на ВРС, с който същата е осъдена при условията на солидарност да заплати сумите 17 235.00 лева просрочена главница, 1 755.79 лева, представляваща лихва за периода 15.05.2010г. до 28.12.2010г., 379.82 лева разноски за държавна такса, както и законна лихва върху главницата, считано от 21.01.2010г. до изплащане на вземането, и който изпълнителен лист е основание за образуване на изпълнително дело №1096/2020г. по описа на СИС при ВРС, поради погасяване на вземанията по давност. Излагат се основания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество на спора в насока отхвърляне на иска. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че са налице основания за допускане до касация, съгласно чл. 280 ал.2 ГПК-очевидна неправилност на въззивното решение, доколкото необосновано съдът е приел, че давността не е прекъсната с предприетите от взискателя по изпълнението конкретни изпълнителни действия. Навеждат се и основанията по чл.280 ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Ответникът по касационната жалба М. К. А., в писмен отговор от страна на процесуалния си представител, изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване и неоснователност на КЖ. Претендира разноски пред касационната инстанция в размер на 500 лева- възнаграждение за процесуално представителство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 5 000 лева, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното въззивно решение, решаващият спора съдебен състав е изложил следните съображения в мотивите на акта: Първоинстанционният съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, по който се е и произнесъл с крайния съдебен акт, като е уважил исковата претенция поради изтекла в полза на длъжника погасителна давност. Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който съобразно ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т. е. недължимост на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. Съответно на предмета на отрицателния установителен иск надлежно процесуално легитимирани страни в исковото производство са носителите на оспорваното материално право - длъжникът като ищец и взискателят като ответник. Съгласно чл.110 ЗЗД с изтичането на пет годишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Съгласно чл.114 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При наличието на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК се издава и изпълнителен лист на кредитора. В настоящия казус, според въззивния съд, с оглед датата на образуване на изпълнителното дело през 2012г. и прекратяването му и образуването на ново през 2020 година, приложение намират първо ППВС №3/18.11.1980г. до 26.06.2015 година, когато е постановено ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при което действието на постановлението отпада. Към датата на образуване на изпълнителното производство -19.03.2012г. е в сила ППВС №3/18.11.1980г., според което погасителна давност не тече докато трае изпълнителния процес. Течението прекъсва с образуване на производството и спира да тече по време на висящността на същото. В ТР № 2 от 26 юни 2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, се приема, че погасителната давност в изпълнителното производство не спира, а се прекъсва многократно на основание чл. 116, б. „в” ЗЗД. Съдът е счел, че спорът се свежда до това: прекъсвано ли е, в спорния случай, теченето на давностния срок и кога. Изложено е, че съгласно т.14 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва със започване на производство, в което длъжникът участва. Давността не може да бъде прекъсната, без длъжникът да узнае това. Погасителна давност започва да тече и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В случая, изискуемостта е настъпила с издаването на изпълнителен лист по и заповед по чл. 417 ГПК на 26.01.2011г., при действието на ППВС 3/1980г. При наличието на издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 418 ГПК въз основа на документ по чл. 417 ГПК се издава и изпълнителен лист на кредитора. Предвид възприемане на това законово решение, кредиторът може да образува изпълнително производство и да извършва активни действия с цел удовлетворение на своите интереси. Тези действия се извършват както от него – с подаване на молби до съдебния изпълнител с искания за предприемане на действия по изграждане на изпълнителни способи, така и със самото предприемане и извършване на поисканите изпълнителни действия. В настоящия казус исково производство не се е развило, давността е текла от издаване на изпълнителния лист на 26.01.2011г. до 19.03.2012г, когато е образувано изп.д.№ 1039/2012г.,и последната е била е прекъсната, тъй като до постановяване на ТР№ 2/26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е действало Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС, според тълкуването на което, давността се прекъсва с образуването на изпълнително дело и спира да тече в периода на висящност на същото. Според съда, с оглед това, че на 26.06.2015г. е постановено ТР по т.д.№ 2/2013 на ОСТГК на ВКС, което дава различно тълкуване, следва да се приеме, че от тази дата - 26.06.2015г. е започнала да тече нова давност и е могла да бъде прекъсвана с всяко действие на съдебния изпълнител, насочено към принудителното събиране на вземането, каквото ново тълкуване се прави с това ТР. Цитирано е съдържанието на последното, че в изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В настоящия случай, от 26.06.2015г. датата на влизане в сила на тълкувателното решение до образуването на изпълнително дело № 1096/2020г. на 23.09.2020г. не са предприемани изпълнителни действия, които прекъсват давността. Неоснователно е позоваването от въззивника на ППВС 3/80г. за периода след постановяването на ТР №2/26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, тъй като след това е налице различно тълкуване на посочените вече разпоредби, касаещи давността. Отношенията между страните, с оглед наличието на двете тълкувания, следва да се преценяват до датата на приемане на ТР - от посоченото ППВС, а след приемане на тълкувателното решение следва да се има предвид приетото в същото тълкувание. За неоснователни са приети от съда доводите на ответника-взискател в изп. производство, за това, че предприетите изпълнителни действия на 01.07.2015г., прекъсват давността, тъй като насрочения опис на движими вещи първо за 16.08.2016г., после за 20.09.2016г. е по отношение на останалите длъжници, не и по отношение на длъжника въззиваем, поради което и съгласно чл.125, ал.1 ЗЗД по отношение на същата давността не е прекъсвана с това действие, нито с последващи такива по делото.Според решаващия спора въззивен състав, искането прекъсва давността само ако изпълнителното действие е осъществено, т.е. следва да са налице двете кумулативни предпоставки, за да се породи ефектът на прекъсване. Неоснователно е и позоваването на жалбоподателя на датата 01.08.2016г. като дата на последно изпълнително действие, отбелязана върху изпълнителния лист.Видно от изпълнителното дело на тази дата са изпратени призовки до останалите длъжници, както бе посочено по-горе за насрочения опис 20.09.2016г. /който впоследствие също не е осъществен/, но и не се отнася до длъжника -ищец. На основание всичко изложено в обжалваното въззивно решение е прието, че вземането предмет на изпълнението е било погасено по давност към датата на предявяване на настоящия иск по чл.439 ГПК. Като основание за допускане до касация жалбоподателят се позовава на наличие на изпълнена хипотезата в нормата на чл. 280 ал.2 ГПК- очевидна неправилност на въззивното решение, доколкото необосновано съдът е приел, че давността не е прекъсната с предприетите от взискателя по изпълнението конкретни изпълнителни действия. За да е налице очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие в чл.280 ал.2 ГПК е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт, с който законът е приложен в неговия обратен, т.е. противоположен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма или при произнасянето си съдът да е допуснал груби нарушения на съдопроизводствените правила и явна необоснованост на съдебния акт, вследствие на явно нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е очевиден подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. В случая, наведените оплаквания предполагат именно провеждането на нов анализ и преценка на установените от инстанциите по същество факти и събраните доказателства, поради което не е налице и това основание за допускане на касационно обжалване. По отношение на наведените основания по чл.280 ал.1,т.1 и т.3 ГПК. От страна на касатора се сочат правни въпроси, които се свеждат до това, дали конкретните действия на взискателя по изпълнението водят до прилагане на последиците на спиране на давността. В този смисъл същите се свеждат до правилността на обжалваното решение, тъй като касаят трактовката на определени факти и това, доколко същите изпълват съответните фактически състави на съответните правни норми, а не касаят тълкуването на съответните правни разпоредби и прилагане на нормите в тяхното съдържание,в който случай само въпросите биха били правни по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. По тези съображения, настоящият състав на ВКС Първо т.о. счита, че не е налице първата обща предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК -наличие на обуславящ изхода по спора правен въпрос, който да се подложи на допълнителна дискреция по основанията в т.т. 1-3 от ал.1 на същия текст, с оглед на което и не следва да се допуска касационно обжалване. Следователно не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1,т.1 ГПК, съответно- чл.280 ал.1,т.3 и чл.280 ал.2 ГПК. В полза на ответника по касация следва да се присъдят разноските пред касационната инстанция в размер на 500 лева- възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС, доколкото към отговора на ИМ е приложен договор за правна защита и съдействие с отбелязване плащането на уговореното възнаграждение в горния размер. С оглед изложеното, съдът