Определение № 675 от 31.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 106/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 493/11.11.2010г., постановено по т.д.№ 316/10г. от Софийския апелативен съд, с което потвърдено решение № 350/07.04.2010г. по т.д.№ 291/09г. на Софийския градски съд за отхвърляне на предявените от касатора против [фирма], [населено място] за заплащане на сумата от 28101.89 лв., представляваща законни лихва върху продажна цена за периода 15.08.2006г. – 09.10.2006г. и сумата от 36000 лв. – връщане на заплатено без основание обезщетение за ползване на имота по договор за продажба от 11.08.2006г. за периода 11.08.2006г. – 20.06.2007г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ответникът не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа жалбата и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че протоколите от 11.09.2007г. и 13.09.2007г. имат характер на спогодби, уреждащи окончателно към 13.09.2007г. дължимостта и размера на обезщетението за забава в издължаването на цената по договор за продажба на недвижим имот. Изложени са съображения, че непотърсената със спогодбите законна лихва за периода 15.08.2006г. – 09.10.2006г., доколкото липсва позоваване на унищожаемост поради грешка или друг порок на волята, представлява “взаимна отстъпка” по смисъла на чл.365, ал.1 ЗЗД. По иска за връщане на платеното обезщетение за ползване на имота от продавача след сключването на договора решаващият състав е мотивирал неоснователността на иска с постигнатото съгласие за заплащането му със споразумението от 11.09.2007г., както и на липсата на уговорка в договора за продажба за безвъзмездно ползване на имота от продавача до предаването на владението на купувача. Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Според касатора от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото са въпросите: “Доколко грешката при определяне на периода, за който се изчислява обезщетението за забавено плащане по една сделка може да се приеме за грешка в пресмятането?” и “Доколко собственик – купувач на един имот, който не е въведен във владение, може да претендира наем за ползването му от продавача на този имот, който го владее на основание постигната договореност при продажбата му?”. Основанието за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предполага разглеждането на правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело да допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или за осъвременяване й, а за развитието на правото – да има за резултат преодоляване на непълнота, неяснота или противоречие в правната норма – ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС. В случая, поставените въпроси от касатора са решени според уговорките между страните в постигнати споразумения, а не чрез тълкуване на законови разпоредби, поради което касационното обжалване не се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд