Определение № 8774 от 28.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8175/2026 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С определение № 33394 от 26.08.2026г. по административно дело № 10616 по описа за 2026 година на Административен съд- София – град на основание чл. 135, ал. 6 от АПК е прекратено производството по посоченото дело и е повдигнат спор за подсъдност между Административен съд - Хасково и Административен съд - София – град, като делото е изпратено на Върховния съд за разрешаване. Съдебното производство, първоначално образувано в Административен съд – Хасково, е било по подадена от Ч. М., гражданин на Мароко жалба срещу решение № УПП-127/11.08.2026 г. на Интервюиращ орган към Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), с което е отхвърлена молбата му за международна закрила относно статута на бежанец поради липса на условия да бъде признат за бежанец съгласно чл. 13 от Регламент (ЕС) 2024/1347 и относно статута на субсидиарна закрила поради липса на условия за предоставяне на субсидиарна закрила съгласно чл. 18 от Регламент (ЕС) 2024/1347, като на основание чл. 42, пар. 1, б. „а“, във връзка с б. „й“ от Регламент (ЕС) 2024/1348 молбата за международна закрила е обявена за явно неоснователна, а на основание чл. 37 от Регламент (ЕС) 2024/1348 е постановено да бъде изпълнена наложената със заповед рег. № 4430 ПАМ-40/06.07.2026 г. на МВР принудителна административна мярка „Връщане до страната по произход“ – Кралство Мароко на основание чл. 41, т. 1 и чл. 44, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Административен съд - Хасково е направил преценка по отношение на местната подсъдност и е изпратил делото за разглеждане на Административен съд – София-град. Съдът е приел, че производствата по глава VII на Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) са неприложими, както и чл. 84 ЗУБ не намира приложение за процедурите на границата по Регламент (ЕС) 2024/1348 на Европейския парламент и на Съвета, за установяване на обща процедура за международна закрила в Съюза и за отмяна на Директива 2013/32/ЕС, поради което правилата за подсъдност по този закон са неприложими, а намира приложение общата норма на чл. 133, ал. 1 АПК. Тъй като жалбоподателят е чужденец без предоставен статут на бежанец или субсидиарна закрила, без постоянен адрес в страната, съдът е заключил, че постоянният му адрес е в чужбина и по чл. 133, ал. 1, изр. 2 АПК компетентен е Административен съд - София-град. С посоченото определение № 33394 от 26.08.2026г., постановено по административно дело № 10616 по описа за 2026 година, съставът на Административен съд - София-град е прекратил производството по образуваното пред него административно дело и е повдигнал настоящия спор за подсъдност. Съдът е изложил мотиви, че настоящият адрес от регистрационната карта на чужденеца е в [населено място], община Свиленград, област Хасково, поради което и на основание чл. 84, ал. 2 ЗУБ компетентен да се произнесе по спора е Административен съд - Хасково. Върховният административен съд намира, че компетентен да се произнесе е Административен съд – Хасково. Съгласно чл. 133, ал. 1, пр. 1 от Административнопроцесуалния кодекс делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалище на посочения в акта адресат. Съгласно чл. 91 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) адресната регистрация на лицето е отразяване на постоянния и настоящия му адрес в регистъра на населението. В разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗГР е регламентирано, че в регистъра на населението, освен българските граждани, се вписват чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България или са получили статут на бежанец или хуманитарен статут или на които е предоставено убежище в Република България. Следователно, за да бъдат адресно регистрирани на територията на страната ни чуждите граждани следва да имат разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, да са получили международна закрила по смисъла на чл. 1а, ал. 2 от ЗУБ или да им е предоставено убежище от президента на Република България. В настоящия случай жалбоподателят е чужденец, търсещ международна закрила, който няма и по принцип не може да има постоянен адрес в Република България по смисъла на чл. 93 ЗГР, доколкото не подлежи на вписване в регистъра на населението. Разпоредбата на чл. 133, ал. 1, изр. 2 АПК относно „постоянен адрес или седалище в чужбина“ предполага адресат с установима и правно релевантна привръзка в чужбина, а не лице, което търси международна закрила и фактически се намира на територията на страната, независимо във връзка с коя от процедурите по предоставяне на закрилата е приложима. За търсещия закрила чужденец единственият наличен и нормативно установен критерий за привързване е настоящият адрес, който по силата на чл. 44, ал. 1, т. 11 ЗУБ се вписва в регистрационната карта заедно със зоната, определена от председателя на ДАБ. В настоящия случай единственият известен и предоставен по делото адрес на чужденеца е този, посочен в неговата регистрационна карта, издадена от ДАБ. Видно от приложените данни към административното дело и няма спор, че лицето е настанено в ТЦ – [населено място], община Свиленград, област Хасково, което по § 3, ал. 1 ПЗР на АПК попада в съдебния район на Административен съд - Хасково. Законът за убежището и бежанците продължава да действа и след влизане в сила и стартиране прилагането на Регламент (ЕС) 2024/1348, като без приложение от съда следва да останат само онези норми на закона, които противоречат на приложимите в случая източници на правото на ЕС. В посочения регламент липсват изрични норми относно подсъдността на съдебните спорове по предоставяне на международна закрила, поради което въпросите относно тази подсъдност продължават да се уреждат на принципа на процесуална автономия на съответната държава-членка, както е изтъкнато в съображения 88 и 89 на Регламента. Прякото приложение на Регламента, по силата на чл. 288, ал. 2 от Договора за функционирането на ЕС поради това не измества, а предполага действието на националните процесуални норми, доколкото те осигуряват спазването на принципите на равностойност и на ефективност и на чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС. В този смисъл е и решението на Съда на ЕС от 27.06.2013г. по дело С-93/12 Агроконсултинг – правото на Съюза допуска национално правило за подсъдност, при условие, че то не поставя защитата на правата, черпени от правото на Съюза, при по-неблагоприятни условия и не създава процесуални задължения, включително по отношение продължителността на производството, които правят упражняването на тези права прекомерно трудно. Принципът на предимство на правото на ЕС и правото на ефективна съдебна защита по чл. 47 от ХОПЕС задължават сезирания съд да се обяви за компетентен и да разгледа спора, който попада в приложното поле на правото на ЕС, ако липсва процесуална норма, която е приложима пряко или по аналогия за подсъдността на този спор – Решение на СЕС от 14.05.2020г. по дела С-924/19 и С-925/29, FMS. В случая срокът за обжалване е седемдневен, жалбоподателят е настанен в транзитен център в обл. Хасково и зоната му на движение е ограничена до тази област, а мярката за връщане подлежи на незабавно изпълнение. Съгласно съображение 68 от преамбюла на Регламент (ЕС) 2024/1348 процедурата на границата съставлява самостоятелен срок, който тече от регистрирането на молбата и обхваща както административната фаза, така и произнасянето по искането да се остане и по жалбата. При това положение разглеждането на делото от съда по мястото на настаняване осигурява реален достъп до правосъдие и бързина на съдебния контрол. По изложените съображения местно компетентен да се произнесе по повдигнатия спор за законосъобразността на административния акт е Административен съд - Хасково. По изложените съображения и на основание чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд,