Определение № 2751 от 01.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 519/2025 г.

Производството е по чл.248 от ГПК. Образувано е по молба на „Д. – Н“ ООД, с която моли да се допълни определение №1661 от 29.05.2025г. по т.д.№519/2025г. на ВКС на РБ, ТК, І т.о., в частта за разноските, като му бъде присъдена сумата от 4200 лв. - направени разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство. Ответникът „Лейди Шуус“ ЕООД, прави възражение за прекомерност на претендирания от ответника по касация размер на адвокатското възнаграждение и моли същото да бъде намалено. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение констатира следното: С определение №1661 от 29.05.2025г. по т.д.№519/2025г. на ВКС на РБ, ТК, І т.о., е оставена без разглеждане на основание чл.280, ал.3 от ГПК подадената от „Лейди Шуус“ ЕООД касационна жалба срещу решение №306 от 22.11.2024г. по в.гр.д.№164/2024г. на Варненски апелативен съд. В определението съставът на ВКС е пропуснал да се произнесе по разноските за производството. Молбата за допълване на определението е подадена в срока по чл. 248, ал.1 от ГПК. Искането за присъждане на разноските е заявено с отговора на касационната жалба и към същия са приложени договор за правна защита и съдействие, данъчна фактура и платежно нареждане, от които се установява, че на адвокатското дружество, на което е било възложено процесуалното представителство на ответника по касация, е било заплатено уговореното възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба в размер на 4200 лв., с ДДС. Основателно се явява възражението на касатора „Лейди Шуус“ ЕООД, [населено място], по чл.78, ал.5 от ГПК за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение с оглед прекомерността му. Съгласно задължителното тълкуване, дадено с решение на СЕС по дело С-438/2022 г. въведеният с разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК праг на разноските за адвокатско възнаграждение - в размер не по-нисък от минималния, определен в Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, следва да се счита за ограничение на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на чл.101, пар.1 от ДФЕС. Посоченото разрешение означава, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба №1/2004г. минимални размери на адвокатското възнаграждение. Както е изяснено с т.3 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк. д. №6/2012г. на ОСГТК на ВКС при разглеждане на искане по чл.78, ал.5 от ГПК съдът следва да извърши преценка на фактическата и правна сложност на спора и ако след тази преценка се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права да намали договорения адвокатски хонорар. Същият критерий е посочен и в определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. №1908/2022 г. на ВКС, I т. о. в което се приема, че посочените в Наредба №1/2004г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая освен обжалваемия интерес от 22 190,10 лв. следва да бъде отчетено обстоятелството, че осъществената защита в производството пред ВКС се изчерпва само с депозиране на отговор на касационната жалба. Визираните обстоятелства обуславят извода, че с оглед предмета на спора, вида и обема на извършената работа адвокатско възнаграждение от 4200 лв. е прекомерно, поради което и на основание чл.78, ал.5 от ГПК следва да бъде намалено на 1500 лв, с включен ДДС. По изложените съображения определението по чл.288 от ГПК следва да бъде допълнено на основание чл.248 от ГПК, като касационният жалбоподател бъде осъден да заплати на ответното дружество на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 1500 лв. разноски за адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,